Решение № 4994 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 701/2017 г.

Решение № 4994 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 701/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. С., чрез пълномощник адв. С. И., против решение № 2020 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1895/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-449/09.09.2016 г., издадена от полицейски орган - разузнавач в група [наименование], сектор "КП" при Второ РУ при ОД на МВР [населено място]. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да отхвърли оспорването, правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанието, на което е издаден. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От докладните записки, протоколите за доброволно предаване и заявлението на П. С. се установява, че по подаден от нея сигнал като собственик на лек автомобил, на който са нанесени щети - счупено стъкло, огъната врата и пр., а в него е намерена и голяма плоча, е извършена полицейска проверка. Получена е информация от лице, пожелало анонимност, че деянието е извършено от група лица, които са се оттеглили с МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на бащата на жалбоподателя. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установена съпричастност на жалбоподателя към групата, което се потвърждава от снимката на повреденото МПС с немска регистрация, направена с телефона му и от обясненията му за това, че е бил водач на друг автомобил, с което са се оттеглили лицата след деянието, в което С. не е взел участие. С оглед на изложеното административният съд е направил верен извод за това, че са доказани основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, включително с оглед на посочване на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. На жалбоподателя му е било разяснено основанието за задържането, каквото е осъществено на следващия ден след деянието и е продължило четири часа и двадесет минути. В докладните записки и протоколите за доброволно предаване (явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила), които не са оспорени по надлежния ред, изрично се отбелязва установена съпричастност на жалбоподателя към извършеното престъпление. В резултат на извършените оперативно-издирвателни мероприятия са установени данните за съпричастност на жалбоподателя към посоченото престъпление, които очевидно са предхождали издаването на оспорения административен акт. Видно от съдържанието му, същият е мотивиран в достатъчна степен с оглед изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР - посочени са фактическите и правни основания за задържането, а именно основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и квалификацията на престъплението по чл. 216 от НК. Законодателят не е регламентирал формата на документиране на установените данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и в тази връзка са допустими всички доказателствени средства по чл. 39 от АПК. В НПК изрично са регламентирани основанията и реда за привличане на дадено лице като обвиняем, като не са предвидени ограничения за приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в случаите, когато в хода на досъдебното производство се установяват лица, за които има данни за съпричастност към осъществяване на непосредствено разкрито престъпление, но за които към този момент не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 от НПК. Без правно значение е дали досъдебното производство е било образувано срещу жалбоподателя, срещу друго лице или срещу неизвестен извършител и в хода на същото е установена съпричастност към извършените престъпления, за които е образувано досъдебно производство. Същото е относимо и в случаи на извършване на оперативно-издирвателни мероприятия преди започване на досъдебно производство. За приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи съгласно чл. 67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на правната квалификация на престъплението не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В подобен смисъл са изложени мотиви в съдебните решения, цитирани в заключението на участващия по делото прокурор. Обоснован е изводът, че принудителната административна мярка е приложена съобразно материалноправните предпоставки на чл. 73 ЗМВР, като ограничаването на правата му е само за постигане на предвидени в закона цели: за разкриване на престъпления и да се попречи на извършителя да се укрие. По този начин са спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Предвид изложеното обжалваното решение, с което в случая е отхвърлено оспорването на ПАМ, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,