Решение № 7729 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2015 г.

Решение № 7729 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В. П. Г. от гр. София против решение № 4495/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11724/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за изменение на КККР изх. № 20-16456/23.04.2014 г. на началника на СГКК София. В жалбата се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи оспорването. Ответниците И. Д. К., Н. Д. К., Ц. Н. Я. и С. С. Я. оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореният отказ за законосъобразен като постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. Правилно съответствието на оспорения отказ с материалния закон е преценено към момента на издаването му / чл. 142, ал. 1 АПК/. Верен е изводът за законосъобразност на отказа за изменение на КККР при изрично заявено възражение на заинтересовани лица и неподписване на съставения акт за непълноти и грешки. Влязлото в сила решение на АССГ по адм. д. 2421/2010 г., постановено в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, правилно е преценено като неразрешаващо повдигнатия спор за материално право, който се явява пречка за одобряване на поисканото изменение на КККР, съобразно приложимите разпоредби на чл. 53, ал. 2 ЗКИР / преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г./ и чл. 62, ал. 5 Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният админстративен съд, второ отделение,