Решение № 5512 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2015 г.

Решение № 5512 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Коцев Василев, от гр. София, подадена срещу решение № 4634/30.06.2015 г. постановено по адм. дело № 8819/2014 г. на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че датата от която възниква правото му за пенсия е 4.10.2013 г. -дата на инвалидизирането, но след като ЕР на ТЕЛК влезе в сила. Твърди се, че неправилно административния орган е определил датата 10.04.2014 г., когато е подадено заявлението. Иска се отмяна на обжалваното решение и изпращане преписката на административния орган. Претедират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-София-град не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Васил Коцев Василев срещу Решение № РО-465/29.07.2014 г. на директора на Териториално поделение София-град на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 6201106309 от 23.06.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая пенсията на жалбоподателя следва да бъде отпусната от 10.04.2014 г. - датата на подаване на заявлението пред компетентните пенсионни органи съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, тъй като шестмесечният срок от датата на инвалидизирането на Васил Василев - 4.10.2013 г. е изтекъл на 4.04.2014 г. Обжалваното решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление (Образец УП-1) вх. № МП-48480 и вх. МП-№ 48481 от 10.04.2014 г. Васил Василев е заявил да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) по чл. 74 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Към заявлението си същият е приложил необходимите документи, доказващи осигурителен стаж и доход, както и ЕР на ТЕЛК № 22124 от 4.10.2013 г. на МЦ за ПФЗ ЕООД, с което му е била определена неработоспособност в размер на 73 % и дата на инвалидизиране - 4.10.2013 г. С разпореждане № 6201106309 от 23.06.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град, на Василев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО считано от 10.04.2014 г. (датата на заявлението за пенсия). Административният съд е приел, че спазвайки разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, шестмесечният срок от датата на инвалидизиране - 4.10.2013 г. е изтекъл на 4.04.2014 г., като заявление (Образец УП-1) вх. № МП-48480/МП-48481 е депозирано от жалбоподателя в деловодството на ТП на НОИ на 10.04.2014 г., т. е. заявлението е подадено след изтичане на предвидения шестмесечен срок, поради което е приложима втората хипотеза на текста на чл. 94, ал. 1 от КСО. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Разпоредбата е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва приложението й. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 2124 от 4.10.2013 г. по отношение на Василев е влязло в законна сила на 19.10.2013 г., тъй като същият го е получил на 4.10.2013 г. срещу подпис. При посочените предпоставки на чл. 94, ал. 3 от КСО, за да бъде отпусната пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, жалбоподателят е следвало да депозира своето заявление не по-късно от 19.11.2013 г. в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, но същият е сторил това едва на 10.04.2014 г., тоест далеч след като срока по чл. 94, ал. 3 от КСО е изтекъл. При това положение приложима е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО, която предвижда две хипотези за определяне датата на отпускане на съответния вид пенсия. Първата хипотеза е свързана със спазване на шестмесечния срок, считано от датата на придобиване правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценката на правото. Втората хипотеза включва случаите, когато заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на определения в чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението пред компетентните пенсионни органи. Съгласно чл. 73, ал. 1, пр. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. В случая датата на инвалидизиране е 4.10.2013 г. Правилен е изводът на ответника, че спазвайки разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, шестмесечният срок от датата на инвалидизиране - 4.10.2013 г. е изтекъл на 4.04.2014 г., като заявлението с вх. № МП-48480/МП-48481 е депозирано от жалбоподателя в деловодството на ТП на НОИ на 10.04.2014 г., т. е. след изтичане на този срок. Поради това е приложима втората хипотеза на чл. 94, ал. 1 от КСО. Ето защо правилно пенсионният орган не е отпуснал пенсиите от датата на инвалидизиране- 4.10.2013 г., а е определил като начална дата датата на заявлението - 10.04.2014 г. Неоснователни се явяват наведените оплаквания, че шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да тече от датата на влизане в сила на експертното решение на органите по освидетелстване на неработоспособността. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,