Решение № 9028 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2014 г.

Решение № 9028 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЖСК "Ж.", гр. С. против решение № 104 от 07.02.2014 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 822/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЛС-01-816/01.07.2013 г. на кмета на община С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна кмета на община С. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е наредено на ЖСК "Ж.", гр. С. да премахне незаконен строеж: "Постройка", извършен в УПИ VII, VI, V, IV, III, кв. 421 по регулационния план на гр. С. от 2007 г. Административният съд приема, че издаденото през 1990 г. разрешение за строеж не е реализирано и презаверено, поради което е загубило правното си действие, следователно строежът е без строителни книжа. Установено е по делото, че на името на ЖСК "Ж.", е издадено разрешение за строеж през 1990 г. за: "11 жилищни апартамента и заведения за обществени функции в партерния етаж" в кв. 82, гр. С.. От доказателствата, вкл. заключението на вещото лице, се установява, че процесната постройка е изпълнена без предвиждане по действащия ПУП и без разрешение за строеж, поради което е незаконен строеж - чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата са съображенията относно обстоятелството, че издаденото разрешение за строеж е загубило правното си действие по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, тъй като строителството не е започнало в предвидения три годишен срок от неговото издаване или в петгодишeн срок от влизането в сила на разрешението за строеж не е завършен грубият строеж и този срок е изтекъл през 1995 г. След като не е извършено презаверяване на разрешението за строеж, то както и одобреният проект са изгубили своето правно действие. Доколкото част от постройката попада в терен, отреден за улица съгласно действащия ПУП от 2007 г., строежът се явява недопустим по действащия ПУП и подлежащ на премахване, както правилно и законосъобразно приемат компетентният административен орган и съдът. Претенции на касатора за евентуално претърпени имуществени вреди от незаконни действия на служители от община С. подлежат на обезщетяване по друг ред и в друго производство. Всички доводи за нецелесъобразност на оспорената заповед не подлежат на разглеждане от съда, тъй като в случая административният орган упражнява законовите правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ при обвързана компетентност и единственото законосъобразно решение е за премахване на незаконния строеж. С оглед периода на извършването му през 1991 г., е невъзможно придобиването на статут на търпимост и строежът подлежи на премахване, каквото законосъобразно е разпоредено с потвърдената от административния съд заповед. Като е достигнал до обосновани и съответни с материалноправните разпоредби изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,