Решение № 7835 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14690/2012 г.

Решение № 7835 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14690/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "МУУНСТОУН МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД гр. Бяла против решение № 2119/08.08.2012 г. по адм. дело № 4260/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-106/08.02.2010 г. на началника на СГКК - Варна за изменение на КККР. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците Линдита Тома Маринова и Румен Мариов Маринов оспорват жалбата. Останалите ответници не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то се явява неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за незаконосъобразно изменението на одобрените КК и КР въз основа на приложен подробен регулационен план и без подписване на акт за непълноти и грешки от оспорващите лица, които са пряко заинтересувани лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е единственото касационно оплакване за нарушение на материалния закон. В трайната си практика ВАС, второ отделение приема, че нормата на чл. 62, ал. 5, предложение второ от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР противоречи на чл. 53 ЗКИР и не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА. Това е така, защото законът не въвежда изключение за допускане на изменение на одобрените КК и КР без подписване на акт за непълноти и грешки от всички пряко заинтересувани лица, когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни. Такова е установено с цитираната норма от Наредбата и то се явява в противоречие със закона. Позоваването на него в оспорения административен акт е незаконосъобразно и правилно той е отменен от решаващия съд. Обжалваното решение не страда от релевирания в касационната жалба порок и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците Линдита Тома Маринова и Румен Мариов Маринов, които са направили своевременно искане за това и са доказали плащането на адв. възнаграждение в размер на 480 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,