Решение № 12716 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2018 г.
ВАСIII отделение22.10.2018 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 890 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1052/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12716 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. С., против Решение № 890 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1052/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Д. Х., чрез законния си представител К. Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и необосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е уважил жалбата на Д. Х., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 16175 от 29.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗакрД. На първо място от доказателствата по делото е видно, че административния орган е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно същата разпоредба, когато малолетен или непълнолетен чужденец (какъвто е настоящия случай), търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице (в случай неговия баща) се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Република България с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на попечителя си, а съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК малолетните се представляват от законния си представител. Видно от доказателствата по делото, не е представена заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, с която придружаващото лице и законен представител е определено за представител на непълнолетното си дете. Горното не е резултат на действията на ответниците в настоящото производство, тъй като те не биха могли да задвижат производство по назначаване на техен представител. В случая административният орган не е ангажирал доказателства, че е назначил бащата на непълнолетното дете за негов представител в административното производство, в изпълнение на това си задължение, което съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото му на защита. Компетентните органи не са издали заповед по чл. 25, ал. 2 ЗУБ и по този начин не са създали правната фигура на законен представител на непълнолетния жалбоподател. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (съгл. чл. 6а. от ЗУБ). Съгласно чл. 2
от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Рeпублика България считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22
от Конвенцията, държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3
от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Видно от доказателствата по делото е, че в хода на производството пред него, административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. На следващо място, правилен е направения извод на решаващия съд, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца. От доказателствата по делото е установено, че за случая е уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на непълнолетното дете, като със Заповед № 2605-ЗДЗД-1809 от 24.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Харманли е бил определен социален работник в отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане" Харманли, който да присъства при провеждане на интервюто с детето Д. Х. В тази връзка правилно съдът е установил, че дирекция "СП" е уведомена за дата, на която непълнолетното лице не е поканено за провеждане на задължителното интервю, тъй като в отправената му покана административния орган е определил ден за интервюто на 01.09.2016 г., а не 26.08.2016 г., за която дата е уведомена съответната дирекция по социално подпомагане. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че въпреки, че търсещият закрила не се явил за провеждане на интервю с него на 01.09.2016 г., пропуска е налице към дата на провеждане на интервюто, след възобновяване на спряното особено производство по търсене на международна закрила. Видно от протокола от интервюто, че по време на неговото провеждане от административния орган не присъства социален работник, нито съотвeтната дирекция е уведомена повторно за новата дата, нито социален работник е дал становище, нито има представен социален доклад. В този смисъл не е осъществено и задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗакрД - за присъствие на социален работник по време на административното производство. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД, съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на непълнолетния чужденец след неговото възобновяване да е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция, като такъв е представен едва в производството пред решаващия съд след изискването му за спазване на разпоредбите на ЗЗакрД. На последно място от доказателствата по делото, съдът правилно е направил извод, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД, който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца. Водим от така изложеното, първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на административната преписка. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Цитирани разпоредби
1- чл. 15