Решение № 5864 от 15.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Великова от [населено място], общ. Генерал Тошево, срещу решение от 25.11.2021г., постановено по адм. дело 278/2020 на Административен съд Добрич, в частта с която не е уважена жалбата и не са признати получените 329 925.60 лева от безвъзмездна финансова помощ получени от ДФ Земеделие и е определена финансова корекция за тях. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореният съдебен акт. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови такова по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Иванова е депозирал писмена молба, в която прави искане за отхвърляне на касационната. Претендира присъждане на на направените по делото разноски, алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като Решение 60 от 16.02.2018 г. по адм. дело 140/2017 г. на Административен съд Добрич е отменено с Решение 7714 от 18.06.2020 г. по адм. дело 4878/2018 г. на ВАС, четвърто отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваният съдебен акт, е прието, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт е издаден поради установено неизпълнение на заложените дейности по финансирания проект по мярка 121, поради което на основание §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, административния съд е приел, че приложими в случая са разпоредбите на ЗПЗП и Наредба 8, тъй като това били задължителните указания дадени с решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. Съдът е приел за безспорно установено, че представената с договора безвъзмездна финансова помощ е свързано с изпълнение на проект по мярка 121 за създаване на стопанство за биологично отглеждане на 2000 пчелни семейства с практикуване на подвижно пчеларство и майкопроизводителен пчелин с 50 отглеждача, като съгласно бизнес плана през първата година,земеделския производител е следвало да закупи със собствени средства 2000 пчелни семейства, с които да насели кошерите, финансирани по проекта. От таблица 14 към бизнес плана е видно, че ползвателят е задължен да поддържа 2000 пчелни семейства за период от 5 години, като съгласно договора срокът за извършване на инвестицията е 24 месеца след подписване на договора. Също така за безспорно е установено от първоинстанционния съд, че ползвателя не е спазил своите задължения, тъй като от самото начало при изпълнение на проекта няма населени 2000 пчелни семейства. През 2015 г. регистрирането и сертифицирането на пчелините са били 987 семейства. Толкова са били отразени във ВМД, както и в документацията свързана с втория контролен орган СЖС България ЕООД. Наличието на по малък брой пчелни семейства са били доказани с приетата по делото допълнителна ветеринаро-медицинска експертиза. От последвала проверка на място броят на пчелните семейства се оказва още по малък, видно от контролния лист. Пред първоинстанционния съд е било открито производство по чл. 193, ал. 3 от ГПК по оспорване на контролния лист, но ползвателя не е успаля да докаже, че същия е неистински поради което съдът се позовава на същия. Следователно е приел за вярно отразените в контролния лист фактически констатации, че административния орган правилно е приел, че основа част от съфинансираните кошери и пчелен инвентар са на склади не се използва по предназначение, както иче не е постигната заложената в бизнес плана целза отглеждане на 2000 пчелни семейства. Съдът е приел, че по същество ползвателя не е отрекла, че е установеният брой пчелни семейства към момента на проверката е бил по-малък от предвидените в договора и бизнес плана към него, като твърди че са налице форсмажорни обстоятелства епидемия на заболяването номезатоза, довела до масовото измиране на пчелите. Позоваването на форсмажорни обстоятелства не е споделено от съда. Съдът позовавайки се на събраните гласни и писмени доказателства, в това число и изслушаната съдебна експертиза е приел, че действително в цялата страна е било силно разпространено това заболяване , което би могло да се определи като форсмажорно обстоятелство по смисъла на §1, т. 44 от Наредба 8, тъй като е имало епизодичен характер, но това не е достатъчно за да се изключи договорната отговорност на бенефициента. Следвало е да се предприемат предвидените в чл. 55, ал. 2 от Наредба 8 действия. Съдът е приел, че в случая не са представени доказателства, а и не се твърди такова уведомяване да е било направено през периода 2014-2015 г., поради което лицето не може да се позовава на форсмажорни обстоятелства. Административния съд е приел, че по силата на договора Великова е поела ангажимента да изпълнява проекта и бизнес плана за срок от 5 години от сключване на договора, поради което правилно е прието нарушение на същия. За неоснователно е прието възражението според което Великова е била изпълнила проекта и инвестицията в пълен размер, тъй като е закупила 2050 кошера. Съдът е приел, че наличието на цялото оборудване е налично, не било достатъчно за да се приеме, че е изпълнен проекта, защото същата е била задължена да извърши одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, използвайки придобитите активи по предназначение. Прието е, че според договора, в т.8.1 е предвидена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задълженияслед изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите определени в чл. 51 и чл. 52 от Наредба 8. Прието е, че при наличието на задължения на бенефициента поради неизползване на всички налични активи по предназначение и непостигане на заложената с проекта цел за отглеждане на 2000 пчелни семейства правилно административния орган е приел, че са налице предпоставки за отмяна на финансовата помощ с посочените в акта правни основания. На следващо място административния съд е приел, че размера на наложената финансова корекция е бил определен съгласно Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР- 2007-2013 г., съгласно която корекция е в размер на 100% от предоставената финансова помощ. За безспорно е прието, че тази методика е била обявена за нищожна с решение на ВАС, но това не се отразява на разпореденото с акта, тъй като с нормите на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Наредбата се дава самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Съдът е приел, че в случая е установена висока степен на неизпълнение на проекта и е невъзможно поправяне. Следователно правилно било разпоредено връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ, но е била неправилно определена основата въз основа на която същите са определени. Следвало е да се определят върху допустимите разходи финансирани от ЕЗФРСР, в какъвто смисъл са мотивите към отменителното решение на ВАС, което е задължително за съда. Съдът е приел, че основата следва да включва само средствата от ЕЗФРСР който са в размер на 329 925.60 лева, поради което до този размер решението на административния орган е правилно и жалбата следва да бъде отхвърлена, а за горницата от 82 481.40 лв. следва да бъде отменено. Решението в обжалваната му част е правилно. Както се посочи вече обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото от Върховния административен съд по предходно разглеждане на същия спор. С решението си Върховния административен съд е дал указания по тълкуването и прилагането на закона, както и че приел за правилно определена основата на финансовата корекция. Касационният съд е посочил изрично, атакуваното РНФК не съдържа вписана дата на издаване, но доколкото същото е изведено с изходящ номер на дата 27.12.2016г., съдът приема именно тази дата за правнорелевантния момент за постановяване на оспореното решение, спрямо който следва да се прецени законосъобразността на процесния административен акт, съгласно изискванията на чл. 142, ал. 1 АПК. Към визираната дата законодателят е регламентирал, че средства по ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ са само средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. Едва след изменението на ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. нормата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е допълнена, като за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. От определящо значение в случая е обстоятелството, че към датата на издаване на обжалваното РНФК допълнената разпоредба все още не е действаща, поради което определената финансова корекция върху националното съфинансиране в размер на 100 % от изплатената сума е незаконосъобразно определена от издателя на процесния административен акт. Размерите на субсидията от ЕЗФРСР и от националния бюджет са ясно отразени в Таблицата с одобрените разходи за финансиране към договора, Анекс ІІІ и справката от ИСАК за сключения договор и от тях е видно, че сумата от 412 407.00 лв., представляваща субсидия и съответно финансова корекция, е формирана от размер на одобрена субсидия от ЕЗФРСР в размер на 329 925.60 лв. и размер на одобрената субсидия от националния бюджет от 82 481.40 лв. Според чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При тази редакция на закона следва да се приеме, че указанията на Върховния административен съд са задължителни както за административния съд при новото разглеждане на спора, така и за настоящата инстанция. В случая мотивите на обжалваното съдебно решение и постановения с него резултат са в пълно съответствие с указанията на ВАС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. При така установената основа въз основа на която следва да се определи финансовата корекция правилно административния съд е отменил административния акт в частта за горницата от 329 925.60 лева до пълния размер от 412 407.00лв, равняваща се на 82 481.40 лева. Затова оспорваното решение е законосъобразно. Възраженията на касатора насочени срещу установеното по - горе не следва да се обсъждат в настоящото производство. По този въпрос има задължителни указания на Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора, които както вече се каза са задължителни, включително и за настоящия съд. По делото не се доказа и наличието на настъпили форсмажорни обстоятелства. Правилно административния съд е приел, че действително от събраните по делото доказателства, в това число гласни такива и приета съдебна експертиза, установяват безспорно, че в периода 2014-2016 г. в стопанството на Великова, както и в цялата страна е било разпространено заболяването нозематоза, с което би могло да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, но същото не е достатъчно, тъй като следва да са спазени хипотезите на чл. 55, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 55 от Наредбата страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР, като ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По делото не са представени доказателства за уведомяване на ДФЗ съгласно изискването на Наредбата, както и на договора, която гласи, че ползвателят е длъжен да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението му. В тази връзка бенефициерът не може да се ползва от наличието на форсмажорни обстоятелства, поради липса на доказателства за спазване на процедурата, разписана в Наредба 8/2008 г. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,