Решение № 14163 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2017 г.

Решение № 14163 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор на НАП София срещу Решение № 1064/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 685/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е уважен предявеният иск от Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" София, представлявана от К. Литов срещу НАП София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 500 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение от отменено НП, заедно със законната лихва, от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Сочи се в касационната жалба недопустимост на решението тъй като от наведените в исковата молба доводи не е ясно от какво се претендират имуществените вреди – от отменено НП или от незаконосъобразна административна дейност. На второ място се твърди че процесното НП е отменено поради допуснати при издаването му процесуални нарушения т. е. налице е безспорно извършено административно нарушение и предвид чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ е следвало да се отхвърли исковата претенция. На трето място се сочи че не са представени доказателства за реалност на извършеният разход за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като договор за правна помощ и съдействие е представен едва при подаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в касационното производство по обжалване решението на Районен съд Бургас, сдружението не е било представлявано от адвокат. Иска се отмяната на постановеният съдебен акт и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника по касационната жалба - Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" София не е постъпил отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Излага аргументи, че не е безспорно доказано заплащането на адвокатското възнаграждение по представеният договор за правно съдействие и защита. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени поради наличието на касационните основания по чл. 209 от АПК. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е уважил изцяло предявеният от Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" София срещу Националната агенция по приходите София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответникът да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че заместник директора ТД на НАП Бургас е издал срещу Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" София, Наказателно постановление № 1779/18.11.2015 г., с което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. Наказателното постановление е потвърдено с Решение № 575/18.04.2016 г., постановено по НАХД № 120/2016 г., по описа на Районен съд Бургас. Този съдебен акт е бил обжалван пред Административен съд Бургас, който с решение № 1282/4.07.2016 г., по КНАХД № 1018/2016 г. е отменил решението на РС-Бургас и е отменил и оспореното НП. На следващо място, съдът е установил, че във връзка с получаване правната защита и съдействие по оспорването на наказателното постановление само при касационното обжалване, сдружението е извършило 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, чието плащане се доказва от представеният договор за правна защита и съдействие от 12.05.2016 г., по силата на който ищецът е упълномощил адвокат Я. Николов да го представлява пред Административен съд Бургас във връзка с образуваното касационно административно-наказателно дело, като е било уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 500 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния, ЗОДОВ, следва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав, отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като правораздавателният акт, който административния орган издава с оглед на автора си, е административна дейност. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН и НПК. Липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в настоящия случай наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него. В този смисъл неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за заобикаляне на процесуалния закон чрез претендирането на разноски на основания чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са и наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото наказателно постановление. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено т. д. № 2 от 2016 г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е приел, че ищецът е провел вмененото му от закона пълно и главно доказване на наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство по обжалване на наказателното постановление. Неоснователно е направеното възражение че от формулираната искова претенция не е ясно основанието на което се претендират вредите, тъй като изрично в иска е посочено че се касае за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, НП № 1779/18.11.2015 г. Неоснователно е възражението че процесното НП е било отменено не поради неизвършване на нарушението от неперсонифицираното дружество а поради процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство което води и до неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Задължително условие за успешното водене на иска по чл. 1, ал. 1 АПК е доказване на факта на изплащането на суми като адвокатски хонорар в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления и доказване на техния размер. Обикновено това се извършва с представяне в производството по обжалване на НП на договора за правна защита и съдействие, които съдържат уговорките на страните за размера хонорара, начина на плащане, основанието за това и удостоверяват самото плащане, ако това е отбелязано там. Видно от доказателствата, пред районния съд доказателства за размера уговорения адвокатски хонорар и факта на заплащането му във връзка с обжалването, не са били представени. Такива доказателства са представени за първи път при подаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред Административен съд Бургас, но въпреки това, съгласно мотивите на ТД № 1/2017 г., на ВАС, делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Представените с исковата молба доказателства за размера на уговорената за процесуално представителство сума и и нейното заплащане, не са оспорени като частни документи, не са оборени, поради което се ползват с доказателствената сила по закон. Изрично в представеният договор за правна защита и съдействие от 12.05.2016 г., е посочено че сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение е платена в брой т. е. налице са доказателства за реалност на изплатеното възнаграждение, което представлява щета за неперсонифицираното дружество и следва да се обезвреди. Неоснователен е и довода, че размера на претендираната вреда е неправилно определен тъй като упълномощеният адвокат не се е явил за процесуално представителство пред съда а само е депозирал жалбата, предвид на факта, както правилно е отбелязал и решаващият съд, че отношенията по повод подписаният договор за правна защита и съдействие между страните са договорни и не е налице правна възможност съдът да определя конкретно размера на договорените между страните отношения. Неоснователна е и жалбата в частта за разноските, тъй като едва в касационното производство се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение което е недопустимо. Следвало е това да се стори като краен момент при даване ход на делото по съществото на спора с оглед представеният списък на разноските и адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение