Решение № 6687 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2018 г.

Решение № 6687 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Качаров от [населено място], подадена чрез процесуалният му представител против решение № 234 от 15.12.2017 г. по адм. дело № 320/2017 г. на Административен съд - Сливен.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, липсват доказателства, че срещу него са образувани досъдебни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер. Неизяснено е останало от фактическа страна по кое точно досъдебно производство в Кралство Нидерландия, срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за изпиране на пари и трафик на хора. По делото са представени доказателства, че жалбоподателят ще използва оръжието за ловни цели и е застрашен животът му във връзка с извършваните от него стопански дейности. Моли решението да бъде отменено и се постанови ново, с което да се отмени обжалвания административен акт.

Ответната страна – началникът на Районно управление Сливен при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен намира жалбата за неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 7.08.2017 г. оспорващият Д. Качаров подал заявление вх. № 1333 к за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "Макаров" с ф. № АЕ392701 кал. 9 х18 мм, пистолет "Зиг Зауер" кал. 9 х19 мм № SP0102827, ловни оръжия надцевка "ИЖ-27", кал. 12, № 8842694, двуцевка "Тула" кал. 16, № 20955062, карабина "Ремингтон" кал. 22 LR, № В2708792. Необходимостта от издаване за разрешително за огнестрелно оръжие е мотивирана по следния начин "ловното оръжие за ловни цели, пистолет за самоотбрана и охрана на семейството и имуществото". Към заявлението са приложени необходимите документи съгласно списък, между които и заверен билет за лов за 2017 г. свидетелство за съдимост, удостоверение от ОП Сливен, че срещу лицето няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения, медицинско удостоверение, допълнителни мотиви, в които е посочено, че лицето има семейна фирма, която се занимава с изкупуване на селско стопанска продукция, има паркинг за автомобили, в хода на работата му се налага да пътува като носи със себе си стока и определена сума пари, имал е случаи на кражби от склада и апартамента му, оръжието му е необходимо за самоотбрана като възпиращо средство срещу чужди посегателства.

Към административната преписка е приложено писмо от Специализирана прокуратура Следствен отдел до Началника на РУ Сливен към ОД МВР Сливен, съгласно което на Д. Качаров му е повдигнато обвинение в Кралство Нидерландия за пране на пари и за трафик на хора във връзка с образувано Д. П. № 57/2015 г. по описа на СО, пр. пр. № 550/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура срещу неизвестен извършител – група лица, за това, че в неустановен период от време от 2012 г. до настоящия момент в Белгия и Кралство Нидерландия участвали в престъпна група създадена с користна цел-престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), по което разследване има създаден съвместен екип за разследване с полицията на Кралство Нидерландия. В България Д. Качаров се разследва за престъпление по чл. 253 НК, но все още не му е повдигнато обвинение. Съгласно писмо от ОП Сливен срещу Д. Качаров е издадена Европейска заповед за арест по повод наказателно преследване провеждано в Кралство Нидерландия за престъпления свързани с изпиране на пари и трафик на хора.

При разглеждане на преписката към същата са изготвени и приложени три броя докладни записки, както следва:

1. Докладна записка № 3161/5.09.2017 г. според която оспорващият притежава 5 броя огнестрелни оръжия, които са иззети съгласно Европейска заповед за арест и се намират в РУ Сливен. Семейството на оспорващия стопанисва заведението "Млад елен", където по данни на съседите вечер се събират лица от криминалния контингент. Постъпвали са множество сигнали за нарушаване на нощната тишина. Лицето се държи арогантно и неуважително към органите на МВР. Няма данни за наложени мерки по Закона за домашното насилие. Няма данни за психично отклонение на лицето. Качаров притежавал неподвижно закрепена метална каса със секретна ключалка, където ще съхранява оръжията. Лицето имало следните регистрации и задържания: 2001 г. задържан в РУ на МВР по чл. 142, ал. 1 НК; 2002 г. задържан в РУ на МВР по чл. 213а, ал. 1 НК; 2016 г. задържан в РУ на МВР по чл. 321 НК.

1. Докладна записка № 3162/5.09.2017 г. съгласно която Д. Качаров, [семейно положение], има две деца, има три задържания съответно през 2001 г., 2002 г. и 2016 г.

1. Докладна записка № 3163/5.09.2017 г. съгласно която лицето се е явило на беседа на 23.07.2017 г., на която не е доказал необходимостта от издаване на исканото разрешение. Установило се, че има данни за престъпления от общ характер видно от писмо на Специализираната прокуратура. На лицето е указано в 7-дневен срок да представи данни от Кралство Нидерландия, че срещу него няма и не се води наказателно производство. Такива не са представени. Преписката е окомплектована с необходимите документи и доказателства.

