Решение № 6704 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2016 г.

Решение № 6704 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. п." АД, чрез адв. А. А. против Решение № 2601 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2220/2014 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161305948/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение № 655/7.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП относно отказан данъчен кредит в размер на 41864,66 лева, ведно с начислените лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в допълнителната молба към касационната жалба съображения касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - П. е бил Ревизионен акт № 161305948/28.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение № 655/7.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП относно отказан данъчен кредит в размер на 41864,66 лева, ведно с начислените лихви. За да отхвърли жалбата против РА в обжалваната му част, съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Извод на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги по фактурите издадени от "Ф. 10" ЕООД, "Л. И." ЕООД и "С. т." ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Относно отказано право на данъчен кредит по 11 бр. фактури, издадени от "Ф. 10" ЕООД, с предмет доставка на строителни материали по опис и извършване на СМР по договор, правилно е приел първоинстанционният съд, че приложените доказателства не обосновават извод за изпълнение разпоредбата на чл. 9 ЗДДС. П. отношение на фактурите, издадени от този доставчик, са налице данни за договорни отношения и извършено приемо-предаване на изпълнението. За да се приеме настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, РЛ е следвало да докаже, че услугите са действително извършени от фактуриралото ги дружество. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури и извършено плащане/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Не се установява достоверна дата на представените договори и приемо-предавателни протоколи и акт обр. 19, ценени като частни документи в съпоставка с останалите събрани доказателства, въз основа на които се установява, че след сравняване на датите на актовете за приемане на извършените СМР с датите на приемо-предавателните протоколи за строителните материали, е установено че предаването на стоките, които е следвало да бъдат вложени при извършването на отделните видове работи, е станало след приемането на тези работи като извършени. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантните факти, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че за процесните фактури не са поискани и съответно събрани доказателства за транспортирането й до получателя, респективно прехвърляне на собствеността на последния. Строителните материали по процесните фактури са родово определени вещи и собственост върху тях се прехвърля с предаването им. /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/ Доколкото обаче стоките имат материално битие, в случая следва да се установи и че притежаваните от доставчика стоки са достигнали до жалбоподателя. Предпоставките за възникване право на ДК трябва да са налице по конкретните доставки, а за процесните такива липсват. Предвид гореизложеното, правилно е приета липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Ф. 10" ЕООД. Относно фактурата, издадена от "Л. ИНС" ЕООД с предмет на доставка стенни панели, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. В хода на ревизията наред с фактурата, единствените придружаващи я документи са писмените обяснения във връзка с фактурата и счетоводни документи във връзка с нея. Не е установено по категоричен начин правото на фактическо разпореждане по смисъла чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 на фактурираните стоки. Обосновано е прието, че по фактурата, издадена от "С. т." ЕООД, с предмет - превоз на стоки, не са събрани доказателства, установяващи извършване на фактически действия от изпълнителя за доставка на такива услуги, предвид че посоченият в пътните листове автомобил не е товарен и не би могъл да превози значителните количества строителни материали /тонове/. Правилно е приел първоинстанционният съд, че приложените доказателства не обосновават извод за изпълнение разпоредбата на чл. 9 ЗДДС. О. приложените по делото доказателства не се установява да е извършвано нещо от страна на доставчика, което да може да бъде окачествено като услуга. За доказване реалността на услугата, документирана от "С. т." ЕООД е представена единствено копие на фактурата и 6 бр. пътни листове, в които е посочено марката на автомобила, регистрационен номер, водач и маршрут. Нито РЛ нито доставчика са представили каквито и да било доказателства, удостоверяващи както съществуването на договорни отношения във връзка с транспортните услуги, така и такива за изпълнението им. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "Ф. 10" ЕООД, "Л. И." ЕООД и "С. т." ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА в обжалваната му част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски: При този изхода на спора на ответника по касация следва де се присъдят разноски в размер на 1416.85 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,