Решение № 10337 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2010 г.
ВАСVI отделение02.08.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 6 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 608 по описа за 2009 г. на Административен съд - Враца, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10337 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Христо Георгиев Петков, като пълномощник на "Медицински център Алпико" ООД - гр. Враца, представлявано от управителя Ангел Георгиев Бонев, срещу решение № 6 от 24.03.2010 г., постановено по административно дело № 608 по описа за 2009 г. на Административен съд - Враца, 6-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-04-533/09.11.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Враца, за възстановяване на суми, получени без основание, в размер на 1891,94 лв. общо главница и лихви. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РЗОК - гр. Враца, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от страна по делото, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Врачанския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от "Медицински център Алпико" ООД - гр. Враца писмена покана с изх. № 29-04-533/09.11.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Враца, с която жалбоподателят е бил поканен в 14-дневен срок от получаването й да заплати доброволно неправомерно получените по индивидуалния договор суми в размер на 1861,94 лв., от които 1777,86 лв. главница и 84,08 лв. лихва на основание чл. 233, ал. 1 и чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г. С постановеното решение по делото административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Медицински център Алпико" ООД - гр. Враца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт - писмена покана № 29-04-533/09.11.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Враца, е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, като мотивите се съдържат във финансов протокол № 270/27.10.2009 г., в който са отразени констатациите във връзка с неоснователно получени суми от лечебното заведение за 15 първични амбулаторни прегледа, 16 вторични амбулаторни прегледа, 1 диспансерен преглед и 29 бр. направления за МДД, извършени на ЗЗОЛ, които по същото време са били на стационарно лечение в съответното ЛЗ за болнична помощ и там са получавали необходимите консултации и изследвания. Така постановеното от Врачанския административен съд решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доводи на страните с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал правните си изводи за законосъобразност на издадената от директора на РЗОК - Враца писмена покана. В този смисъл първоинстанционното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, а направените от съда изводи са в съответствие с материалния закон. Писмената покана на директора на РЗОК - гр. Враца е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 233 от НРД 2006 г. именно директорът на РЗОК е компетентен да издава актове, с които да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в случай на констатирани по съответния законен ред нарушения от тяхна страна на разпоредбите на НРД и на индивидуалния договор, както и да удържа неоснователно получените суми в резултат на тези нарушения. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания финансова проверка. Издадена е заповед № РД-09-518/19.10.2009 г. на директора на РЗОК - Враца, с която е възложено на проверяващия екип - финансови инспектори, да извърши проверка на дейността на лечебното заведение, като точно и ясно са описани и пределите на тази проверка. За направените от финансовите инспектори констатации същите са съставили финансов протокол № 270/27.10.2009 г., с приложен към него доказателствен материал в съответствие с изискването на чл. 228, ал. 1 от НРД 2006 г. Протоколът е връчен на представляващия лечебното заведение в предвидения в чл. 228, ал. 2 от НРД 2006 г. срок. Изцяло в съответствие с действащата нормативна уредба, след като проверяващите са установили, че от МЦ е отчетена извънболнична дейност на пациенти по време на хоспитализацията им в ЛЗ за болнична помощ, в резултат на което същото е получило неоснователно суми от НЗОК, са съставили протокол за неоснователно получени суми № 271/27.10.2009 г. - чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 235 от НРД 2006 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че писмената покана на директора на РЗОК - Враца е законосъобразна и от материалноправна гледна точка. Направените от проверяващия екип констатации се подкрепят изцяло от приложения към делото доказателствен материал. В жалбата не се излагат доводи, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, оборващи установената от фактическа обстановка, станала основание за издаване на атакуваната писмена покана. С оглед на което се налага изводът, че не е оборена доказателствената сила, с която се ползват съставените от длъжностните лица контрольори финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да коментира доказателствата по делото. В решението са обсъдени всички относими към законосъобразността на оспорената покана доказателства и предвид разпоредбите на чл. 198, ал. 1 от НРД-2006 г. и т. 211 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, правилно АС-Враца е приел, че е налице осъществена медицинска дейност в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, като в описаните във ФП случаи тя не е била дължима, защото на ЗЗОЛ, на които е оказана, по същото време са били хоспитализирани по КП, т. е. били са на болнично лечение, което е комплексно лечение на основното заболяване, придружаващите заболявания и настъпилите усложения. Не се допуска хипотеза на заплащане на оказана извънболнична специализирана медицинска помощ по време на хоспитализация на пациента. Твърдението на касатора, че не може да се извърши проверка дали пациентите са хоспитализирани, е неотносимо към спора. Не може да се приеме като основателен и доводът, че са нарушени принципите на здравеопазването и правото на достойна медицинска помощ. В касационното производство не се установиха твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 233 НРД