По делото е приложено решение рег. № 1670 з-232/6.10.2016 г., с което на Д. Качаров е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на късо и ловно огнестрелно оръжие № 311 от 25.07.2013 г. и разрешение за носене № СН 127929 и е разпоредено изземване на притежаваните от лицето огнестрелни оръжия и боеприпаси пистолет "Зиг Зауер", пистолет "Макаров", ловни оръжия надцевка "ИЖ-27", кал. 12, двуцевка "Тула" кал. 16, карабина "Ремингтон" кал. 22 LR и боеприпаси 20 бр. кал. 9 х18 мм, 18 бр. кал. 9 х19 мм. Представен е АУАН № 552504/12.10.2016 г. съставен срещу Д. Качаров за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

По делото е приложено копие от жалба вх. № 2703/1.09.2017 г. подадена от Д. Качаров, в която същият твърди, че на 16.08.2017 г. около 14. 30-15. 00 часа в гр. Сливен лицето Г. Комитов извадил и насочил срещу него нож и го ударил с електрошоков фенер като му разцепил слепоочието. С жалбата Качаров прави искане прокуратурата да разгледа случая и да вземе обективно решение, защото се страхувал за живота си.

Въз основа на цялата преписка и докладните записки Началникът на РУ на МВР гр. Сливен издал обжалваното решение, с което е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на два броя късо нарезно огнестрелно оръжие пистолет "Макаров" и пистолет "Зиг Зауер" и ловни оръжия надцевка "ИЖ-27", кал. 12, двуцевка "Тула" кал. 16, карабина "Ремингтон" кал. 22 LR и боеприпаси 20 бр. кал. 9 х18 мм, 18 бр. кал. 9 х19 мм. Решението е издадено на основание 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 ЗОБВВПИ. В мотивите към решението административният орган е приел, че срещу лицето има издадена Европейска заповед за арест по повод водено в Кралство Нидерландия наказателно преследване за престъпления свързани с изпиране на пари и трафик на хора. На Качаров е дадена възможност в едноседмичен срок да представи доказателства, че срещу него не се води наказателно производство. Такива доказателства към момента на издаване на процесното решение не са представени.

Другият мотив на органа за постановяване на административен акт с процесното съдържание е, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. За да се издаде разрешение за съхранение и носене на пистолет и боеприпаси за него е необходимо заявителят да посочи основателна причина за необходимостта от това. Такава причина би била самоотбрана, но за да е целесъобразна същата е необходимо да бъде подкрепена с доказателства, от които да се установява, че срещу лицето има/или е имало заплаха срещу живота, здравето или имуществото му, а такива не били представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

След анализ на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ и предвид изложеното в писмо от Окръжна прокуратура Сливен, от което се установява, че срещу Д. Качаров е издадена Европейска заповед за арест по повод наказателно преследване провеждано в Кралство Нидерландия за престъпления свързани с изпиране на пари и трафик на хора, съдът е приел, че това е достатъчно основание за настъпване като последица отказ от издаване на разрешение за огнестрелно оръжие на посоченото основание.

Първоинстанционният съд е посочил, че наличието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ за издаване на отказ да се разреши носене и употреба на оръжие е достатъчно основание да отхвърляне на жалбата, като за пълнота се е произнесъл и по второто основание, а именно това по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като е приел, че по делото не е доказана необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели.

С оглед изложеното съдът е приел, че оспорения акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора касационни основания. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. При наличието на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ административният орган е длъжен да откаже издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие.

По отношение на Качаров в първоинстанционното производство е налице визирана в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ абсолютна отрицателна предпоставка за издаване на разрешение. От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорваното решение по отношение на касатора е била издадена Европейска заповед за арест по повод наказателно преследване, провеждано в Кралство Нидерландия, Окръжна прокуратура гр. Амстердам за престъпления свързани с изпиране на пари и трафик на хора.

В съответствие с чл. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му. Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца (чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА).

В случая по делото са представени достатъчно доказателства, че по отношение на касатора е стартирало наказателно преследване, като без значение е кое точно е образуваното производство в Кралство Нидерландия. Наличието на образувано наказателно производство се включва в хипотезата на правната норма регламентираща обществените отношения свързани с разрешителния режим за притежаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е императивна. Тя визира обективна пречка, при наличието на която органът, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на разрешение.

Фактът, че образуваното в Република България досъдебно производство е срещу неизвестен извършител е неотносимо към предмета на спора, тъй като отказът е постановен именно заради издадената Европейска заповед за арест.

Действително, както е посочил и първоинстанционният съд, наличието на пречката по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е достатъчно основание за постановяване на обжалвания отказ.

Съставът на АС-Сливен правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, като за пълнота и с оглед твърденията на касатора, че оръжието му е необходимо във връзка с извършваните от него стопански дейности, следва да се отбележи, че осъществяването на стопанска дейност само по себе си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове издаване на разрешително като процесното. В противен случай би следвало всеки всеки търговец в сектора, в който упражнява дейност касаторът или всяко лице извършващо селско стопанска дейност, автоматично да получава разрешително за притежание и съхранение на огнестрелно оръжие само в това си качество. Опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска или селско стопанска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителна дейност.

С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение