Решение № 7322 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез юрк. П. Попова срещу решение 5251 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 817/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - С. М. М. в представен писмен отговор, чрез адв. Т. Цонев оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Подадена е и частна жалба от С. М. М. срещу определение 410 от 16.01.2025г. по адм. дело 817/2024г. на АС - Хасково, с което в производство по реда на чл.144 АПК във вр. с чл.248 ГПК е оставено без уважение искането му за изменение на решение 5251 от 02.12.2024 г. в частта на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Цонев по реда на чл.38, ал.2 ЗА. С наведени доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ (изготвяне на частната жалба). Ответната страна по частната жалба - "Изи Асет мениджмънт" АД, чрез юрк. Попова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково по жалба на С. М. е отказ на касатора, обективиран в уведомление от 22.08.2024г. по депозирано заявление от 23.07.2024г. във връзка с упражнето право на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 . За да се признесе по спора и отмени обжалвания пред него отказ, административният съд е приел, че " Изи Асет мениджмънт" АД в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил си задължението, което има според чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) като не е предоставил копие от обработваните от него лични данни на заявителя. Така постановеното съдебно решение е правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че С. М. в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискал от "Изи Асет Мениджмънт" АД предоставяне на информация относно обработваните негови лични данни, включително екземпляр от договора за кредит, договор за цесия и други документи, свързани с лицето. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е квалифицирал подаденото заявление като искане по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за упражняване право на достъп до лични данни. Правилно съдът е приел от събраните по делото доказателства, че дружеството е било сезирано със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено му в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно С. М., чрез адв. Цонев, като изискванията за тези заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случай, че за администраторът на лични данни е била налице неяснота относно подаденото искане от заявителя, неговата самоличност или обхвата на упълномощаването на адв. Цонев, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламента, респективно чл. 35-36 от АПК и да предприеме действия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с подаденото искане. В случая обаче, администраторът на лични данни се е произнесъл по подаденото заявление, като изрично е отказал да предостави копие от договорите и други документи с аргумент, че като страна заявителя би трябвало да разполага с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните, което обстоятелство не е налице. Съгласно чл. 12, § 3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Твърдението на касатора, че не е длъжен да предостави копия от документите- носители на личните данни противоречи, както на разпоредбата на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, така и на тълкуването й в цитираното решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С- 487/21, което е интерпретирано в съответствие със съдържанието му от АС. Следва да се отбележи, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в страните - членки на ЕС, поради което позовавайки се на него, съдът не е нарушил приложимото материално право. В случая от цитираното писмо на касатора от 22.08.2024 г. е видно, че спорът е за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит между ответника по касация и касатора 3856676 от 24.06.2020г. и договор 3966325 от 30.10.2020г. Законосъобразно, в съответствие с приложимите правни норми АС - Хасково е приел, че касатора не е изпълнил задължение по ОРЗД като не е удовлетворил в срок отправено до него като администратор на лични данни искане, с което субект на данните е упражнил своето право да получи потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, включително и да му бъдат предоставени копие от личните данни, които са в процес на обработване. Настоящият съдебен състав се присъединява към установената съдебна практика на Върховния административен съд (решение 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. 1825/2023 г., решение 1159/11.02.2025 г., постановено по адм.д. 9474/2024 г. и др.), формирана по сходни случаи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към мотивите на първата инстанция. За пълнота на изложението е възможно да бъде посочено в подкрепа на изводите на АССГ и решение от 26 октомври 2023 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-307/22, FT, ECLI:EU:C:2023:811, според което: Член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. Правилно първоинстанционния съд се е позовал и на разрешението дадено в т.21 от Решение о 04.05.2023г. на СЕС по дело С -487/21 и т.23 от същото решение и даденото задължително тълкуване на чл.15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получане на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от база данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данни ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на С. М. срещу определение 410 от 16.01.2025г. по адм. дело 817/2024г. е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение, съдът е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските в частност, относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна помощ на адв. Цонев в размер на 700лв., вместо поисканите 1000лв. Правилно АС при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С - 438/22, защото не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимални размери на адвокатското възнаграждение, а е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената безплатна правна помощ. Видно от данните по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител адв. Цонев не е присъствал, а е дипозирал единствено молба със становище по хода. Определеното възнаграждение от 700лв. е в справедлив и обоснован размер, предвид разрешението дадено в чл.36, ал.2, изр.2 вр. с ал.1 ЗА и правилно с оспореното определение, съдът е оставил без уважение искането за неговото изменение. Още повече предвиденото възнаграждение по чл.8, ал.2, т. 10 от Наредба 1/ 09.07.2004г. по дела по Закона за защита на личните данни е в размер на 900лв., а не претендираното от адв. Цонев в размер на 1000лв. Независимо от изхода на спора и неоснователността на касационната жалба, претенцията на адв. Цонев за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за настоящата инстанция не може да бъде уважена. Ответникът по касация С. М. не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. Цонев не следва да бъде уважена, предвид съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство) , тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ . Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение на адв. Цонев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение