Решение № 119 от 2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2369/2017 г.

Решение № 119 от 2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2369/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по две молби, подадени съответно от М. Г. К. - М. чрез нейния пълномощник адв. Д. П. и от Т. В. П., действаща чрез своя пълномощник адв. К. К., за отмяна на влезлите в сила решение № 436 от 12.03.2013 г. по в. гр. д. № 3673/2012 г. на Варненския окръжен съд и решение № 1214 от 18.06.2015 г. по гр. д. № 1353/2014 г. на Варненския окръжен съд. С първото решение след частична отмяна на решението на Варненския районен съд от 15.11.2012 г. по гр. д. № 6224/2011 г. е допусната съдебна делба между съделителите Т. В. П. и Н. Г. А. по отношение на гараж със застроена площ от 22.76 кв. м и пристройка към жилищната сграда и гаража, със застроена площ 53.88 кв. м, състояща се от жилищен етаж и сутерен, построени в УПИ IV-853 в кв. 41 по плана на кв. В., Варна, при равни права на съделителите, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба между тях по отношение на дворното място и построената в него къща със застроена площ 104.71 кв. м. С второто решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, след отмяна на първоинстанционното решение, е обявен за окончателен разделителен протокол, с който от допуснатите до делба недвижими имоти са образувани два дяла: Дял I, включващ гаража със застроена площ 22.76 кв. м и масивната едноетажна пристройка към него и къщата, застроена на площ 53.88 кв. м, ведно със съответните идеални части от дворното място, и Дял II, включващ жилищната сграда със застроена площ 104.71 кв. м и припадащите се идеални части от дворното място. Молителката М. Г. - М. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК за обявяване на разделителния протокол за окончателен е починала съделителката Н. Г. А., а молителката е неин единствен наследник по закон. В това си качество тя се явява обвързана от влезлите в сила решения за допускане на делбата и за обявяване на разделителния протокол за окончателен. Счита, че по въпроса за наличието на съсобственост по отношение на гаража и пристройката към него влезлите в сила решения по допускане на делбата и по чл. 350 ГПК противоречат на влязлото в сила решение по гр. д. № 2009 от 2.12.2015 г. по в. гр. д. № 2807/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. Г. А. и на Т. В. П. правото на собственост на молителката върху тези имоти. Същите обстоятелства са изложени и в молбата за отмяна, подадена от Т. В. П., която счита, че те обосновават основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на това отменително основание е осъществен както в случаите, когато е налице пълен обективен и субективен идентитет на страните и предмета на влезлите в сила решения, така и когато делата имат различен предмет, но предметът на едното дело/ обусловеното/ инкорпорира в себе си предмета на другото дело. Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост на допуснатите до делба имоти, участниците в нея и техните квоти. То е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство относно това кои имоти между кои лица и при какви квоти следва да бъдат поделени. В случая молителката М. Г. - М. като наследник по закон на съделителката Н. Г. А. е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е допусната съдебна делба между наследодателката й и Т. В. П. по отношение на гараж със застроена площ от 22.76 кв. м и пристройка към жилищната сграда и гаража, със застроена площ 53.88 кв. м, състояща се от жилищен етаж и сутерен, построени в УПИ IV-853 в кв. 41 по плана на кв. В., Варна. С влязлото в сила решение по гр. д. № 2009 от 2.12.2015 г. по в. гр. д. № 2807/2015 г. на Варненския окръжен съд е признато за установено по отношение на Н. Г. А. и на Т. В. П., че тези сгради са собственост на М. Г. - М., т. е. отречено е правото на собственост на съделителките Т. П. и Н. А., а следователно - и наличието на съсобственост между тях. По този начин въпросът за собствеността върху допуснатите до делба гараж и пристройка е разрешен с две влезли в сила съдебни решения по различен начин - с първото решение по допускане на делбата е прието, че сградите са съсобствени между страните, а с второто решение - че те са индивидуална собственост на съделителката М. М.. Противоречивото разрешаване на въпроса за собствеността на едни и същи имоти между едни и същи страни обуславя наличието на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК в тази хипотеза съдът следва да отмени неправилното решение. Настоящият състав намира, че неправилно е решението по допускане на делбата, тъй като с него е отхвърлен основателен довод на съделителката Н. А., че гаражът и пристройката към него не са съсобствени между страните, а са собственост на трето, неучастващо в делбата лице - нейната дъщеря М. М. По делото е било установено, че гаражът и пристройката към него и жилищната сграда са били построени от М. М. в периода 2001-2003 г. въз основа на съгласие по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ (отм.), изразено от нейната майка в нотариално заверено заявление от 10.12.1993 г. По делото не е било установено заявлението да е било вписано в нотариалните книги преди депозирането му в общината, поради което е направен извод, че то не е учредило надлежно право на строеж в полза на дъщерята, и следователно - с факта на построяваното им гаражът и пристройката са станали собственост по приращение на собствениците на земята - Н. А. и нейния съпруг Ж. К. С. С прехвърлянето на собствеността върху э ид. част от дворното място от Ж. С. на съделителката Т. П., е прехвърлено и правото на собственост върху 1/2 ид. част от тези постройки, доколкото последните не са били изрично изключени от разпореждането. При формиране на този извод не са обсъдени събраните по делото гласни доказателства, които безпротиворечиво установяват, че от построяването им гаражът и пристройката са ползвани единствено от молителката М. М., а след заминаването й в Германия - от нейната дъщеря, както и че собствениците на дворното място - Н. А. и Ж. С., не са владели и не са се противопоставили на владението на молителката. Тези обстоятелства са преценени в производството по гр. д. № 2807/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд и въз основа на тях е направен обоснован извод, че молителката е придобила по давност тези постройки в резултат на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от построяването им. Поради връзката на обусловеност между решението по допускане на съдебната делба и решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен, по изложените съображения следва да бъдат отменени влязлото в сила решение № 436 от 12.03.2013 г. по в. гр. д. № 3673/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между съделителите Т. В. П. и Н. Г. А., заместена в процеса от своя наследник по закон М. Г. К. - М., по отношение на гараж със застроена площ от 22.76 кв. м и пристройка към жилищната сграда и гаража, със застроена площ 53.88 кв. м, състояща се от жилищен етаж и сутерен, построени в УПИ IV-853 в кв. 41 по плана на кв. В., Варна, както и влязлото в сила решение № 1214 от 18.06.2015 г. по гр. д. № 1353/2014 г. на Варненския окръжен съд, и делото бъде върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане в отменената част от първата фаза на делбата. С оглед изхода на делото съдът не присъжда разноски на страните. Водим от гореизложеното съдът