Решение № 8868 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2015 г.

Решение № 8868 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 5173 от 20.07.2015 г. постановено по адм. дело № 12325 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът не е съобразил естеството и законовата цел на оспорената заповед. Сочи, че от доказателствения материал се установява, че г-жа Н. Я. П. Ю. В. е формирала, организирала и е предлагала за продажба на деца и техните родители организирани туристически пътувания с обща цена за провеждане на детски летни лагери в стопанисвания от нея недвижим имот с адрес с. Бряговица, обл. Велико Търново, отразен по плана на населеното място като УПИ Х (десет) в кв. 1 (едно), проверен с констативен протокол № 01499980 от 18.07.2014, без съответното лице да притежава удостоверение за регистрация за този вид дейност в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ) и § 1, т. 60 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗТ. Поради това с оспорената заповед, по отношение на стопанисвания от лицето недвижим имот, е била наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ. В хода на административното производство и към момента на издаване на оспорения акт, не е установено и доказано от страна на г-жа Н. Я. П. Ю. В. да е била инициирана административна процедура по извършването на регистрация като туроператор и/или турагент. Дейността под посочените качества е разрешителна и не следва да се упражнява само по волята или желанието на определено лице. Организирането на пътуването от страна на родителите, чрез поемането на транспортните разходи, не променя факта, че децата са престояли повече от 24 часа в дома на г-жа Н. Я. П. Ю. В. Същите не са били на гости, а са лагерували в дома на въпросното лице. Доказателство за договорените и възникнали отношения между страните се явяват приложените по делото заявления на родителите на децата за участие в общото мероприятие. За предоставяните туристически услуги е било заплащано от страна на родителите. Този юридически факт косвено се инициира от изписани обстоятелства върху част от заявленията за участие в общото мероприятие. Косвено доказателство за възмездността на възникналите отношения е отразената в едно от заявленията сума. Плащанията на родителите за организирания от г-жа Н. Я. П. Ю. В. детски палатков лагер са били извършвани в брой, без да са били издавани необходимите за целта документи. Съдът е обосновал правните си съображения за материална незаконосъобразност на издадената заповед на заинтересовани и предубедени свидетелски показания. От показанията на един свидетел не трябва да се правят изводи, че всички деца са били на гости в дома на въпросното лице. Не отговаря на истината обстоятелството, че е нарушено правото на защита на г-жа Н. Я. П. Ю. В., тъй като тя не е разбирала български език. Заповедта е била връчена на лицето в присъствието на преводач - г-жа Н. Д. (свидетелят по делото), който й е разяснил съдържанието на оспорената заповед. Приетите от първоинстанционния съд пропуски от страна на административния орган не съставляват съществени процесуални нарушения. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се потвърди заповедта на председателя на КЗП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. Я. П. Ю. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран писмен отговор. Прави искане решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, по жалба на Н. Я. П. Ю. В., е отменил заповед № 612 от 16.09.2014 г. издадена от председателя на КЗП. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № 612 от 16.09.2014 г. на председателя на КЗП, на основание ЗТ е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ - място за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност - частен дом, находящ се в с. Бряговица, обл. Велико Търново, в УПИ Х, кв. 1, като е прието, че извършва туроператорска и туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при наличието на съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Изложил е, че в административното производство е извършено нарушение на чл. 14, ал. 2 от АПК. Посочил е, че г-жа Н. Я. П. Ю. В. е германска гражданка, която не говори български език, но въпреки това в административното производство органът не й е назначил преводач. Обстоятелството, че тя е била придружавана от една от майките на децата, която е имала понятие от немски език, не може да отмени посоченото задължение. Придружителката е могла само в общи линии да даде информация за какво става въпрос и не може да бъда държана отговорна за достоверност на превода, каквато е функцията на преводача. Поради това лицето не е могло да получи пълна информация относно обстоятелствата, наложили издаването на процесната заповед, а административният орган не е успял да обсъди обясненията, дадени от последната. Съдът е приел, че нарушението е съществено, тъй като освен че е довело до нарушаване правото на защита на лицето, е довело и до издаването на акта при неизяснена фактическа обстановка. След анализ на разпоредбите на § 1, т. 59 и т. 61 от ДР на ЗТ, съдът е изложил, че при "туроператорска дейност" и при "туристическа агентска дейност", става въпрос за упражняване на "туристически дейности" по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗТ, които се осъществяват с търговски характер и с цел реализиране на печалба, съответно услугите се извършват срещу заплащане на цена. Приел е, че заключението на административния орган, че г-жа Я. "извършва туроператорска и туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация", не съответства на събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства. Изложил е, че по преписката не са налице доказателства да е заплащана "цена на услуга", за гостуването на учениците, съответно на техни родители, в процесния период във вилата на г-жа Я. Посочил е, че текстът "80 Euro paid on 15/4/14", т. е. "80 евро платени 15/4/14", в долния десен ъгъл върху едно от попълнените от родител на дете "заявление за участие в палатков лагер" буди съмнение, но не може да бъде доказателство за плащане. Текстът няма дата и подпис, не е ясно дали касае гостуването и не може да служи като разписка, т. е. доказателство за плащане. В същото време, по преписката са приложени осем броя нотариално заверени декларации от 22.07.2014 г. от родители на деца, включително и от майката на детето, в ъгъла на заявлението на която е горното отбелязване. В тях се сочи, че децата не са на лагер, а доброволно и със съгласието на родителите гостуват на г-жа Я., че са запознати с битовите условия и с хранителните продукти, които частично са предоставили на г-жа Я., както и че освен хранителни продукти парични средства не са заплащали. От разпита на свидетелката Н. Д. съдът е установил, че г-жа Я. е учител в Немското училище към Немското посолство на пребивавалите в къщата й деца. Отношенията между учителите и децата са доста неформални, често са организирани срещи извън училище, а учителката е била канена от деца и е гостувала в домовете им. Затова решила да направи гости през лятото в къщата си. Заявленията дадени на родителите са имали проучвателен характер, за да се установи но кое дете кога му е удобно. В къщата не е имало външни непознати хора, не е имало туристически материали, диплянки и др., не е имало никаква офис техника. Решението е правилно. Правилен е изводът на АССГ, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Съгласно чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Назначаването на преводач става от органа, водещ административното производство. По този начин законодателят е осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с преписката и т. н. В случая административният орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на лицето в хода на административното производство и при връчването на заповедта за прилагане на ПАМ, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е установил и първоинстанционният съд. Нормата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗТ дава правомощие на председателя на КЗП или на оправомощени от него длъжностни лица да прилагат ПАМ "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. В настоящия случай мярката е приложена по отношение на стопанисвания от Н. Я. П. Ю. В. обект, поради извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, без удостоверение за регистрация. За да бъде ПАМ материално законосъобразна е необходимо да са установени обстоятелствата, които подвеждат административната принуда към съответното правно основание. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява Н. Я. П. Ю. В. да е извършвала туристическа или туристическа агентска дейност, по смисъла на § 1, т. 59 и т. 61 от ДР на ЗТ. Не е установено за организирания престой в стопанисвания от нея недвижим имот с адрес с. Бряговица, обл. Велико Търново, същата да е изисквала заплащането на определена цена, а посетилите имота деца да са заплатили такава. В тежест на административния орган е да установи по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, което в случая не е сторено. Наличието на попълнени от родителите на децата заявления за участие в палатков лагер, включително текстът "80 Euro paid on 15/4/14", ("80 евро платени 15/4/14"), върху едно от попълнените заявления, не могат да обосноват реалното извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност, при пълното отсъствие на други доказателства в тази насока. Правилно съдът е отбелязал, че при липсата на други пояснения и подпис, не може да се приеме, че посоченият запис удостоверява извършване на плащане за туристическа услуга. Наред с това от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че децата са били на гости на учителката си през лятото, в къщата не е имало външни непознати хора, не е имало туристически материали и никаква офис техника, а заявленията дадени на родителите са имали проучвателен характер, за да се установи но кое дете кога му е удобно да гостува. Неоснователен се явява наведеният в касационната жалба довод, че съдът не е извършил пълна и всеобхватна оценка на доказателствената съвкупност. Видно от обжалваното решение съдът е обсъдил съвкупно целия наличен по делото доказателствен материал - писмените доказателства и свидетелските показания на свидетеля Н. Д. След цялостната оценка на доказателствата, при спазване на правилата на формалната логика, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че заповедта на председателя на КЗП е незаконосъобразна, предвид което я е отменил. Доколкото в хода на административното производство пред КЗП не е установено по категоричен начин извършването на туроператорска или туристическа агентска дейност от страна на г-жа Н. Я. П. Ю. В., изводът на съда е правилен. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което твърдението за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав констатира, че в мотивите и в диспозитива на оспореното решение е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същата по искане на страна или по почин на съда може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. При този изход на спора направеното от касационния жалбоподател искане присъждане на разноски пред настоящата инстанция, се явява неоснователно. На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на 300, 00 лв., за заплатеното от същия адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,