Решение № 6771 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. М. от гр. Шумен срещу Решение № 360 от 26.02.2026 г. по адм. дело № 565/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 869з-445 от 08.12.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Шумен, с което е прекратена служебно регистрацията на пътно превозно средство (ППС). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се липса на компетентност на издалия акта орган и нарушение на служебното начало. Сочи се, че идентификационният номер на автомобила е установен още през 2013 г., като органът е бил задължен да предприеме процедура по възстановяване на автентичен идентификационен номер. По изложените в касационната жалба съображения прави искане за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът – началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Шумен, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че административният орган е сезиран със заявление № 250869023941/26.11.2025 г. на Г. В. М. за промяна на регистрацията - промяна на данните на собственика на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № [рег. номер]. Към заявлението е приложен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 2019 г. Представена е декларация, че СРМПС част I е изгубено. В административното производство е установено, че по отношение на процесното МПС е водено досъдебно производство по прокурорска преписка № 7682/2013 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП). С постановление от 30.08.2013 г. на прокурор при СГП е прието, че е налице изменение на идентификационния номер на рамата, като е установен първоначален номер WVWZZZ3CZ8E186867. Поради липса на искане за правна помощ и връщане на автомобила в Испания, където същият е обявен за издирване, е постановено връщането му на собственика в България. Във връзка с подаденото от Г. М. заявление е извършена идентификация от комисия при ОД на МВР – Шумен, при която са установени следи от интервенция върху идентификационната площадка и е прието, че поставеният номер на рамата не е автентичен. Автомобилът е бил предаден доброволно на органите на МВР на 28.11.2025 г. След извършените справки е установено, че същият автомобил продължава да бъде обявен за издирване. Въз основа на резултатите от извършената проверка с Решение № 869з-445 от 08.12.2025 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен е постановено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Като основание са посочени разпоредбите на чл. 143, ал. 9 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 18б, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. МПС задължително се представят за регистриране от структурните звена „Пътна полиция” при Столична дирекция „Полиция” или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Следователно регистрацията, както и прекратяване на регистрацията е от компетентността на ръководителя на структурното звено „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Шумен, поради което е спазено изискването за материална компетентност на административния орган. Правилен е и изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 9 ЗДвП във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при установяване, че ПС е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, прекратяването се извършва след произнасяне на орган на съдебната власт или друг компетентен орган, потвърждаващо установеното подправяне, заличаване или повреждане на идентификационния номер. В случая подправянето е установено от орган на съдебната власт в посоченото по-горе досъдебно производство, а също така и в производството пред административния орган от специално назначената комисия за идентификация. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че органът е бил задължен да проведе процедура по възстановяване на автентичен идентификационен номер. Тази процедура е самостоятелно административно производство по Наредба № 8121з-1 от 2 януари 2018 г. и започва по молба на заинтересованото лице, поради което липсата на такова не опорочава законосъобразността на оспорения акт. По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение