Решение № 4581 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2010 г.

Решение № 4581 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград чрез процесуалният си представител адв. Мирослава Красимирова Георгиева, срещу Решение № 627 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 357/2008 г. на Пловдивски Административен съд, ХII-ти състав. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП атакува съдебното решение, в частта, в която е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 1300-696/21.11.2007 г., издаден от Величка Илиева Кочева на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 56/25.01.2008 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, за данъчен период м. 05.2004 г., в който на Цветан Димитров Върбовски, като ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1920 лв. по фактури № 213/10.05.2004 г. с начислен ДДС в размер на 960 лв. и № 216/12.05.2004 г. с начислен ДДС 960 лв., издадени от "Синтия" ЕООД и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 855,05 лв. и за данъчен период м. 10.2004 г., в който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19200 лв. по фактури № 245/05.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 249/11.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 252/12.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 254/18.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., издадени от "Синтия" ЕООД, и по фактура № 676/29.10.2004 г. с начислен ДДС 16000 лв., издадена от "Е. С. Д. - Строй" ЕООД и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 7525,77 лв. ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград чрез процесуалният си представител адв. Мирослава Красимирова Георгиева атакува Решението на ПАС в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА. В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП претендира потвърждаване на данъчните актове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград чрез процесуалният си представител адв. Мирослава Красимирова Георгиева претендира тяхната отмяна и заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград чрез процесуалният си представител адв. Мирослава Красимирова Георгиева я оспорва в приложено по делото възражение. Ответникът по касационната жалба на ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград чрез процесуалният си представител адв. Мирослава Красимирова Георгиева - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП я оспорва в приложен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадена в срок и от надлежни страни, са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Във връзка с наведените касационни основания в жалбата на ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград по отношение на доставчиците "Синтия" ЕООД, "С. Д. Е. Транс" ЕООД и "Е. С. Д Строй" данъчните органи са направили проверка както в счетоводството на тези доставчици, така и в счетоводството на техните доставчици и са стигнали до извода, че въпреки счетоводното отразяване на извършените операции и разчитане на данъка с бюджета, липсват доказателства за реалност на доставките. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, както и са направени съответни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. Правилно и законосъобразно ПАС е приел, че в обжалвания РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в горепосочения размер, поради констатирано обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС от страна на преките доставчици на ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград. Възраженията в касационната жалба по отношение на доставчиците се свеждат до обстоятелството, че решаващият състав на ПАС е приложил неправилно материалния закон ЗДДС и са допуснати процесуални нарушения във връзка с кредитиране на доказателствата. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на ПАС е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. В хода на съдебното обжалване на РА са ангажирани доказателства, които съдът е обсъдил подробно и е обосновал своите изводи. Правилно ПАС е приел, че за данъчен кредит и за възможността същият да бъде приспаднат може да се говори единствено при наличието на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Едва тогава следва да се извърши проверка за наличието или липсата на всички останали изисквания, въведени от страна на законодателя и обуславящи пораждането на това право. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето - доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. ДДС се отразява по сметка 453 - разчети за ДДС и чрез тази сметка регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет, като платци на ДДС. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, сметка 4532 - начислен данък при продажбите, сметка 4538 - данък за възстановяване и сметка 4539 - данък за внасяне. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. Данъчно задълженото лице, което иска да се ползва от правото на кредит носи и тежестта да докаже, че по отношение на него и на предходните му доставчици са налице изискванията на чл. 64 от ЗДДС. В случая това не е установено от касатора. Неоснователен е доводът на касатора, че представените от него писмени доказателства не са били обсъдени от съда. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Посочените от ревизиращите органи в исканията документи, целящи установяването на реалното извършване на доставките, счетоводна отчетност във връзка с разходите по тези доставки и предходни доставчици не са били представени в хода на ревизията. Наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е доказано и в производството по съдебно обжалване на РА. С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, приходните органи са приели, че по отношение на доставките, обективирани с процесните фактури, издадени от "Синтия" ЕООД през м. 04, м. 05 и м. 10.2004 г., м. 05 и м. 09.2005 г., е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което и на основание чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) е отказано да бъде зачетено декларираното право на данъчен кредит. По отношение на доставките, обективирани с процесните фактури, издадени от "С. Д. Е. Транс" ЕООД през м. 04 и м. 07.2004 г. и "Е. С. Д. Строй" ЕООД през м. 10.2004 г. органите по приходите са приели, че не е установено по безспорен начин реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано да бъде зачетено декларираното право на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че договорите, количествено-стойностната сметка и приемо-предавателните протоколи не установяват изброените по-горе обстоятелства, а без такива доказателства не може да се направи