Решение № 3479 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2012 г.

Решение № 3479 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния си директор Александър Донев Ангелов, против Решение № 3546/25.06.2012 г., постановено по адм. д. № 2520/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Аудиовидео Орфей" ЕАД против Заповед № РД-16-18/2.12.2010 г. на ИД на АГКК в частта относно поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.1029, 68134.1945.1032, 68134.1945.152, 68134.1945.1016, 68134.1945.1017 и 68134.1945.77, касателно площ, граници и местоположение на имотите. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, отменил е процесната заповед в частта й относно записването в КР на "Аудиовидео Орфей" ЕАД като собственик на поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.1016 и 68134.1945.1017 и е върнал преписката на административния орган за отписването на ЕАД като собственик на имотите. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и фактите и обстоятелствата е достигнал до неверни правни изводи. Съдът е обосновал волята си с това, че претендираният имот не е заснет в КК, както и в действащия ПУП на м. "Национален киноцентър - Бояна", изложил е доводи, че имотът не е описан, не е обособен с № на имот, с посочен собственик и не е отреден УПИ. Преценката на законосъобразност на процесния административен акт изисква да се провери и обсъди спазването на изискванията по чл. 41, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. По делото не са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на производството в тяхната съвкупност, поради което е направен необоснован правен извод за незаконосъобразност на заповедта. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от ЗКИР границите на поземления имот се установяват чрез обединяване на данните по съществуващи карти, планове и регистри и геодезически измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документите на собственост. Въз основа на данните за поземления имот се определят границите, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., като регистъра се попълва с данните за собствениците по реда на чл. 41 във вр. с чл. 71 и сл. от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. съдържа приоритетното подреждане на критериите за определяне на данните, като във връзка с преценката на законосъобразността се проверява и доколко са изпълнени задълженията по чл. 38 ЗКИР. При провеждане на процедурата са представени доказателства за собственост на имота, които не са обсъдени. Съдът неправилно е приел, че след като имотът не е заснет в КП, в РП и в действащия ПУП, не следва да впише собствеността в кадастралния регистър. Доколкото са налице конкуриращи се документи за собственост, това е основание за извода, че е налице спор за материално право, който следва да се реши по исков ред. Същото обстоятелство необосновано е прието за основание за отписване от кадастралния регистър. Отразяването в КК и КР има констативно действие, поради което те следва да отговарят на действителното положение и съобразно с документите за собственост. При така изложеното се налага извода, че съдът е направил изводите си в несъответствие с доказателствата, както и в нарушение на материалния закон. Освен това, не са преценени и събрани всички доказателства относно спазването на законовите разпоредби. Като не е обсъдил всички релевантни доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав