Решение № 1643 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2009 г.

Решение № 1643 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 87 от 5.06.2009 г., постановено по адм. д. № 138/2009 г. Добричкият административен съд е отменил по жалба на "Братя Златеви" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "25 септември" № 2, подн. А, решение № 45/27.11.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 1044/6.11.2008 г. на началник отдел "КПК" на ТП на НОИ - Добрич, с което е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 97/29.10.2008 г. общо в размер на 4426,13 лв., от които 3593,17 лв. главница и 832,96 лв. лихва върху главницата за периода от 1.01.2007 г. до 28.10.2008 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Добрич с оплакване, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърден оспореният административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява и не изразява становище. Ответникът "Братя Златеви" ООД не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователни са твърденията изложени в касационната жалба, че след като Мирослава Кралева Златева е подписала нов трудов договор съгласно който е следвало да постъпи на работа на 15.01.2007 г., и същата не е отработила нито един ден и въобще не й е начислено трудово възнаграждение за месеца, а е започнала да ползва отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 15.01.2007 г., като и е начислено само обезщетение за този период, то по отношение на лицето не са изпълнени законовите изисквания на чл. 52а от КСО, за да придобие право на обезщетение за отглеждане на малко дете, т. е. за лицето не е налице осигуряване по смисъла на чл. 4 от КСО към дата на изплащане на обезщетението. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалният закон и достигнал до верни правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилни са правните изводи в решението на Административен съд - Добрич, че за понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Законосъобразно съдът по съществото е приел, че установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания параграф признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Правилни са доводите на първоинстанционния съд, че тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. (За по-голяма яснота следва да се отбележи, че разглежданите периоди по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, при които се зачита осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски първоначална се уреждаха с текста на чл. 10, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и ал. 3 от КСО, като изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 от КСО (в редакцията им с ДВ, бр. 64/2000 г.). С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 1.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна.". Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 1.01.2009, т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 1.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Законосъобразни са мотивите на съдът по съществото, че според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Правилно в решението си Административен съд - Добрич е приел, че законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в постановения от него съдебен акт, че задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 163 или по чл. 164, ал. 1 от КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на платен отпуск за бременност и раждане или правото на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката - майка Мирослава Кралева Златева е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, разрешен й на основание чл. 164, ал. 1 от КТ от работодателя. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дела № 8760/2008 г., № 11304/2008 г., № 13897/2008 г. и други). Както вече се изтъкна, в хипотезите на чл. 49 от КСО при ползван платен отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. При тези съображения, Мирослава Златева има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, поради това ревизионен акт за начет вх. № 97/29.10.2008 г. и постановеното въз основа на него разпореждане № 1044/6.11.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Добрич са издадени в противоречие с материалния закон и правилно оспореното решение на директора на ТП на НОИ № 45/27.11.2008 г. е отменено като незаконосъобразно. Обжалваното решение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,