Решение № 114 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 15/2011 г.

Решение № 114 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 15/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на С. Й. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10.08.2010 г., постановено по гр. д. № 988/2010 г. на Бургаския районен съд, с което е осъден да заплати на Й. С. Г. солидарно с И. Т. Р., понастоящем в затвора в [населено място] дол, сумата от 4 006 лв., представляваща обезщетение причинените й имуществени вреди в резултат на противоправни деяния на двамата ответници, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 517,10 лв. мораторна лихва и 1 023,76 лв. разноски по делото. Молителят твърди, че за постановеното решение и приключилото срещу него гражданско дело разбрал по повод получено уведомление от частен съдебен изпълнител за образувано срещу него изпълнително дело № 219/2010 г. Твърди, че изцяло е бил лишен от участие в делото, както и от възможността да упълномощи защитник, който да го представлява, доколкото не бил надлежно призован. С оглед на това счита, че е налице хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК, поради което моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд като се посочи от кое процесуално действие следва да продължи неговото разглеждане. Ответникът по молбата Й. С. Г. от [населено място] не взема становище по молбата. Ответникът И. Т. Р., понастоящем в затвора в [населено място] дол се явява в съдебно заседание, но не взема становище по основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Молбата е подадена срещу влязло в сила решение, от надлежна страна и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът приема, че молителят е узнал за решението с получаването на уведомление от Частен съдебен изпълнител за образуваното срещу него изпълнително дело № 219/2010 г. Това обстоятелство не се оспорва от ответниците по молбата. Същевременно видно от представеното по делото уведомление същото е поставено на адреса на молителя в [населено място] на 11.11.2010 г. Доколкото молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 22.11.2010 г., очевидно същата е подадена в тримесечния законоустановен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По следните съображения: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК включва три хипотези като в случая молителят се позовава на първата от тях. Същия твърди, че в следствие нарушаване правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото пред ВКС лично или чрез надлежен представител. Исковата молба по делото, приключило с влязло в сила решение, е била предявена срещу молителя С. Й. Д. в качеството му на [фирма] с адрес [населено място], к-с "Изгрев" [жилищен адрес]. Заедно с исковата молба е било представено удостоверение за актуално състояние на Едноличния търговец, издадено от Бургаския окръжен съд, в който като негов адрес на управление, е посочен този по исковата молба. На този адрес съдът е изпратил препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК. Съобщението, с което е изпратен преписа от исковата молба с дата 15.03.2010 г., е върнато в цялост с отбелязване, че лицето се е изместило от посочения адрес. С разпореждане от 07.04.2010 г. съдът е задължил ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи ЕИК/Булстат на ЕТ за извършване на справка по електронния регистър относно актуалния му адрес на управление. Ищцата е изпълнила тези указания на съда като със заявление № 12956/14.04.2010 г. е посочила, че [фирма] е с Булстат[ЕИК]. При извършената справка по електронния търговски регистър е установено, че ответникът по иска и молител в настоящото производство, не е извършил предвидената в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър пререгистрация на ЕТ. Като е взел предвид това обстоятелство, както и това, че ответникът по иска не е бил намерен и на адреса на управление, вписан в регистъра при Бургаския окръжен съд, с разпореждане от 15.04.2010 г. съдът е разпоредил приложеното по делото съобщение, с което е изпратен препис от исковата молба на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК да се счита редовно връчено, считано от 16.03.2010 г. На това основание всички останали призовки и съобщения по делото са били считани за редовно връчени, като същевременно е било извършвано ново призоваване на същия адрес и призовките и съобщенията са се връщали с отбелязването, че на посочения адрес няма такава фирма. При тези данни не е налице хипотезата на чл. 303, т. 5, предл. 1 ГПК. Молителят действително не е взел участие по делото нито лично, нито чрез представител, но това не се дължи на нарушение на процесуалните правила от съда, сезиран с разглеждането на спора. Призоваването на страната е извършена в съответствие с правилата на ГПК, предвидени за призоваване на търговски субекти /чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК/ . С оглед това молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.