Решение № 11686 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15631/2014 г.

Решение № 11686 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15631/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 413/12.11.2014 г., постановено по адм. д. № 616/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 11099140000328/22.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 308/30.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда за неустановеност на основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството са в противоречие с ангажираните доказателства, установяващи, че лицето не е открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който да отхвърли релевираната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Тепава" ООД не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 11099140000328/22.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 308/30.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. За да достигне зо извод за основателност на предявената жалба, съдът е приел, че атакуваният акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този краен правен извод е формиран при следните релевантни фактически констатации: В хода на извършвана проверка на друг данъчен субект е осъществено посещение на адреса на кореспонденция на жалбоподателя в с. Тепава, ул. "Кокиче" № 23, на който не е открит управителят на дружеството, упълномощено лице или друго лице за контакти с приходната администрация. Съобразно констатациите в съставения Протокол № 34/07.02.2014 г., на посочения адрес се намира двуетажна къща без табела или други знаци, указващи, че там се намира седалището и адресът на управление на проверяваното дружество. На 27.02.2014 г. до ТД на НАП - гр. В. Търново по електронна поща от трето лице са изпратени 2 бр. декларации от управителя на "Тепава" ООД и договор за наем на движимо имущество. Повторно посещение на адреса за кореспонденция на дружеството органите по приходите са извършили на 06.03.2014 г., за което са съставили протокол, в който са посочили, че от месец октомври 2013 г. на адреса живее братовчед на съдружник в "Тепава" ООД, като за последния е установено, че не е упълномощен от управителя да представлява дружеството пред Националната агенция за приходите. Въз основа на тези констатации и резолюция за извършване на проверка № 112691400011474/07.04.2014 г. на началник отдел в ТД на НАП - гр. В. Търново е инициирана проверка на "Тепава" ООД за наличие или липса на основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. На 14.04.2014 г. е извършено трето посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, за което е съставен Протокол № 76/14.04.2014 г. Съгласно отразеното в него на адреса е поставен надпис с наименованието на "Тепава" ООД и е посочен мобилен телефонен номер за контакти, но отново е открито същото лице, което не е упълномощено за контакт с органите на НАП. При тази фактическа установеност органът по приходите е достигнал до извод за наличие на основанието по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване регистрацията на дружеството, мотивирало издаването на оспорения акт за дерегистрация. След анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е безспорно установена хипотезата на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Счел е, че лицето, открито на адреса за кореспонденция е било упълномощено от дружеството да го представлява пред НАП, както и, че липсва системност и продължителност при отсъствието на лице, представляващо дружеството на адреса му за кореспонденция. Отделно от това съдът е посочил, че издаденият акт за дерегистрация по ЗДДС не е мотивиран, а това осуетява възможността да се извърши преценка по чл. 169 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК доколко органът по приходите е упражнил дискреционните си правомощия в съответствие с целите на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че съдът е игнорирал материалната доказателствена сила на констатациите, съдържащи се в съставените от проверяващите при изпълнение на правомощията им протоколи. По аргумент от чл. 50, ал. 1 ДОПК същите са официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което за опровергаването на тяхното съдържание следва да се проведе насрещно главно и пълно доказване. В случая решаващият състав необосновано е кредитирал показанията на свидетеля Николай Янакиев, без да осъществи дължимата съобразно чл. 172 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК преценка с оглед всички други данни по делото. В този контекст определящо е, че в продължение на период от три месеца проверяващите са осъществили три последователни проверки на посочения от дружеството адрес на кореспонденция, при които не е открит законният представител на търговеца или упълномощено лице. При извършването на проверките Николай Янакиев не е представил пълномощно, но е подписал съставените протоколи. Същият изрично е потвърдил авторството на положения в тях подпис при разпита му, поради което решаващият състав не е следвало да дава вяра на показанията на свидетеля досежно представителната му власт спрямо дружеството. Представеното едва пред съда пълномощно от 23.10.2013 г. не е с достоверна дата, с оглед на което не доказва безсъмнено, че към датите на проверките на Николай Янакиев е предоставен мандат за представителство на дружеството пред НАП. Същевременно, второто пълномощно от 15.04.2014 г., макар и с нотариална заверка на подписите, е издадено след датата на последната проверка и не заличава с обратна сила констатациите, че в продължение на тримесечен период лицето не е открито на декларирания адрес. Ирелевантна в тази връзка е и потенциалната възможност на приходните органи да осъществят контакт с дружеството чрез електронния адрес на трето лице, тъй като това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Изводът за неговата осъщественост не е обусловен от установяването на конкретни пречки пред органите по приходите при упражняване на техните правомощия, а единствено от неоткриването на лицето на посочения от него адрес за кореспонденция при условията на продължителност и системност. В случая това обстоятелство е установено от проверяващите, в резултат на което и в унисон с предоставената му оперативна самостоятелност органът по приходите е упражнил законовото си правомощие за служебна дерегистрация на лицето. Настоящият състав споделя доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в оспорения акт за дерегистрация. Действително, в него не са изложени съображения доколко избраната възможност постига целта на закона и как съответства на изискванията за съразмерност, но изрични мотиви в този смисъл са изложени в решението на решаващия орган. В тези хипотези съдебната практика последователно приема, че изложените от по-горния орган съображения позволяват да се провери законосъобразността на акта, поради което липсата на мотиви в първоначалния акт не е съществено нарушение, което да обуславя неговата отмяна. Като е приел обратното и е отменил оспорения акт за дерегистрация, първоинстанционният съд е постановил решение, което страда от инвокираните касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, следва да се постанови друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което предявената жалба бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд