Решение № 11246 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2020 г.

Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Бестикар България ЕООД, чрез адв. Йотов, против решение 2824/09.06.2020 г. по адм. д. 1264/2020 г. по описа на Административен съд - София-град. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Агенция по вписванията, чрез юрк. Тодорова, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 1514/30.01.2020 г. по адм. дело 1967/2018 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 7851/18.12.2017 г., постановено по адм. дело 11089/2017 г. по описа на Административен съд - София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията, дадени в мотивите на решението. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Бестикар България ЕООД, гр. София против Агенция по вписванията обективно съединени искове за заплащане на сумата от 65 742, 58 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. 8202/2011 г., издадено от Агенцията по вписвания на 16.03.2011 г., в което не е отразена вписаната във вх. рег. 16792/15.04.2005 г., 113, том XII, д. 12141 ипотека върху обекта, за който се отнася справката, а именно: апартамент 3 на първи жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. София, бул. Пейо Яворов 38-40, ведно със сумата от 20 073, 77 лева, представляваща законна лихва върху претендираното обезщетение за периода 09.06.2013 г. до 08.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат съдът е приел, че вредите за ищеца не са настъпили директно от незаконосъобразните действия във връзка с изготвянето на удостоверение изх. 8202/2011 г., издадено от Агенцията по вписвания на 16.03.2011 г., а от действията и актовете на ЧСИ, поради което не е налице и пряка и непосредствена причина връзка и не е изпълнен третият кумулативен елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Решението е неправилно. Пред административният съд е претендирана отговорност на Агенцията по вписванията въз основа на невярното удостоверяване, обективирано в Удостоверение изх. 8202/2011 г., издадено на 16.03.2011 г за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в което не е отразено наличието на ипотека за апартамента. Съдът правилно е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействия на служителите на Агенцията по вписванията по повод издаването на Удостоверение с изх. 8202/2011 г., за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния недвижим имот. Бездействието на административния орган се изразява в пропуск да впишат обстоятелствата, посочени в чл. 47, ал. 2, б. а и б. б в Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с вх. 8202/2011 г. Съдът правилно е приел, че е налице и втората предпоставка - настъпването на вреди за ищеца. С постановление за възлагане на НИ по чл. 496 по изп. д. 20108520400490 Маврило ЕООД, е станало собственик на процесния недвижим имот, след заплащане на сумата от 88 500 лева, с което са настъпили реално причинени вреди на ищеца. Вредите са настъпили вследствие на продажбата на имота, за който ицещът предварително се е сдобил с изпълнителен лист срещу Нафтимпекс ИнтернешънълАД и е придобил всички вземания срещу последния след сключен Договор за прехвърляне на вземане по Договор за кредит 129/2005 г., от 29.03.2005 г. Извършената цесия е била съобщена на длъжника Нафтимпекс Интернешънъл ЕАД чрез уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД и договорът за цесия е бил вписан в книгите по вписванията при Служба по вписванията - гр. София. Административният съд неправилно е приел, че не е налице последната предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че настъпилите вреди за ищеца са именно в пряка и непосредствена връзка с Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. 8202/2011 г., издадено от Агенцията по вписвания на 16.03.2011 г, в което не е отразена вписаната във вх. рег. 16792/15.04.2005 г., 113, том XII, д. 12141 ипотека върху обекта, за който се отнася справката, а именно: апартамент 3 на първи жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. София, бул. Пейо Яворов 38-40. Съдът неправилно е приел, че вредите са произтекли от действията по изпълнително дело 20108520400490/22.12.2020 г. на ЧСИ К. Попов, а не директно от издаденото удостоверение. По делото е установено, че процесният апартамент е продаден от ЧСИ К. Попов за цена в размер на 73 750 лева без ДДС. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, към всяка една от датите, потенциално относими към процесната претенция за обезщетение, вземанията по договора за кредит са били в размер по-голям от 73 750 лева. Видно от удостоверението от НАП, приложено по изпълнително дело 20108520400490 (заверен препис от което е приет като доказателство по делото), длъжникът Нафтимекс Интернешънъл ЕАД не е имал непогасени задължения за местни данъци за процесния апартамент. Основателно е възражението на касатора, че ако в издаденото от Агенция по вписванията удостоверение за тежести бе надлежно посочена и процесната договорна ипотека, при съобразяване правилото на чл. 136 от ЗЗД и след приспадане на направените разноски по изпълнителното дело, остатъкът от сумата щеше да бъде разпределен на Бестикар България ЕООД, съобразно т. 4.3.2. от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Поради изложеното настоящият състав намира, че предявеният иск за обезщетение в размер на 65 742.58 лева е доказан по размер. Иска за присъждане на законна лихва върху претендираното с исковата молба обезщетение от 65 742, 58 лева, също е доказан. Законната лихва е в размер на 20 055, 46 лева, съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която настоящият състав кредитира като обективна и коректна. При тези съображения настоящата инстанция намира, че искът за имуществени вреди предявен от Бестикар България ЕООД е доказан по основание и размер за сумата от 65 742, 58 лева, ведно със законната лихва в размер на 20 055, 46 лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до посочения размер. При този изход на спора и направеното своевременно искане на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски пред всички съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л.31) и предвид представените доказателства за направени разноски. Искането на ответника за редуциране на разноските е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение