Решение № 11222 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 572/2020 г.

Решение № 11222 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 572/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 442/30.10.2019 г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 341/19 година. С обжалваното решение, по жалба на Д. О. И., понастоящем в Затвора-Враца, е отменен отказ, обективиран в писмо с рег. № 3132/05.04.2019 г. на гл. директор на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, и ГДИН е осъдена да заплати на И. 10 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че наведените касационни основания са - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. О. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 03.12.19 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, посочвайки, че споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд, обосновали постановения от него резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с изричен отказ на гл. директор на ГДИН по молба на лишения от свобода да му бъде осигурен ограничен достъп до интернет. Съдът е установил, че лишеният от свобода е подал нарочна молба с това искане във връзка с която началникът на затвора Враца, в който лишеният от свобода изтърпява наказанието си, отправя писмо до гл. директор на ГДИН, в което изчерпателно изброява устройствата, чрез които съществува възможност да се ползва интернет, за които в писмото е посочено, че не са измежду разрешените вещи съгласно утвърдения списък от министъра на правосъдието. От правна страна, съдът е преценил, че отказът е издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но е необоснован. Съдът е счел, че в отказа не са изложени мотиви по искането на лишения от свобода. Съдът е посочил, че жалбоподателят не бил поискал предоставяне на телефон, таблет, компютър и др., поради което ненужно в отговора са цитирани текстовете на чл. 97, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС, въвеждащи забраната за внасяне, държане и притежаване на неразрешени предмети и мобилен телефон. Съдът е преценил липсата на мотиви за отказа като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещо съдържанието на отказа, което налагало отмяната му. Също така, съдът е посочил, че нарушението не може да се санира в съдебното производство, което налагало връщане на преписката на компетентния орган, за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно. Съдът обективно и точно е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на което е формирал обосновани и верни изводи и е приложил правилно материалния закон. С молбата си до главния директор на ГДИН, лишеният от свобода е поискал ограничен достъп до интернет, обосновавайки искането си с желание да се осведомява за актуална съдебна практика на националните съдилища, както и с практиката на ЕСПЧ. И. не е поискал да му бъде разрешено внасянето на устройство, чрез което да осъществява достъп до интернет. Директорът на ГДИН е отговорил на въпрос, който не е поставян в молбата на И., а не е отговорил на същинския въпрос в тази молба – съществува ли обективна възможност в мястото, където И. изтърпява наказанието си да се удоволетвори молбата му за ограничен достъп до интернет и възможно ли е удовлетворяването й от гледна точка на присъдата му и режима при който изтърпява наказанието си. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на Административния съд - Враца за немотивираност на оспорения отказ. При липсата на посочени в отказа мотиви, съдът е в невъзможност да прецени неговата законосъобразност. В касационната жалба, директорът на ГДИН се позовава на Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност в ГДИН, както и утвърдени вътрешни правила за мрежова и информационна сигурност, с които се налагат ограничения върху трафика от и до Интернет пространството, с цел осигуряване на информационна сигурност и предотвратяване на инциденти. Също така се сочи, че компютърните конфигурации, които се използват за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода нямат инсталиран Интернет достъп. Настоящият касационен състав преценява, че не следва да обсъжда горепосочените доводи, наведени за първи път с касационната жалба, тъй като те не са навеждани в първоинстанционното производство, респективно не са обсъждани от съда, а и не са посочени като мотиви в оспорения отказ на гл. директор на ГДИН. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Не са налице касационните основания, сочени от касатора, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд