Решение № 13292 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (РНО) по Програмата за трансгранично сътрудничество (ПТС) ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 - 2020 год., чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт С. Димитрова, против Решение 2347/15.05.2025 год. по адм. дело 862/2023 год. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на съда, че в случая не е налице нарушение. Анализирайки релевантната нормативна уредба, обосновава извод, че всеки участник в изпълнението на проект се определя като бенефициер. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС, посочва, че РНО има правомощие да установява нередност, допусната от бенефициер - партньор на територията на Република България и да определя финансова корекция, като единственото ограничение на органа е по отношение на териториален признак. Намира противоречие в изводите на първоинстанционния съд доколкото от една страна същият приема, че поставеното изискване не представлява критерии за подбор, а от друга позовавайки се на практиката на СЕС допуска възможността възлагащият орган да наложи като критерии за подбор по стриктни изисквания от минималните. По мнение на оспорващия, предвидените за изпълнение дейности са типични за организиране на обучения и не се отличават като изключителни и специфични темите на събитията. В тази връзка, посочва че за отделните дейности не са заложени специфични резултати, които следва да бъдат представени на електронен и хартиен носител. Отделно от изложеното, твърди че в решението си съдът не е изследвал въпроса и в частта, че поставеното изискване е неясно за участниците в процедурата, като не са изложени конкретни мотиви защо е прието, че същото е законосъобразно. В съответствие с така заявените доводи и аргументи, касаторът е формулирал искане за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да се потвърди решението на РНО по ПТС ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 год., като правилно и законосъобразно. Заявено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог , ЕИК 101014491, чрез представител по пълномощие адв. А. Богоева от Адвокатска колегия Благоевград представя писмено становище, в което заявява твърдения за неоснователност на касационното оспорване. Развива доводи за обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което формулира искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Благоевград е отменил Решение РД-02-14-889/16.08.2023 год., издадено от ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020 год., и е присъдил в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски в размер на 1 444.72 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог е партньор - бенефициер по Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 год. с рег. РД-02-29-150/02.08.2021 год. за изпълнение на проект с референтен В6.3а.28 Овластяване на бизнеса, търсещ растеж ( Empowering businesses Seeking Growth ). В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, с публична покана 01/17.05.2022 год., бенефициерът Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог е открил процедура за избор на изпълнител с предмет: Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МСП, повишаване на бизнес уменията и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес или цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проект Empowering businesses Seeking Growth с акроним SeeG, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ В6.3а.28/26.04.2021 год. в рамките на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 . В резултат на проведената процедура, на 15.06.2022 год. е сключен договор за услуга с избрания за изпълнител Техникъл Трейнинг България ЕООД, на стойност 150 750.00 лева без ДДС. Във връзка с извършена проверка на проведената процедура, с Писмо изх. 99-00-3-78 от 20.07.2023 год., РНО е уведомил бенефициера за установено нарушение с финансов ефект на чл. 50, ал.1 и 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ - незаконосъобразни изисквания за технически възможности. Констатирано е, че в раздел 3. Предмет на поръчката , т.3.1 Общи изисквания към предмета на услугата б.Д Други , т.6 от Техническото задание към публичната покана е заложено изискване за: Осигуряване на професионален/ни лектор/и, ментор/и и/или други експерти според тематиките на дейностите и събитията с минимум пет годишен опит . Възложителят запазва правото си да поиска допълнителна информация, като автобиографии, договори и др. подкрепящи документи. При опасност от излагане на висок риск за постигане на целите при изпълнение на дейностите от страна на предложен и нает лектор/ментор/експерт на Изпълнителя, Възложителят уведомява за това писмено и Изпълнителят трябва да го замени с нов в срок до две седмици . Така формулираното изискване за осигуряване на лектор/ментор/експерт с минимум петгодишен опит е прието за ограничително, тъй като е неясно. Според органа от една страна не е посочено дали се изисква, съответният лектор/ментор/експерт да разполага с общ или със специфичен опит от пет години, а от друга страна, възможността на възложителя да изиска замяна на експерта е неясна и поставена на субективна преценка. Посочва, че не става ясно и при какви условия е преценката на този риск, тъй като не е уточнено. Изложеното е прието, като допълнително затруднение за потенциалните кандидати да оферират конкурентна цена. Приел е, че поставеното изискване е ограничително и поради непропорционалност на стойността, обема и сложността на дейностите (четири броя подробно изброени в техническото задание), които е предвидено да бъдат изпълнени. Мотивирал е, че предвидените за изпълнение дейности и темите на събитията, по естеството си са типични за организиране на обучения/семинари и не се отличават със съществен брой участници, продължителност или други особености. Отделно е изложил, че за отделните дейности не са заложени специфични резултати, които следва да бъдат предоставени на електронен и хартиен носител, а напротив - очакваните и типични: доклад, покани, снимки, присъствени списъци, презентационни, работни и/или информационни материали за участниците, публикации. Горните фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10% по договора за обществена поръчка, сключен с изпълнителя Техникъл Трейнинг България ЕООД. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. В изпълнение на предоставената му възможност, на 07.08.2023 год. Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог е представило писмено възражение, в което е оспорило констатациите за допуснати нарушения в процедурата за избор на изпълнител. Като е приел възражението за неоснователно, РНО е постановил Решение РД-02-14-889/16.08.2023 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ е определил финансова корекция на бенефициера Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от РНО за допустими за финансиране разходи по сключения договор от 15.06.2022 год., с изпълнител Техникъл Трейниниг България ЕООД, на стойност 150 750,00 лв. без ДДС. В мотивите на административния акт, РНО е възпроизвел фактическите установявания и правните изводи, обективирани в писмо изх. 99-00-3-78 от 20.07.2023 год., като в допълнение е описал възраженията на бенефициера и е развил доводи за тяхната неоснователност. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Позовавайки се на приложимата нормативна уредба, в т.ч. и практиката на СЕС, съдът е изложил подробни мотиви, че по договор за субсидия, водещият бенефициер е Търговско-промишлена палата на Област Родопи, със седалище в гр. Комотини, като Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог е бенефициент-партньор. Между Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция България и сдружението е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране рег. РД-02-29-150/02.08.2021 год., като партньор-бенефициент, и последният е поел задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност. По отношение материалната законосъобразност на решението, след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво, съдът е приел, че по отношение на изискването за осигуряване на лектори и/или ментори за изпълнение на поръчката, притежаващи определен опит, РНО бланкетно е формирал извод, че същото е непропорционално. Приел е, че поставеното изискване е допустимо и относимо към предмета на поръчката. По мнение на съда от страна на административния орган не са изследвани отговорностите на лицата във връзка със спецификите на предмета на поръчката, съобразно изискванията на Решението по дело С-195/21 година на СЕС, поради което липсва и обоснован и доказан извод за непропорционалност на критерия спрямо предмета на поръчката. Анализирайки предмета на поръчката е достигнал до извод, че поставеното от възложителя изискване за опит, не е ограничително, доколкото не предвижда специфичен професионален опит и не противоречи на нормативната уредба и не води до извод, че същото е ограничително, доколкото е необходимо с оглед специфичния предмет на поръчката. Посочил е, че изискването за определен опит гарантира изпълнението на предмета на поръчката от компетентни лица. Независимо от горните доводи, съдът е приел за неоснователно възраженията на сдружението-оспорващ по отношение размера на финансовата корекция, тъй като същото съответства на тълкуването, дадено в решението на СЕС по дело С-175/23. С оглед така изложените доводи, съдът е приел, че не са налице материалноправните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 год., по отношение констатирано нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с тези мотиви, съдът е отменил административния акт и в полза на сдружението е присъдил разноски в размер на 1 444,72 лева. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма и производствените правила, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Относно възражението на ответника по отношение на правилното определяне на адресата на акта следва да се посочи, че няма нито съюзна, нито национална правна норма, която да предвижда правила за определена на адресата на акта за определяне на финансова корекция и възстановяването на недължимо платената сума не трябва задължително да бъде искано от субекта, допуснал нередност по смисъл на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 (в този смисъл са т. 29 и 31 от Решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23). За да се определи правилно адресата на решението за определяне на финансова корекция е необходимо да се изследва съдържанието на договореното в договора за субсидия и в договора за национално съфинансиране, за да се установи какво точно са се договорили страните, кой е поел задължението за финансова отговорност при установена нередност към Управляващия/Договарящия орган и именно този субект следва да е адресат на акта за определена на финансова корекция. За пълнота следва да се посочи, че в т. 40 Решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 се използва израза само до икономическия оператор, допуснал нередността , следователно се налага извод, че решението за определяне на финансова корекция може да има повече от един адресат. Това потвърждава горното заключение, че адресатът на решението за определена на финансова корекция следва да се определи съобразно поетите договорни задължения в договора за субсидия и договора за национално съфинасиране. В настоящия случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че партньорът по проекта Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог е посочен като бенефициент 4 в договора за субсидия В6.3а.28, сключен между Управляващия орган по програмата за сътрудничество Интеррег VA Гърция-България Министерство на развитието и инвестициите, Гърция и Търговско промишлената палата на област Родопи, като водещ бенефициер. Правилно първоинстанционният съд е установил, че съгласно договора за национално съфинансиране Сдружение Местна агенция за икономическо развитие Разлог носи имуществена отговорност за предоставената му по проекта безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и националното съфинансиране, като изрично в чл. 32 е посочено, че е длъжен да възстанови неправомерно платените средства при установена нередност. В тази връзка настоящият касационен състав приема за неоснователно възражението на ответника, че не е определен правилно адресатът на административния акт. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд за липса на установено от органа нарушение, изразяващо се в незаконосъобразни изисквания за технически възможности. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира изискването към бенефициера, при провеждане на процедурата с публична покана да спазва принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Но за да е налице нарушение на някой от тези принципи е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата. С разпоредбата на чл. 54 от ЗУСЕФСУ, законодателят изрично е регламентирал, че правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедура за избор с публична покана се определят в нарочен акт на Министерския съвет. Такъв акт е ПМС 160/01.07.2016 год. Съгласно чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/01.07.2016 год., законодателят изрично е поставил условието, изискванията за квалификация, които се определят от бенефициера, да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. В случая органът се е позовал на разпоредба на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, която въвежда забраната за включване на условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. За да е налице нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/01.07.2016 год. е необходимо изискването да не е съобразено със стойността и предмета на поръчката, както и с обема и дейностите. В настоящия случай, предметът на процесната обществената поръчка е Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МСП, повишаване на бизнес уменията и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес или цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проект Empowering businesses Seeking Growth с акроним SeeG, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ В6.3а.28/26.04.2021 год. в рамките на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 . Безспорно е установено, че в раздел 3. Предмет на поръчката , т.3.1 Общи изисквания към предмета на услугата б.Д Други , т.6 от Техническото задание към публичната покана е заложено изискване за: Осигуряване на професионален/ни лектор/и, ментор/и и/или други експерти според тематиките на дейностите и събитията с минимум пет годишен опит . Възложителят запазва правото си да поиска допълнителна информация, като автобиографии, договори и др. подкрепящи документи. При опасност от излагане на висок риск за постигане на целите при изпълнение на дейностите от страна на предложен и нает лектор/ментор/експерт на Изпълнителя, Възложителят уведомява за това писмено и Изпълнителят трябва да го замени с нов в срок до две седмици . Видно от документацията по поръчката, възложителят не е разяснил какъв опит на лектор/ментор/експерт според тематиката на дейностите се приема, в допълнение не се съдържа и информация при какви условия е допустимо замяна на лектор/ментор/експерт, не става ясно по какви критерий ще бъде оценявано излагане на висок риск за постигане на целите и от кого. След като има изискване за опит минимум от пет годи, без да е дефинирано какъв опит ще бъде приет - общ или специфичен и в кои професионални области на дейност, така заложеното изискване не е достатъчно разбираемо, ясно и точно за кандидатите, което безспорно има разубеждаващ ефект за участие в процедурата. Липсата на дефиниция по отношение на опита, поставя в невъзможност, както потенциалните участници, така и оценителната комисия, да преценят какви точно условия следва да са изпълнени, за да бъдат офертите им допуснати до разглеждане и оценка. Индиция за недопустимо ограничаване на лоялната и свободна конкуренция и за нарушаване принципа на равнопоставеност е факта на подадена само една оферта от един кандидат, определен за изпълнител. В този смисъл нарушението правилно е квалифицирано по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, съгласно която бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че при анализ на поставения критерий за подбор, следва да бъде съобразено Решение по дело С-195/21 година на СЕС. Съгласно т. 58 от Решение на Съда от 31 март 2022 година по дело С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка, възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални. В случая обаче, обосновани са изводите на административния орган, че с оглед предмета на поръчката и определената прогнозна стойност, нейният обем не може да бъде определен като значителен, доколкото предвидените за изпълнение дейности за организиране на обучения, видно от представената документация, не се отличават със съществен брой участници, продължителност или други особености. Естеството на възлаганите дейности не разкрива особена или изключителна специфика, която да не може да бъде изпълнена от всеки опериращ в разглежданата сфера стопански субект и съответно упражняващ по занятие подобна дейност. Чрез поставеното условие, което не е съответно на нормативната регламентация, възложителят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ въвеждаща забрана за необосновано препятстване на участието лица в процедурата, чрез въвеждането на ограничителни изисквания. С оглед изложеното законосъобразен е извода на РНО, че въведеното изискване е нарушение на националната правна разпоредба, тъй като същото се явява ограничително, доколкото се създава необоснована пречка за участие за потенциалните кандидати в процедурата. Доколкото целта на процедурата е да се даде възможност за участие на повече заинтересовани лица, тази цел може да се постигне само в условия на равнопоставеност и свободна конкуренция, гарантиращи целесъобразно разходване на обществени средства и добро изпълнение на специфичните изисквания на възложителите. Така установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Размерът на определената финансова корекция 10% е законосъобразен и подробно мотивиран. Правилни са изводите на РНО, че нарушението има негативно финансово влияние и изпълнява предпоставките на нередност, тъй като нарушава конкретна разпоредба на националното законодателство, произтичат от действие на икономически оператор и имат финансово отражение върху бюджета на общността, доколкото създават предпоставка за неподаване на икономически най-изгодни оферти, което би довело до вреда на бюджета на ЕС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод В настоящия случай финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В рамките на самостоятелната си преценка, РНО законосъобразно е определил финансовата корекция в размер на 10 % съобразно правилото на чл. 5 от Наредбата. Законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция. Финансовата корекция е наложена върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по сключения с Техникъл Трейнинг България ЕООД договор от 15.06.2022 год. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а подадената против административния акт жалба следва да се отхвърли. По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт следва да се присъди сумата от 864,72 лева, от които 144,72 лева държавна такса за касационното оспорване и 720,00 лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение (по 360,00 лева за двете съдебни инстанции), определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,