Решение № 297 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение15.01.2019 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] срещу Военно-апелативен съд София, на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, за сумата 86 040 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2015 г. до изплащане на сумата, както и 598, 10 лева лихви за периода от 19.01.2015 г. до 12.05.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА В. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно-апелативен съд София разноски в размер на 2562, 76 (две хиляди петстотин шестдесет и два лева, седемдесет и шест стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 297 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Образувано е по касационна жалба на Военно-апелативен съд София, чрез адвокат А. Д. от АК-София срещу решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 5974/15.07.2016 г. по гр. д. № 13289/2015 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените искове на В. Ц. Д. срещу Военно-апелативния съд за сумата от 86 040 лева, представляваща обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и 598, 10 лева лихви за забава, считано от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на исковете, поради наличие на висящо наказателно производство по отношение на ищеца, което е пречка за изплащането на обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. От В. Ц. Д., чрез адвокат И. М. от АК-София е подаден отговор, в който се оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че след като е прекратено правоотношението му като военен съдия във връзка с упражняване на военната служба следва да се приложи Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, тъй като Законът за съдебната власт не урежда правоотношенията и последиците при прекратяване на военната служба, в който смисъл е разпоредбата на § 14 ЗСВ, поради което не следва да се прилагат ограниченията на чл. 225, ал. 3 ЗСВ. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е назначен като съдия в Софийски военен съд от 26.09.1998 г., който след 01.11.2014 г. е преназначен на длъжността "военен съдия" във Военно-апелативен съд до освобождаването му с решение на В. по протокол № 2/15.01.2015 г., поради подаване на оставка. Съдът е приел също, че със заповед № 35/29.01.2015 г., съгласувана с министъра на отбраната, В. Ц. Д. е освободен от военна служба, с оглед на което е придобил право на еднократно парично обезщетение в размер на двадесет месечни брутни възнаграждения. Според мотивите на въззивния съд, разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ не се явява специална по отношение на чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и не е налице ограничението на чл. 227, ал. 6 ЗОВСРБ (ищецът да е дисциплинарно уволнен) поради което предявените искове са основателни, а обезщетението се дължи с лихвите от получаване на поканата - 19.01.2015 г. до изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, разпоредбата на § 14 ПЗР на ЗСВ изключва ли действието на чл. 262, ал. 1, т. 7 и ал. 8 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, предвиждаща приложение на ЗОВСРБ само за неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на съдиите от военните съдилища. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Правото на еднократно парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е имуществено право, което възниква при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност и е в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Съгласно същата разпоредба, обезщетението не се изплаща, ако магистратът е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или спрямо него е образувано дисциплинарно производство до приключване и с оглед на изхода от наказателното или дисциплинарното производство. Когато военнослужещите носят военна служба във военните съдилища и военните прокуратури, те осъществяват съдебна власт като изпълняват функциите и правомощията си при условия и по ред, определени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), срещу което получават за сметка на бюджета на съдебната власт месечно възнаграждение определено от В., както и обезщетенията, предвидени по ЗОВСРБ, доколкото ЗСВ не предвижда друго (чл. 262, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОВСРБ). Следователно, при осъществяване на правосъдната дейност във военните съдилища, лицата се подчиняват на условията и реда, определени за съдиите, прокурорите и следователите в Закона за съдебната власт, поради което и стажът им се зачита като такъв в органите на съдебната власт по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Съгласно решение № 17 от 08.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 9/2018 г., еднократното парично обезщетение, което съдиите, прокурорите и следователите получават при прекратяване на служебното им правоотношение не се дължи за престиран труд, нито служи за компенсиране на претърпени от работника или служителя вреди, а представлява благодарствено обезщетение, което се изплаща за положените усилия в хода на правораздавателната му дейност, за неговия личен принос в процеса на утвърждаване върховенството на правото. В този смисъл, според мотивите на решението, правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ в случай на освобождаване от длъжност на обвиняем съдия, прокурор или следовател, е поставено в зависимост от настъпването на едно отлагателно условие – приключването на образувано наказателно производство или постановяване на влязла в сила присъда, при отчитане особеностите на чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Предвид гореизложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ (И.. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) се прилагат само за правата, задълженията или ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури, по отношение на които не са предвидени условия и по ред за упражняването им в Закона за съдебната власт. С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд в обжалваното решение правилно е достигнал до извод, че ищецът е придобил право на еднократно парично обезщетение в размер на двадесет месечни брутни възнаграждения, тъй като е заемал длъжността "военен съдия" във Военно-апелативен съд до освобождаването му от военна служба с решение на В. и заповед № 35/29.01.2015 г., съгласувана с министъра на отбраната, но в нарушение на материалния закон е тълкувал нормата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ по отношение правото на обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. Със Закона за съдебната власт се предвижда ограничение правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури, във връзка с изплащане на дължимото обезщетение - съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ (ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.), което е пречка да бъде изплатено благодарствено обезщетение. Тези изводи са изцяло в съответствие с мотивите на цитираното решение на Конституционния съд на Република България по к. д. № 9/2018 г., в което се приема, че получаването на обезщетение при освобождаване от длъжност като съдия, прокурор или следовател в условията на висящо наказателно производство би било несъвместимо със самата природа на гратификацията, като израз на благодарност за дългогодишна предана служба, за проявената от работника или служителя лоялност. Обжалваното решение е постановеното в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни поради наличие на висящо наказателно производство по отношение на ищеца, което е пречка за изплащането на обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. От Военно-апелативен съд София, чрез адвокат А. Д. са поискали разноски по представен списък, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] срещу Военно-апелативен съд София, на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, за сумата 86 040 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2015 г. до изплащане на сумата, както и 598, 10 лева лихви за периода от 19.01.2015 г. до 12.05.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА В. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно-апелативен съд София разноски в размер на 2562, 76 (две хиляди петстотин шестдесет и два лева, седемдесет и шест стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване.