Решение № 3657 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М., чрез процесуален представител срещу решение 1106 от 26.09.2024г. по адм. дело 648/2024г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните за обезщетяване на имуществени вреди, в размер на 8 808 лева, неполучено парично подпомагане по Програмата за развитие на селските райони и по схеми и мерки по директните плащания за кампания 2022г., причинени от незаконосъобразно поведение на администрацията на Министерството на земеделието и храните и Българска агенция по безопасност на храните. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила несъобразяване на първоинстанционния съд с указания, дадени му от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена. Министерството на земеделието и храните в писмен отговор е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Българската агенция по безопасност на храните не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител на проведеното открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение и устно изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството е повторно поставено за разглеждане пред Върховния административен съд, след като с Решение 6509/29.05.2024г., постановено по адм. д. 7762/2023г. състав на ВАС трето отделение е отменил Решение 867/*29.06.2023г. по адм. д. 778/2022г. по описа на Административен съд София Област само в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от Д. Б. М. иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение в размер на 8 808 лева за имуществени вреди, представляващи стойността на неполучено парично подпомагане по Програмата за развитие на селските райони и по схеми и мерки по директните плащания за кампания 2022 година, причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Министерството на земеделието и храните и Българска агенция по безопасност на храните. Съгласно диспозитива на същото Решение касационната инстанция е върнала делото на съда за ново разглеждане от друг състав в отменената част. Претенцията на Д. Б. М. в подлежащата на разглеждане част е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявен е иск срещу Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните като обезщетение на имуществени вреди в размер 8 808 лева, представляващи неполучено парично подпомагане по Програмата за развитие на селските райони и по схеми и мерки по директните плащания за кампания 2022г., причината за което противоправно действие според ищеца се дължи на незаконосъобразни действия на администрацията на Министерството на земеделието и храните и Българска агенция по безопасност на храните, описани подробно като факти в обстоятелствената част на исковата молба. В останалата част на Решение 6509 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело 7762/2023год. е било оставено в сила решение 867/29.06.2023г. по адм. дело 778/2022г. по описа на Административния съд София област, поради което не подлежи на повторно разглеждане. С отменящия разглежданата част от спора съдебен акт ВАС е приел, че Първоинстанционният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че пропуснатата от ищеца полза е резултат от собственото му поведение, тъй като обективно въведените данни били неверни, касателно животновъдния обект на земеделския производител и това обстоятелство било в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с допуснатото от администрацията на Българската агенция по безопасност на храните неточно изпълнение на служебни задължения.. По-натам касационната инстанция е подложила на съмнение изводите на първоинстанционния съд, че решението за подпомагане е обусловено от изпълнение на комплекс от изисквания, които опосредявали връзката между причинените увреждания и правото на обезщетяването им, като е счела този въпрос за неизяснен, което следвало да бъде преодоляно посредством събиране на доказателства от Държавен фонд "Земеделие" за това дали по подаденото от Д. М. заявление за подпомагане, същият е получил подпомагане за кампания 2022 година за заявената от него площ от 24,46 ха. Касационната инстанция е приела, че това би представлявало пряко доказателство , че той би получил подпомагане и за площта от 8,56 ха, след като характеристиките на земеделските земи са сходни. При повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд в различен състав е изпълнил част от указанията на касационната инстанция. Изискал е допълнителни доказателства, касаещи евентуално изплащане на помощи и субсидии за заявените 24,46 ха, за 2022г., но след като такива не са били представени от страна на ДФ Земеделие, съдът не положил други процесуални усилия да се снабди с тях. Въпреки това, настоящият касационен състав намира за възможно произнасяне по съществото на спора и без тези доказателства. Назначена и приета е била Съдебно-икономическа експертиза, която да установи какъв би бил размерът на плащанията по тези схеми и мерки през 2022г. за площ от 8,56 ха., по Програма за развитие на селските райони по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2022г., като според изчисленията в случай на съвместимост, общият размер на плащанията би бил 7 568,91лв. При преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав е достигнал до извод за липса на всички кумулативноизискуеми предпоставки за уважаване на предявената искова претенция. Заключил е, че безспорно са налице сочените от страна на ищеца противоправни действия и бездействия, осъществени от служители на БАБХ и Министерството на земеделието обективирани в отразяване на неверни данни и несвоевременно отстраняване на тази невярна информация. Според съдебният състав обаче не е било доказано наличието на другите две кумулативноизискуеми предпоставки претендираните за настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и наличието на пряка причинноследствена връзка между евентуалносъществуващото увреждане и противоправните действия и бездействия на длъжностните лица. В тази връзка първоинстанционният съд достигнал до два правнорелевантни за изхода на спора извода. Според първия, въпреки че безспорно е установена допусната от страна на служители при ответниците, грешка при въвеждане площта на земите, попадащи в обхвата на специализирания слой площи, допустими за подпомагане, то същата не се намира в пряка причинноследствена връзка с неполученото подпомагане за 8,56 ха., тъй като била опосредена от доброволно оттегляне на процесната площ от заявлението. Според втория извод, евентуално подпомагане би било обусловено и от положителен резултат от последващи специализирани проверки, сравняващи заявените данни с данните по чл. 41, ал. 5 ЗПЗП за спазване на изискванията по чл. 41, ал. 3 и 4 ЗПЗП, доколкото при извършване на проверката по чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП, Разплащателната агенция разполагала с компетенциите по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, т.е. можела да намалява размера на плащането или да отказва плащане по схемите за директни плащания, когато установи наличието на някоя от предвидените там хипотези. В тази връзка съдът е достигнал до извод, че без да е извършена адм. проверка, не може да се установи обстоятелството дали ищеца би получил подпомагането за незаявените от него площи в претендирани и посочен от вещото лице размер , ако системата е работела. Такапостановеното решение е неправилно. Според настоящият съдебен състав е правилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка установената противоправна дейност на длъжностни лица при БАБХ и Министерството на земеделието. Неправилни обаче се явяват изводите на съдебния състав за недоказаност на останалите две предпоставки, необходими за уважаване на претенцията по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Самото решение почива на извода на първоинстанционния съд, изразен и при повторното разглеждане на делото, че щом лицето е коригирало лично размера на заявените площи, то само и доброволно се е отказало от нерегистрираните 8,56 ха. Този извод е неправилен. Направен е в нарушение на указанията за приложение на материалния закон, дадени от касационната инстанция при първоначалното разглеждане на спора. Тогава касационният състав ясно е указал на първоинстанционния съд , че противоправният резултат е настъпил вследствие на незаконосъобразните действия на служители от администрацията на Българската агенция по безопасност на храните, които не са въвели в Интегрираната информационна система коректни данни за отглежданите от Д. М. селскостопански животни Именно заради подадените неверни данни информационната система, собственост на Министерството на земеделието е отчела, че за част от заявената от земеделския производител площ от 8,56 ха, липсва правно основание, тъй като липсвали регистрирани животни на негово име. Отчитането на това обстоятелство като грешка изобщо не позволява дигиталното приключване на заявлението и получаване на Универсален регистрационен номер. Тази хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредбата),където ясно е указано, че в случай на открити непълноти при попълване на заявлението и/или комплектоването му, непозволяващи генерирането на УИН за него, то получава УИН след отстраняване на тези непълноти, което обаче следва да е в срока по чл.11, ал.1 от Наредбата. Недопустимо е в този случай ответниците да черпят преимущества от собственото си противоправно поведение , защитавайки се с аргумента, че ако бе подал заявлението си по-рано, ищецът би разполагал с време за корекция. Следва да се посочи, че не е негово задължението за подобна корекция, доколкото според Наредбата софтуерът борави с данните от системата за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ) по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП, която е поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а не с данни от лични удостоверения на земеделския производител. Неправилно и необосновано в тази връзка е позоваването на първоинстанционния съд и на материалноправната възможност, за извършване на по-късен етап на административна проверка, която да установи действителното положение. При първоначалното разглеждане на делото касационната инстанция е указала на съдебния състав и това, че обстоятелствата, които се проверяват в проверката по чл.41, ал.7 ЗПЗП, таканаречената административна проверка, не могат да бъдат отнесени пряко към разглеждания случай, тъй като имат различен предмет, а именно спазването на изискванията на чл.41, ал. 3 и ал.4 ЗПЗП, т.е. проверка на обстоятелствата дали земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, към 31 май на съответната календарна година са на разположение на земеделските стопани и дали правното основание за ползване на земеделските земи е регистрирано в общинските служби по земеделие. На следващо място настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано пропускането на сигурни ползи от страна на ищеца, тъй като решението за подпомагане се вземало след проверка наличието на отделни предпоставки, които не било ясно дали биха били изпълнени от страна на ищеца през текущата година. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че първо и главно условие за получаване на финансово подпомагане е заявяването на съответните площи. В тази връзка след като ответниците противоправно са възпрепятствали заявяването на процесните площи, недопустимо е същите да извеждат доводи за защита от собственото си противоправно поведение. В случай, че бяха действали законосъобразно и бяха допуснали заявените площи до регистрация, системата изобщо не би генерирала грешка и земеделският стопанин не би попаднал изобщо сред лицата, подлежащи на административна проверка по чл.41, ал.7 ЗПЗП. При горните правни изводи за наличие на всяка от трите предпоставки на чл.1, ал.1 ЗОДОВ в хипотезата на кумулативност, исковата претенция следва да бъде уважена в размера установен от неоспорената съдебно-икономическа експертиза , изслушана пред първоинстанционният съд, според която общият размер на финансовото подпомагане по ПРСР по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2022г. възлиза на 7568,92 лева. Сумата е претендирана без лихва, поради което такава не следва да бъде присъждана. При този изход на спора, уважена следва да бъде и претенцията за присъждане на съдебноделоводни разноски в полза на касатора, съразмерно на уважената част от иска, а внесената държавна такса изцяло. В този смисъл адвокатско възнаграждение се дължи в размер на 712,00 лева за всяка от трите съдебни инстанции, произнесли се при разглеждане на невлязлата в сила част от спора по исковата претенция, ведно с 20,00 лева заплатени държавни такси и 1045,00 лева от заплатеното възнаграждение на вещото лице, т.е. общо в размер на 3201,00 лева. В полза на Министерството на земеделието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер пропорционален на отхвърлената част от иска т.е. по 15,00 лева, за всяка от инстанциите разгледали текущата част от съдебния спор или общо в размер на 45,00 лева. След извършено прихващане на ищеца следва да бъдат изплатени суми в размер на 3156,00 лева, представляващи разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд