Решение № 12345 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2014 г.

Решение № 12345 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 18 от 17.03.2014 г. по административно дело № 162/2013 г. Административен съд - Ловеч е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Мичка Костадинова Атанасова от гр. Ловеч срещу решение № 9/1.07.2013 г., издадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, с което са потвърдени обжалваните от Атанасова разпореждане № 5005173076 от 29.03.2013 г. и разпореждане № 5005173076 от 14.05.2013 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУСО - Ловеч; 2) осъдил Мичка Костадинова Атанасова да заплати на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Мичка Костадинова Атанасова от гр. Ловеч, действаща чрез повереника си адв. Румен Константинов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска оспореното съдебно решение и потвърденото с него административно решение да бъдат отменени. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С разпореждане № 5005173076 от 29.03.2013 г., потвърдено по същество с оспореното пред Ловешкия административен съд решение на директора на РУСО - Ловеч, на основание чл. 70, ал. 7 КСО на лицето е отпусната лична ПОСВ в минимален размер с начална дата 19.03.2013 г. - датата на внасяне на осигурителните вноски за закупуване на недостигащ осигурителен стаж, а с разпореждане № 5005173076/14.05.2013 г. размерът на отпуснатата пенсия е изменен от 145 лв. на 204,67 лв., при процент 37,31% за осигурителен стаж 33 г. и 11 м. (33 г. и 11 м. х 1,1%). С посочените разпореждания е отпусната в минимален размер и съответно изменена ЛПОСВ, считано от 19.03.2013 г. по чл. 68, ал. 1-3 КСО в редакцията до 31.12.2010 г., по заявление, подадено на 20.05.2010 г., при зачетен осигурителен стаж: от първа категория труд 1 г., 11 м. и 11 дни; от втора категория труд 07 м. и 24 дни; от трета категория труд - 22 г., 04 м. и 09 дни; по чл. 9а, ал. 2 КСО - 3 г., 03 м. и 05 дни или общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 КСО към трета категория труд - 29 г., 08 м. и 05 дни. Посочено е още, че лицето има положен осигурителен стаж в Гърция - 04 г., 03 м. и 22 дни. Във връзка с чл. 9а, ал. 2 КСО по реда на чл. 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) от РУСО - Ловеч е изпратено уведомително писмо до Атанасова от 5.03.2013 г. за недостигащия за правото на пенсия осигурителен стаж от 03 г., 03 м. и 5 дни и общата сума на осигурителните вноски в размер на 2 928.09 лв. С платежно нареждане към бюджета от 19.03.2013 г. е внесена сумата 2 928.09 лева. За да потвърди обжалваните по административен ред разпореждания, директорът на РУСО - Ловеч е възприел мотивите на ръководителя на пенсионно осигуряване. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел атакуваното пред него решение на директора на РУСО - Ловеч за законосъобразно, като е изложил съображения в насока, че за лицата, подали заявления за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 КСО до 31 декември на съответната календарна година, за които сроковете по чл. 1, ал. 5 и чл. 45а, ал. 4 и 6 изтичат през следващата година (хипотеза аналогична на настоящата), правото на пенсия се преценявало при условията за календарната година, в която е подадено заявлението. Освен това първоинстанционният съд е направил заключение, че размерът на осигурителните вноски се определял към датата на внасянето им и пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпускала от датата на внасяне на осигурителните вноски. Този извод, отнесен към установената фактическа обстановка по настоящия казус, не може да бъде споделен. По делото е установено, че с вх. № МП-9730 от 20.05.2010 г. касаторката е подала заявление за отпускане на лична ПОСВ, като е представила документи за осигуряване в Гърция, макар да липсват в описа на самото заявление. Не е спорно, че към момента на подаване на заявлението лицето е навършило възраст 60 години, 0 месеца и 3 дни. Също така, към момента на заявлението лицето има осигурителен стаж, придобит в България, приравнен към 3 категория общо 26 г. 05 м. 00 дни. При това, сбор от осигурителен стаж и възраст към този момент - 86 точки 05 месеца и 03 дни. Според приетата и неоспорена експертиза, недостигащият осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението е 07 години, 06 месеца и 27 дни. В случая българският осигурителен стаж на жалбоподателката е бил недостатъчен и затова на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност към българския осигурителен стаж е бил прибавен придобития в Република Гърция осигурителен стаж от 04 години, 03 месеца и 22 дни (видно от формуляр Е 205 от 28.01.2013 г., с който гръцката компетентна институция е изпратила Удостоверение за осигурителни периоди в Гърция с гръцки осигурителен стаж за Атанасова 04 години, 03 месеца и 22 дни). Не е спорно, че общият български и гръцки осигурителен стаж възлиза на 30 години, 08 месеца и 22 дни, а сборът му с възрастта е 90-08-25, т. е е по-малък от необходимия сбор 94. Недостигащият осигурителен стаж за лична ПОСВ е в размер на 03 г. 03 м. 05 дни, изчислен към 5.03.2013 г. - датата на уведомлението. Съобразявайки осигурителния стаж от Гърция, административният орган е установил недостигащ осигурителен стаж по-малко от 5 години, което е предвидено като възможност в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. С уведомително писмо на Атанасова й е посочен размера на недостигащия осигурителен стаж (03 г., 3 м. и 5 дни) и й е разяснена възможността да "закупи" такъв, като внесе осигурителни вноски в размер за фонд "Пенсии", изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към датата на внасянето им, а именно 2 928,09 лв. Според експертизата на вещото лице изчислението на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението през 2010 г. е 2 632.00 лева, а към датата на внасяне на определените суми през 2013 г. - 2 928.10 лева. Съгласно чл. 68, ал. 1-3 от КСО (ред. 2010 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените през 2010 г. се придобива при навършване на възраст 60 години и сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малък от 94. Според чл. 9а, ал. 4 от КСО, в ред. ДВ бр. 94 от 2012 г., за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 2, правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски. По-конкретно ал. 4 е била относима относно хипотезата, при която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Безспорно е по делото, че Атанасова е подала заявление за признаване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на дата 20.05.2010 г. Според ал. 4 на чл. 9а от КСО, (изм., ДВ бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), в случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. Нормата е ясна и недвусмислена, пенсията се отпуска от датата на подаденото заявление, а не от датата на заплащане на дължимите се осигурителни вноски. Заплащането на последните е предпоставка да се отпусне пенсията в хипотезата на ал. 2 на чл. 9а от КСО. Нормата на ал. 4, в сила от 1.01.2013 г., не касае само заявления подадени след дата 31.12.2012 г. Ако същата го предвиждаше, законодателят следваше да го посочи в хипотезиса на правната норма или в неговите преходни и заключителни разпоредби. Така се урежда нормотворчеството съобразно ЗНА. При положение, че е използвана законодателна техника и е посочено общо "датата на заявлението", то това се отнася за всички подадени такива, вкл. и преди 31.12.2012 г., каквото е процесното на Атанасова. Това законодателно решение не е свързано с действието на материалния закон във времето, а с начина на нормотворство и уреждане на определени обществени отношения, в случая тези относно определяне на началната дата на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Противно на приетото от решаващия съдебен състав, идеята на законодателя е била с изменението на чл. 9а, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2013 г., да придаде един по-ранен момент на дължимостта на пенсията, в случая от датата на подаване на заявление за нейното отпускане, а не както е било до 31.12.2012 г., от по-късния момент, свързан с датата на заплащането на дължимите се осигурителни вноски. Противното разбиране обезсмисля изменението на КСО и придаването на нов смисъл на ал. 4 на чл. 9а, в сила от 1.01.2013 г., досежно реализиране на субективното материално право на лицето, и то от момента, в който отговаря на законовите изисквания за получаване на пенсията. Административният орган не е оспорил обстоятелството, че именно към датата на подаване на заявлението през 2010 г. за отпускане на пенсия, осигуряването на Атанасова е било прекратено. Приложението на материалноправните разпоредби е обусловено от момента на реализиране на относимия за тяхното прилагане фактически състав, освен ако не е предвидено друго. В този смисъл неприложима за казуса е предходната нормативна уредба (преди ред. ДВ бр. 94 от 2012 г.), съгласно която правото на пенсия възниква от внасянето на осигурителните вноски по банков път. Първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая жалбоподателката е заплатила осигурителните вноски след 1.01.2013 г., поради което приложима е именно новата редакция на нормата на чл. 9а, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2013 г., съгласно която пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. Затова и така постановеното решение, възприело дължимост на пенсията не от датата на заявлението - 20.05.2010 г. за нейното отпускане, противоречи на чл. 1 от КСО. Целта на този нормативен акт е държавното обществено осигуряване да предостави пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да има прекъсване във времето на получаване на това плащане, след като на лицето е прекратено трудовото или служебното правоотношение, по което е получавало възнаграждение. Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на РУСО - Ловеч, с което са потвърдени разпорежданията на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален размер и съответно изменение размера на пенсията на Мичка Костадинова Атанасова. Като е отхвърлил жалбата на Атанасова, Ловешкият административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на РУСО. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,