Решение № 4546 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. К. Ташкова против решение 3557/19.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело 330/2024 г., с което по жалба на Х. П. З. от гр. Стара Загора е отменено негово решение 32-759611 от 29.02.2024 г. и Агенция Митници е осъдена за разноски. В касационната жалба е посочено, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е анализирал всички факти и обстоятелства и не е обсъдил представените по делото писмени доказателства. Изложени са подробни съображения, че основателни съмнения в декларираната митническа стойност на стоката са доказани с изготвената справка/извлечение от интернет сайта https://www.autoauctions.io и от представената от американските митнически власти Електронна информация за износ (ЕЕI). При преценка заключението на съдебно -счетоводната експертиза съдът не е взел предвид оспорването й от страна на митническия орган. Касаторът счита, че правилно и в съответствие с чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определил митническата стойност като е използвал за база наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на американските власти за превозни средства декларирани за износ в САЩ. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Х. П. З. от гр. Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Стара Загора е било решение 32-759611/29.02.2024 г. издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката, декларирана с MRN 21BG001008032002R1/05.03.2021 г. - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка TOYOTA, модел SEQUOIA, шаси 5TDDW5G15CS063317 и на вносителя Х. П. З. са определени задължения за довнасяне на мито в размер на 2008.05 лева и ДДС в размер на 4 417.72 лева - общо 6 425.77 лева и съответните лихви, считано от 05.03.2021 г. От данните в митническата декларация (ел.д. 4/14 и 4/16) по делото е установено, че автомобилът е деклариран с митническа стойност в размер на 2 500 щатски долара, основана на договорната стойност (чл. 70 от Кодекса). Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Административното производство е образувано въз основа на решение Р-571/32-445361/20.12.2022 г. на директора на Агенция Митници, с което е отменено решение 32-149041/09.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас и административната преписка е върната за ново произнасяне на митническия орган. В резултат на извършения последващ контрол за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Съмненията са основани на данни от интернет сайта https:// www.autoauctions.io за обявена продажна цена на аукцион от 22 декември 2020 година за автомобил с идентичен номер на шаси и пробег, с продавач STATE FARM INSURANCE и публикувана продажна цена в размер на 14 300 щатски долара, както и на декларираната стойност при износа на автомобила в размер на 14 300 щатски долара съгласно предоставената от американските митнически власти Електронна информация за износ (ЕЕI). След уведомление на декларатора съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност е определена чрез прилагане на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на база наличните данни на територията на Съюза (представляващи електронна информация за износ от системата на американските власти за превозни средства, декларирани за износ) и са установени задължения за довнасяне на мито и ДДС. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган по чл.19, ал. 7 ЗМ, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на последващ контрол, но в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че в случая митническия орган не се е справил с доказателствената тежест във връзка с възникналите съмнения относно декларираната договорна стойност, изключване приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената последователност и неправилно е приложил метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По отношение на съмненията в декларираната договорна стойност, съдът е приел, че данните от Електронна информация за износ (ЕЕI) не са подкрепени с документи, нито митническите органи са положили необходимата грижа за снабдяването с такива, като изискат данни за цената и заплащането й от декларирания при износа краен получател - българското дружество Фрилайн ООД. От друга страна вносителят е представил документи в подкрепа на декларираната митническа стойност при вноса - поръчка за покупка, договор за покупко - продажба и фактура от 12.01.2021 г., удостоверяващи покупката на автомобила, продажната му цена и заплащането й. Според съда не може безусловно да се приеме, че декларираната при износа стойност 14 300 щатски долара е продажната цена на стоката, тъй като в колона "3", към т.20 от ЕЕI е отбелязано "стойност - продажна цена или себестойност, ако не е продадено". В решението е посочено, че дори и констатираните противоречия между декларираната стойност при вноса и износа да се приемат като обосноваващи съмненията в договорната стойност на стоката, то при определяне на митническата стойност неправилно е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда при издаването на оспорения акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Последното е условие за прилагането на метода по чл. 74 § 3 от регламента. Бланкетно в оспорения акт е посочено, че при извършени проверки в митническата информационна система МИС3А за период от 90 дни - 45 дни преди и 45 след митническото оформяне, не е открита релевантна информация. Това твърдение не кореспондира с данните от приложената по делото справка от МИС3А, според която в периода от 90 дни е осъществен внос от САЩ на още три автомобила, употребявани, катастрофирали от същата марка, модел и със същия тарифен код, два от които са произведени в Япония, а единият - със същия обем на двигателя (кубатура) и първа регистрация. Съдът е приел, че в случая е нарушена забраната по чл.144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2445 при определяне на митническата стойност да се използва по-високата от две възможни стойности - в случая митническата стойност от декларацията за износ на стоката. Нарушено е и изискването по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническото остойностяване да се извърши въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, тъй като е спорна достоверността на информация относно начина на формиране на декларираната стойност при износа. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти от събраните по делото доказателства, определил е правилно материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт не е мотивиран и е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган и в случая не е изпълнена. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че основателните съмнения в декларираната договорна стойност на автомобила по смисъла на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са доказани от информацията за продажната му цена в интернет сайта https://www.autoauctions.io, тъй като данните за продавач, страна на купувача (USA) и дата на провеждането на аукциона (20.12.2020 г.), не кореспондират с данните за продавач, купувач, страна на купувача и дата на покупка, посочени в документите, за придобиване на автомобила от Х. З.. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че при констатираните противоречия в декларираната митническа стойност на стоката при износа й от САЩ и при вноса й в България, съмненията на митническия орган не са отпаднали, то при издаването на оспорения акт неправилно е приложен метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилно съдът е приел, че в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Обоснован е и изводът му, че бланкетните мотиви на митническия орган за липса на информация за допуснати за свободно обращение стоки във връзка с приложението на вторичните методи, са в противоречие с данните в представената справка от МИС3А за подадени митнически деклараци в релевантния период за употребявани пътнически автомобили, катастрофирали със същата марка, модел и тарифен код. Декларираните митнически стойности в тези декларации не са анализирани при издаването на оспореното митническо решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че митническата стойност е определена законосъобразно въз основа на наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на американските власти за превозни средства декларирани за износ в САЩ. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като налични данни на територията на Съюза е използвана единствено митническата стойност на автомобила, декларирана в ЕЕI при износа от САЩ. С оглед на изложеното решението, с което оспорения акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно постановено,поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на искане, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,