Решение № 5356 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. С. и А. М. С., чрез процесуалния им представител, против решение 5972 от 10.06.2024 г., постановено по адм.д. 1490/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Аспарухово гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - Варна отхвърля жалбата (наименована протест) от А. М. С. и Н. В. С. срещу Заповед 29/16.06.2023 г., издадена от главния архитект на район Аспарухово при община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: Жилищна сграда и склад в ПИ 10135.5426.2633 по КККР на район Аспарухово, гр. Варна, по плана на СО Ракитника, гр. Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон като не са налице предпоставките на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ за търпимост на строежа. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, а именно главният архитект на район Аспарухово при община Варна съобразно нормите на § 16, ал. 1, изречение второ от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1, изречение второ от ПЗР ЗИДЗУТ. Със Заповед 005/17.02.2017 г., на основание § 1, ал. 4 от ДР ЗУТ, главният архитект на община Варна е предоставил на главните архитекти на районите на община Варна свои правомощия по ЗУТ, включително да издават удостоверения за търпимост по § 16 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ за всички строежи независимо от категорията по Наредба 1 за номенклатурата на видовете строежи. Оспорената Заповед 29/16.06.2023 г. е издадена от главния архитект на район Аспарухово при община Варна, с оглед и Заповед за заместване 76/02.06.2023 г. на кмета на район Аспарухово при община Варна. Правилно съдът приема, че акта е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Със заявление рег. АУ036030ВН/19.04.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, подадено от Н. В. С. до главния архитект на община Варна, е поискано издаване на удостоверение за търпимост на строеж, изграден до 7 април 1987 г., съгласно § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, находящ се в УПИ (ПИ) XIX - 2633, кв. 38, по плана на СО Ракитника, гр. Варна. Няма спор между страните, че строежа е построен без одобряване на необходимите строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. Именно затова за него е поискано издаването на удостоверение за търпимост. Изследването на режима за търпимост на строежа предполага познание за момента на извършването му, с оглед преценката на релевантните периоди по § 16, ал. 1, изр. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Тежестта да проведе пълно доказване по отношение на времето на изпълнение на строежа, спрямо което да се обсъди от административния орган и съда неговата допустимост по критериите на цитираните разпоредби, е върху оспорващите. Те следва да представят категорични доказателства за наличието на условия за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Съдът от първа инстанция е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е разгледал всички възможни хипотези, относими при условията на евентуалност, за решаване на въпроса налице ли е търпим строеж или не. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, че строежа не попада в нито един от четирите периода на строителните амнистии създадени с нормите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което правилен е изводът, че строежът не е търпим. Нормата на § 16, ал. 1, първо предложение от ПР ЗУТ, изисква за строежи изградени до 7 април 1987 г. да са налице две предпоставки за да се признае търпимост, а именно: допустимост по действащите подробни градоустройствени планове (към момента на изграждане или към настоящия момент) и съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа или по действащия правен режим по ЗУТ. Свидетел разпитан по делото твърди, че част от строежа е построен преди 1987 г. Вещото лице от инж. П. е констатирало наличие на елементи от сграда, отразена в кадастралната карта, като сграда от 16 кв.м. Правилно първоинстанционният съд приема за недоказано относно обектите, за които е депозирано заявление за издаване на удостоверение за търпимост да са изградени преди 7.04.1987 г., поради което разпоредбата на ал. 1 § 16 от ДР ЗУТ е неприложима. До 7 април 1987 г. имотът е бил извън строителните граници на гр. Варна, представлява земеделска земя, за него няма одобрен ПУП. Законосъобразно съдът посочва, че жалбоподателите не са депозирали искане за издаване на удостоверение за търпимост за дървена барака, с площ от 16 кв.м. и беседка. Видно от приложеното архитектурно заснемане и обяснителна записка към него искането е за признаване търпимост на жилищна постройка с площ от 65.43 кв.м и склад с площ от 3.57 кв.м., за сграда - полумасивна, изградена от бетонови блокчета, с двускатен покрив. Разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, изисква и изпълнението на допълнителна предпоставка за търпимост - строежът да е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. В случая доказателствени източници за деклариране на строежа по надлежния ред и в дължимия срок не са налице, а подобен юридически факт не се и твърди от касаторите. Само на това основание, отказът за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен по крайния си правен резултат. Съгласно нормата на § 16, ал. 3 от ПР ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Строежът не е деклариран от собствениците му в 6 - месечен срок от обнародването на ЗУТ (02.01.2001г.) пред одобряващите органи. Следователно не е налице, предпоставката, която при условията на кумулативност с която и да е от двете вече изброени предпоставки, е необходима за да сме изправени пред хипотезата на търпим строеж. Строежът не е търпим по смисъла на по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Законосъобразно е прието, че не е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Правилен е изводът на съда, че няма доказателства строежът да е изграден в този период. В приложена по делото декларация С. сочи, че строежа е изграден в периода 1996-1998 г. Правилно съдът приема, че § 127 ПЗР ЗИДЗУТ включва и изискването за съответствие с ПУП, т.к. действащите разпоредби включват изискване за съответствие на строежите с ПУП, а самото несъответствие с плана е самостоятелно основание за незаконност на даден строеж (по аргумент на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и чл. 160, ал. 1, т. 1 ЗТСУ), а такова съответствие не е установено в настоящия случай. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,