Решение № 12484 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2025 г.

Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Д. В., подадено чрез процесуалния му представител, за отмяна на влязло в сила Решение 5397/17.02.2025 г. по адм. дело 12730/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 24-4332-006529 от 25.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор в отдел Пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл.171, т.2, б. а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е постановено временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) - л.а. Ауди А7, с рег. [рег. номер], собственост на Л. Д. В.. Като правно основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. В искането са изложени съображения за явна неправилност на съдебния акт, явно противоречие на акта със съдебната практика и явно противоречие на същия с правото на Европейския съюз. Ответникът полицейски инспектор в отдел Пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище по искането. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2 АПК преклузивен срок, подадено е от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания - чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай не се сочат нито нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Евентуалното наличие на явна неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, на противоречието му със съдебната практика и с практиката на Съда на Европейския съюз, каквито твърдения са изложени в искането, не са факти, които биха могли да се възприемат като нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 АПК. Следователно в случая не е налице нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл.239, т.1 АПК. С оглед изложените по горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,