Решение № 32 от 9.5.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100218/2023 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261946/12.08.2022 г. на М. Г. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 399/01.11.2017 г. по гр. д. № 619/2017 г. на Хасковския окръжен съд, оставено в сила с решение № 179/08.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018 г. на ВКС, I-во г. о. С атакуваното решение на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника М. Г. К., че ищците Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.266.1.1 по КККР на [населено място] и ответникът е осъден да им предаде владението. Отхвърлен е насрещният иск за подобрения в размер на 14 565 лв. По това дело е прието, че съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника след срока за подаване на отговор на исковата молба възражение за нищожност на сключения между страните договор за продажба на процесния имот, оформен с нотариален акт № 169/01.08.2000 г., поради противоречието му с чл.152 ЗЗД, тъй като това възражение е преклудирано. В молбата за отмяна са въведени множество оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на влязлото в сила решение. Отделно от това молителят се позовава на влязлото в сила решение № 260163/12.05.2021 г. по гр. д. № 145/2021 г. на Хасковския окръжен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение № 375/13.05.2022 г. по гр. д. № 5050/2021 г. на ВКС, IV-то г.о./, с което е потвърдено решение № 260028/09.12.2020 г. по гр. д. № 1408/2018 г. на Хасковския районен съд, в частта, с която по иск на П. Х. К. срещу Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. е бил обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.152 ЗЗД договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 169/01.08.2000 г., по отношение на притежаваната от ищцата 1/2 ид. част от продадения имот. Според молителя с това решение се създава съсобственост между П. Х. К. от една страна и Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. от друга по отношение на процесния имот. С влязлото в сила решение по чл.108 ЗС обаче той е осъден да предаде на Т., Р. и К. целия имот, включително и частта на П. К.. Счита, че с това решението по чл.108 ЗС е неизпълнимо, затова иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Позовава се на основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – ново писмено доказателство, както и на чл.303, ал.1, т.4 ГПК – две влезли в сила решения, които си противоречат. Ответниците в производството Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г. оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима и неоснователна. Считат, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да са съществували при разглеждане на иска по чл.108 ЗС в инстанциите по същество. Считат, че въпросът за настъпилата преклузия за разглеждане на възражението на М. К. за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот е окончателно решен и не може да бъде повдиган отново чрез производство по чл.303 ГПК. Позовават се на обстоятелството, че исковата молба по чл.26, вр. чл.152 ЗЗД е била предявена от П. К. и М. К., но първоинстанционният съд е върнал като недопустима молбата на М. К. с влязло в сила определение № 1088/08.07.2020 г. по гр. д. № 1408/2018 г. на Хасковския районен съд. Тъй като молителят М. К. не е страна по иска с правно основание чл.26 ЗЗД, то и влязлото в сила решение по това дело няма значение за иска по чл.108 ЗС и не може да обуслови отмяната му по реда на чл.303 ГПК. С определение № 151 от 06.02.2023 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по иска за собственост. Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Новите обстоятелства и новите писмени доказателства, които могат да обосноват отмяна на влязло в сила решение, трябва да са съществували при разглеждането на делото в инстанциите по същество, но да не са могли да бъдат представени въпреки положената грижа от страната. Те трябва да са от съществено значение за делото. Представеното в настоящото производство решение № 260163 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 145/2021 г. на Хасковския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 5050/2021 г. на ВКС, IV-то г.о., не представлява такова ново писмено доказателство, каквото има предвид разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то не е съществувало при разглеждане на делото по чл.108 ЗС в инстанциите по същество. Въззивното производство по иска за собственост е приключило на 11.10.2017 г., а въпросното решение по иска за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.152 ЗЗД е постановено на 12.05.2021 г. и едва по-късно е влязло в сила. Това решение обективно не би могло да бъде представено при разглеждане на иска за собственост до приключване на делото във въззивната инстанция. Действително, пряка последица от решението по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е запазването на правото на собственост на продавачката П. Х. К. върху притежаваната от нея 1/2 ид. част от продадения с нотариален акт № 169/01.08.2000 г. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.266.1.1 по КККР на [населено място]. За тази 1/2 ид. част с атакуваното решение по чл.108 ЗС – решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 399/01.11.2017 г. по гр. д. № 619/2017 г. на Хасковския окръжен съд, оставено в сила с решение № 179/08.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018 г. на ВКС, I-во г. о., за собственици са признати Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г.. Това решение обаче има сила на пресъдено нещо само между страните по делото – ищците Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. и ответника М. Г. К.. Това решение не обвързва по никакъв начин П. Х. К., която не е била страна по делото. Тя може да защити правото си на собственост и владението върху 1/2 ид. част от имота спрямо Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. било в един исков процес, било в изпълнителното производство, което може да се образува след уважаването на иска по чл.108 ЗС срещу М. К.. Защитата ще бъде по реда на чл.435, ал.5 или чл.523 ГПК в зависимост от това откога П. К. владее процесния имот – т.1 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по иска за собственост. Както е прието в т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4, вр. чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по което се формира сила на пресъдено нещо. В настоящия случай няма пълна идентичност между страните по двете дела. Ищци по иска за собственост са Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г., а ответник – М. Г. К.. Ищец по иска за нищожност на продажбата по нотариален акт № 169/01.08.2000 г. е П. Х. К., а ответници - Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г.. М. Г. К. не е страна по иска за нищожност на сделката, а П. Х. К. не е страна по иска за собственост. Както е прието в мотивите на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГК, за да възникнат предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, трябва да е налице съвпадение между страните по двете дела, а в случая такова съвпадение не е налице. Затова молбата за отмяна е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,