Решение № 7311 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2019 г.

Решение № 7311 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на туризма, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е. Чолаков срещу решение № 1709/17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1071/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което Министерство на туризма е осъдено да заплати на "Вени-М" ЕООД, със седалище гр. Несебър обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебно производство по отмяна на Наказателно постановление № 3/16.11.2017 г., издадено от директор на Дирекция "Управление на морските плажове" в Министерство на туризма РДГ - Шумен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и съдебни разноски по делото в размер на 606 лева. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител юрк. Я. Шишков, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника по жалбата. Ответната страна по касационната жалба – "Вени-М" ЕООД, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. М. Балабанова счита същата за неоснователна и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от "Вени-М" ЕООД, гр. Несебър да бъде осъдено Министерство на туризма да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 3/16.11.2017 г., издадено от директор на Дирекция "Управление на морските плажове" в Министерство на туризма за извършено административно нарушение на чл. 10, ал. 7 и чл. 9 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на основание чл. 23 от ЗУЧК на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изцяло предявения иск, осъждайки Министерство на туризма да заплати исканото обезщетение, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че процесното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – Несебър, където е било образувано НАХД № 2700/2017 г. С Решение № 272/26.09.2018 г. Районен съд – Несебър е отменил оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. Решението на районния съд е било оспорено пред Административен съд – Бургас, който с Решение № 378/28.02.2019 г. постановено по КНАХД № 3091/2018 г. е оставил в сила Решение № 272/26.09.2018 г. по НАХД № 2700/2017 г. на Районен съд – Несебър. Констатирано от съда е, че в приложения по НАХД № 236/2018 г. Договор за правна защита и съдействие серия А и бланков № 598075/23.11.2017 г., (л. 43 от НАХД № 2700/2017 г.) ясно е отразено, че същият се сключва за защита на ищеца срещу Министерство на туризма, по административнонаказателно дело пред Районен съд - Несебър, като в същия ясно е записано платената сума в брой в размер на 1000 лева. Упълномощеният адвокат М. Балабанова е осъществила ефективна защита по делото, включително се е явил в съдебни заседания по делото, видно от протоколи от съдебни заседания от 29.01.2018 г., 05.04.2018 г. и 12.06.2018 г. – л. 149, 168 и 182 от НАХД № 2700/2017 г. Установено от съда е също, че по КНАХД № 3091/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас на л. 17 от същото е приложен Договор за правна защита и съдействие серия А и бланков № 598085/29.10.2018 г. по силата на който дружеството ищец е възложило на адв. М. Балабанова процесуално представителство по посоченото дело като е било уговорено възнаграждение от 1000 лева изплатено изцяло в брой при подписването му. При така установеното, административният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. В случая безспорно по делото е, че НП № 3/16.11.2017 г., на директора на Дирекция "Управление на морските плажове" в Министерство на туризма е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение и в този смисъл правилно съдът е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. Досежно наличието на втората предпоставка - причинена реална и непосредствена вреда, съдът е приел, че в случая са налице достатъчно данни, от които се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат по НАХД № 2700/2017 г. на Районен съд – Несебър и по КНАХД № 3991/2018 г. на Административен съд - Бургас както и плащане в брой на възнаграждение за адвокатска защита, отразено в приложените по цитираните дела договори за правна защита и съдействие. Наред с изложеното, са обосновани изводите на решаващия съд, че посочената имуществена вреда, е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, тъй като единственото фактическо основание за сключването на тези договори е оспорването на незаконосъобразно издаденото НП. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от "Вени-М" ЕООД имуществени вреди, в размер на 2000 лева и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения решението на Административен съд – Бургас, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответната страна разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 14) са в размер на 550 лева, заплатени изцяло в брой при подписване на договора. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед на фактическата и правна сложност на делото не счита, че същото е прекомерно и трябва да бъде намалено до минимума определен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение