Решение № 9288 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16557/2013 г.

Решение № 9288 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16557/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", представляван от пълномощника юрисконсулт Тихомир Ламбев, срещу решение № 6763 от 06.11.2013 г. по адм. д. № 10736/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се остави в сила оспорения административен акт. Разноски не се претендират. Ответникът Емилия Михайлова Грънчарова, чрез адвокат Александър Чокойски, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02 - 040 - 6500/875 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на Емилия Михайлова Грънчарова е отказано финансово подпомагане в размер на 4966.47 лева по Схемата за единно плащане на площ и 665.10 лева по Схемите за национални доплащания на площ и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне в отменената част, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Прието е, че жалбата е основателна, тай като независимо от констатираните при кръстосаните проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършил тези действия, административният орган не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установил причините довели до тях. Съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., е издадено след извършване на административни проверки, включително кръстосани, на данните от заявлението за подпомагане и данните за заявените площи, въз основа на компютъризираната база данни, предоставени на ДФ "Земеделие". Проверките, свързани с критериите за допустимост на подпомагането, са установили, че два от заявените за подпомагане БЗС попадат извън специализирания слой площи, одобрени за подпомагане за 2011 г. Този факт се потвърждава и от заключението на изготвената по делото СТЕ, която е компетентно изготвена и не е оспорена от страните. Неправилно, позовавайки се на чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията, административният съд е приел, че след така извършените проверки е следвало да се извърши и проверка на място. Цитираната разпоредба гласи "Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място", като нейната редакция и тълкуване налагат еднозначния извод, че не е императивна. Това означава, че прилагането на предвидените в нея последващи възможности за проверки не е задължително за административния орган, а се преценява от него при всеки отделен случай с оглед на конкретно установените данни. Нещо повече, в разпоредбата изрично е посочено, че административната проверка може да бъде последвана от проверка на място, само ако това е целесъобразно. В настоящия случай, предвид резултатите от извършените административни /кръстосани проверки, изложени по-горе, административният орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност е преценил, че не е необходимо извършването на по-следваща административна процедура и на проверка на място. А предвид заключението на СТЕ, съгласно което към момента на кандидатстването за подпомагане двата парцела, оставени под угар, са попадали извън допустимия слой за подпомагане и следователно, потвърждаващо констатациите на административния орган, неразглеждането на възражението на заявителката срещу тези констатации не се е отразило на правилността на издадения акт. Това означава, че въпросното нарушение не е съществено и не води до незаконосъобразност на процесното уведомително писмо. Като е приел обратното и натова основание е отменил писмото в оспорената му част и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли първоначално подадената жалба. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба разноски не се дължат. Що се отнася до касационния жалбоподател, такива не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,