извод за това, че услугите са извършени именно от доставчиците, посочени в процесните фактури. Възникването и упражняването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материалноправни предпоставки, визирани в нормите на чл. 63 и чл. 64 от ЗДДС (отм.). През процесните ревизирани периоди на 2004 г. и 2005 г., е в сила и разпоредбата на чл. 65, ал. 4 и 5 от ЗДДС (отм.), регламентираща възможността органите по приходите да проверяват всички доставчици в отделните етапи от реализацията на стоката или услугата и при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) да откажат правото на данъчен кредит. Една от тези хипотези е по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Както прекия, така и предходните доставчици не са представили в определения от органите по приходите срок изисканите им доказателства за извършването на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, за което са били уведомени по реда на ДОПК - обстоятелства, обуславящи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Установените в хода на ревизионното производство факти налагат извода, че от страна на доставчиците не са представени доказателства за реалното извършване на рекламните услуги, в това число и за наличието на материално - техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките - ведомости за заплати, извлечения за внесени осигуровки, уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, трудови договори. С оглед гореизложеното, правилни са изводите на ПАС, че нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е законосъобразно приложена, като основание за отказ на данъчен кредит по процесните фактури, като законосъобразно е отказан данъчен кредит по тях в размера, определен съгласно нормата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС /отм/. На следващо място, спорният между страните въпрос е наличието на осъществени спрямо жалбоподателя от "С. Д. Е Транс" ЕООД доставки на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) "сеч и извозване на широколистна и иглолистна дървесина" по процесните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на закона е прехвърляне правото на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС (отм.) услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари. Общата формулировка на понятието "услуга" включва в себе си, не само сделките квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 6, във вр. с чл. 9 от ЗДДС (отм.) и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство. В конкретния случай, спорът е за наличието на извършени услуги от страна на доставчика "С. Д. Е Транс" ЕООД, т. е. за това дали същият е изработил трудовия резултат, за който се е задължил, съгласно издадените първични счетоводни документи срещу насрещна престация от страна на жалбоподателя. Доказателствата не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че процесните услуги са извършени от страна на доставчика, т. е, че същият се е задължил и е извършил описания в процесните фактури трудов резултат срещу насрещна престация. Представените от жалбоподателя в хода на ревизионното производство пътни листове, товарителници, превозни билети, сами по себе си са крайно недостатъчни и не могат да обосноват такъв извод, тъй като не могат да се обвържат по категоричен начин с процесните доставки. Договорът № 12 от 01.04.2004 г., сключен между жалбоподателя и доставчика "С. Д. Е Транс" ЕООД за сечене и извозване на дървен материал, представлява единствено гражданско - правно съглашение между страните, като липсват доказателства за неговото реално изпълнение, което е доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Същото важи и за представените договори от 25.05.2004 г. и от 29.04.2006 г. за покупко - продажба на дървесина по тарифа на корен, които освен това по никакъв начин не могат да се обвържат с процесните доставки. Представените в хода на съдебното производство справки - декларации и дневници за покупки и продажби на доставчика за процесните периоди, не водят до различен извод, като същите възвеждат в процеса факти, които са безспорни между страните по делото. Правилен е изводът на съда, че внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците не е само по себе си основание да се признае правото на данъчен кредит на получателя по доставките без да е доказано реалното им извършване. В чл. 65, ал. 8 от ЗДДС е посочено, че следва да е налице доставка, ДДС по която да е внесен по "ДДС-сметката". По аргумент от разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), следва извода, че при липса на реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), извършеното плащане на данъка по "ДДС-сметката", каквото безспорно е налице по процесните три фактури, издадени от "С. Д. Е Транс" ЕООД не обуславя възникване правото на данъчен кредит по такива доставки, като е извършено без основание. Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП също е неоснователна. Правилни са изводите на ПАС, че процесния ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, в частта относно данъчните периоди м. 05.2004 г. и м. 10.2004 г., което обуславя нищожността в тези му части. Като изрична констатация в ревизионния доклад, по отношение на резултата за данъчен период м. 05.2004 г., е отразено, че е издаден ДАПВ № 2738/25.06.2004 г., с който е извършено прихващане на основание чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) на декларирания резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 1367,21 лв., с изискуеми данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката декларация в този размер. Същата е констатацията в ревизионния доклад по отношение на резултата за данъчен период м. 10.2004 г., тъй като е издаден ДАПВ № 5724/25.11.2004 г., с който е извършено прихващане на основание чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) на декларирания резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 10181,89 лв. с изискуеми данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката декларация в този размер. