Решение № 4166 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2009 г.

Решение № 4166 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Вeлико Търново срещу Решение № 14/02.07.2009 г., постановено по адм. дело № 24/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е отменен ДРА № 277/21.07.2005 г. на ТДД гр. Монтана, потвърден с Решение № 682/26.09.2005 г. на РДД гр. В. Търново в частта му, с която е увеличен финансовият резултат на Валентин Георгиев Александров, гр. Монтана, за годините 2001, 2002 и 2003, съответно със сумите 31530 лв., 222904,51 лв. и 82062,31 лв. и са определени съответните на това увеличение допълнителни данъчни задължения и лихви върху тях по чл. 35 от ЗОДФЛ. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ДРА като неоснователна и недоказана. При уважаване на жалбата касаторът претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Валентин Георгиев Александров, гр. Монтана чрез процесуалния си представител адв. Петрова оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение по съображения, изложени в представената писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. С решение № 69/30.05.2007 г., постановено по адм. д. № 648/05 г. Великотърновският окръжен е отхвърлил жалбата и потвърдил изцяло обжалвания ДРА. С Решение № 5022/24.04.2008 г., постановено по адм. д. № 6990/2007 г. Върховният административен съд е отменил решението на ВТОС в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Валентин Георгиев Александров против ДРА № 277/21.07.2005 г. на ТДД гр. Монтана относно извършените от ревизията увеличения на финансовия резултат при облагането по ЗОДФЛ за 2002 и 2003 г. и относно увеличението за 2001 г. с разходите по фактурите, издадено и от ЕТ "Евро Лоджистик - Н. Вилков, "Виктория 95" ООД и "Мегатрейд 2002" ЕООД, както и относно допълнителните данъчни задължения, определени в резултат на тези увеличения и начислените лихви за забава, както и разноските по делото, като е върнал делото в тази му част на ВТОС за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по обсъждане на доказателствата и излагане на мотиви. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, при новото разглеждане на делото счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е отменил частично ДРА № 277/21.07.2005 г. на ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с Решение № 682/26.09.2005 г. на РДД - В. Търново, с който на Валентин Георгиев Александров е бил определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) със съответните лихви върху него, като допълнително определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ, отменени с решение на ВТОС, са в следствие на извършеното от данъчния орган увеличение на финансовия резултат със сумите съответно от 31530 лв. - за 2001 г., 222904,51 лева - за 2002 г. и 82062,31 лв. - за 2003 г. и са присъдени разноски по компенсация в размер на 1767 лв. За да постанови този правен резултат Съдът правилно и законосъобразно е възприел и анализирал представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, обсъдил е и възраженията и доводите на страните в производството. Решението на ВТОС кореспондира на всички факти и обстоятелства по делото, както и на събраните доказателства. Фактическата обстановка е правилно възприета от Съда и то след правилна, съвкупна и аналитична оценка на писмените доказателства. Съдът е разгледал представените при новото разглеждане на делото нови писмени доказателства, като е взето предвид обстоятелството, че те са оспорени от представителя на данъчната администрация, в откритото производство по чл. 154, ал. 3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е допуснато изслушване на съдебно - икономическа експертиза, чието заключение е професионално изготвено, обективно и компетентно и е кредитирано от съда въз основа на останалите събрани по делото доказателства. От заключението на вещото лице, което е работило с материалите по делото и е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците - "Михов Интернешънъл" ЕООД, ЕТ "Евролоджистик - Николай Вилков", "Ем Джи Консулт" ЕООД, ЕТ " Иван Асенов", "Естиен" ЕООД, "Каридал" ЕООД, "Еко Индустрис" ЕООД е установено, че посочените фактури са отразени счетоводно чрез вземане на съответните записвания по счетоводните сметки. Вещото лице е направило сравнение между представените извлечения от счетоводните документи по делото и тези, намиращи се в счетоводството на доставчиците и е дало отговор, че има съответствие между същите. В тази връзка неоснователни са наведените аргументи в касационната жалба, че не била извършена преценка от страна на съда на оспорените от ответник жалба счетоводни документи, както и че не била доказана редовността и съставността им по надлежния затова ред. В тази връзка съществуват и декларации от лицата, изготвили счетоводните документи. Съдът е посочил в мотивите на решението си какво е проверило вещото лице при съответните доставчици, като е съотнесъл изводите на вещото лице с представените по делото счетоводни документи и извлечения от съответните счетоводни регистри на доставчиците, както и с документите, обективиращи извършването на съответните доставки. Съдът правилно е приел, след като е анализирал фактическата обстановка по спора, че на база даденото заключение, както и на база представените по делото писмени доказателства, са налице реални доставки към Валентин Александров и разходите по издадените от тях фактури следва да бъдат признати и с тези разходи не следва да се увеличава финансовият резултат на Александров за процесните три години, както и в случая не е налице хипотезата на чл. 23, т. 16 /за 2001 г./, т. 17 /за 2002 г./ и т. 13 /за 2003 г./ вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗКПО, поради обстоятелството, че има разплащане по фактурите, същите са осчетоводени при доставчиците и е налице материална и кадрова обезпеченост за извършването на тези доставки. Обжалваният ДРА се явява незаконосъобразен в тази му част и поради изложеното, правилно е отменен от ВТОС. Касационната жалба на Директора на дирекция " Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП по гореизложените съображения се явява неоснователна. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Претенцията на ответника Александров за направени разноски за настоящето производство е основателна с оглед изхода на спора, но по делото липсват доказателства за направени такива. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "а" отделение,