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото, като не е спорно и обстоятелството, че въпросните ДАПВ са влезли в законна сила. С посочените ДАПВ, на основание чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) е прихванат декларирания ДДС за възстановяване по справката - декларация за периодите м. 05.2004 г. и м. 10.2004 г. с установени и изискуеми задължения на лицето. Този резултат е основан на проверка, както на получените, така и на извършените доставки за съответните периоди, включително и на отразените в дневника за покупки фактури, издадени от доставчиците "Синтия" ЕООД и "Е. С. Д Строй" ЕООД, при която не са установени различия между декларираните данни и е признат декларирания резултат за възстановяване за съответните периоди. Данъчната проверка, завършваща с издаването на Данъчен акт за прихващане или връщане се обективира в индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административно правен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и задължения. Със самият ДАПВ администрацията упражнява правомощието си да извърши прихващане на конкретни парични суми, съответно, за данъчния субект възниква правото да получи остатъка след извършеното прихващане, на което пък съответства задължението на администрацията да му го приведе по посочена от него банкова сметка. В нормата на чл. 112 от ДПК (отм.) детайлно са регламентирани правните последици, правата и задълженията, които възникват, както за данъчните субекти, така и за администрацията от издаването ДАПВ. Тези актове, съобразно изричната разпоредба на чл. 133, ал. 1 от ДПК (отм.), във вр. с чл. 112, ал. 7 от ДПК (отм.) подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове. ДПК (отм.) не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на § 21 от ДПК (отм.), приложение намират правилата на общия процесуален закон, според които, когато данъчният акт не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване, същият влиза в сила. Влезлият в сила данъчен акт означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на данъчния орган да бъде страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на органа по приходите да въздействува върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е акта за прихващане или връщане. Ето защо, влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си, че разглеждания административноправен въпрос е разрешен окончателно и непререшимо, така, както е установено в акта. Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила административен акт. Регламентацията се съдържа в Глава X "Производство по издаване на данъчни актове", Раздел VII "Изменение на данъчни задължения" от ДПК (отм.) и съответно в Глава XVI "Особени производства", Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски" от ДОПК. Както в отменената, така и в действащата правна уредба лимитативно са изброени предпоставките, при които е възможно да се образува производство по изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Точно е определен и административния орган, който може да сложи в ход такова производство - при действието на ДПК (отм.) това е "съответния регионален данъчен директор", а при действието на ДОПК, това е "съответния териториален директор" на НАП. В случая, ЗВР № 419/02.05.2007 г., с която е поставено в ход ревизионното производство, е издадена от Таня Добрева Кирчева, началник сектор "Ревизии и проверки - 1" при ТД на НАП - гр. Пазарджик, като от този орган е издадена и последващата ЗВР № 696/08.08.2007 г. за изменение на посочената заповед. От същия административен орган е издадена също така и Заповед за определяне на компетентен орган № К 696 от 01.10.2007 г. Съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт и това следва да бъде териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА от ненадлежно овластен орган се явява нищожен в посочената част - за процесните ревизирани периоди м. 05.2004 г. и м. 10.2004 г. Следва да се посочи също, че при възлагането на ревизии при действието на ДОПК, с оглед липсата на уредба в този нормативен акт на заварените случаи, в които данъчните задължения са установени вече с влязъл в сила данъчен акт по ДПК (отм.) - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях са приложими разпоредбите на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от ДОПК, тъй като определящо в този случай е наличието на стабилен данъчен акт от категорията на индивидуалните административни актове, установяващ данъчни права и задължения, чието изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентиран ред и процедура. След като с издадените ДАПВ органите по приходите са приели, че посочения размер на ДДС за възстановяване по справката - декларация за процесните периоди м. 05.2004 г. и м. 10.2004 г. отговаря на правата на жалбоподателя, то различен от вече установения размер на вземанията на жалбоподателя, може да се установи единствено при условията и по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Последващата редакция на чл. 129, ал. 3 от ДПК /обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ не променя в никаква степен възприетите вече изводи, доколкото същата е влязла в сила, след образуването на процесното ревизионно производство. Действително, изменения нормативен текст, дава друго разрешение на обсъждания въпрос, но по отношение на същия няма изрично придадено обратно действие, поради което и е неприложим в конкретния казус. Императивният характер на нормите /както материални, така и процесуални/, които уреждат данъчните правоотношения изключва възможността те да бъдат прилагани с обратна сила, при липсата на изрично законово указание в тази насока. С оглед изложеното, правилно е прогласена нищожността на ревизионния акт в частта му за данъчен период м. 05.2004 г., в който не е признатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1920 лв. и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 855,05 лв. по фактури № 213/10.05.2004 г. с начислен ДДС в размер на 960 лв. и № 216/12.05.2004 г. с начислен ДДС 960 лв., издадени от "Синтия" ЕООД и за данъчен период м. 10.2004 г., в който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19200 лв., и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 7525,77 лв. по фактури № 245/05.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 249/11.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 252/12.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., № 254/18.10.2004 г. с начислен ДДС 800 лв., издадени от "Синтия" ЕООД и по фактура № 676/29.10.2004 г. с начислен ДДС 16000 лв., издадена от "Е. С. Д. - Строй" ЕООД. В случая прогласяването на акта за нищожен в частта за данъчен период м. 10.2005 г., изключва необходимостта от произнасяне по същество относно неговата материално правна и процесуално правна законосъобразност по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Е. С. Д Строй" ЕООД, както и обсъждането на събраните писмени доказателства и експертни заключения във връзка със правото на данъчен кредит по тази фактура. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода от спора и предвид на обстоятелството, че Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на ЕТ "Дайц - 91 - Цветан Върбовски", гр. Велинград за настоящата инстанция не са направили разноски - такива не се присъждат. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение,