Решение № 13698 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2013 г.

Решение № 13698 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора но дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Ива Испиридонова срещу решение № 7047/18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3688/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 101103229/29.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта, в който е изменен с решение № 404/24.02.2012 г. на директора на същата дирекция за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периоди през 2006 г. и по ЗДДС за 2007 г. на Светослав Иванов Борисов. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е отменил ревизионния акт на процесуално основание, тъй като е бил длъжен да разреши спора по същество, дори да се установи, че органът по приходите е допуснал процесуални нарушения. Касаторът твърди, че приложените към ревизионната преписка експертизи са доведени до знанието на ревизираното лице при връчването на ревизионния доклад, поради което защитата му не е била ограничена. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се потвърди ревизионния акт. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са депозирани и писмени бележки на касатора в подкрепа на касационните оплаквания. Ответникът по касационната жалба Светослав Иванов Борисов от гр. Кюстендил чрез процесуалния си представил адв. Елена Васева я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Депозирани са и писмени бележки от адв. Васева с искане за присъждане на разноските по делото в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно съдът е отменил ревизионния акт само на процесуално основание. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени отменен РА № 101103229/29.08.2011 г. в частта, в който е изменен с решение № 404/24.02.2012 г. на директора на същата дирекция за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периоди през 2006 г. и по ЗДДС за 2007 г. на Светослав Иванов Борисов, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите при издаването му е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като били приобщени негодни доказателства - две експертизи по повод пазарната цена на 12-те самостоятелни обекта, изготвени в други ревизионни производства на задълженото лице и на други субекти за установяване на задължения по ЗДДФЛ, което съдът е приел за недопустимо. Според съда това недопустимо приобщаване на доказателства е рефлектирало върху материалната незаконосъобразност на ревизионния акт. Съдът е изложил мотиви, че тези нарушения на органите по приходите не могат да бъдат преодоляни и чрез допуснатите съдебни експертизи, като съдебно-техническата съдът е приел, че не я кредитира поради нейната непълнота. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е съд по същество и това е разпоредено в чл. 160, ал. 1 ДОПК. Законодателят не е дал възможност на съда да отменя ревизионните актове само на процесуално основание, което означава, че съдът е длъжен да се произнесе за дължимостта или не на определените с акта данъчни задължения. Изключение се допуска в разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, но то не се отнася до ревизионните актове, а за други, естеството на които не дава възможност на съда да постанови решение по същество вместо органа, както например е при актовете за прихващане и/или възстановяване. Приобщените в ревизионната преписка доказателства съдът е следвало да обсъди и да извърши съвкупна преценка заедно с всички доказателства по делото. По делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, констатациите на които подробно са преповторени в съдебното решение, но съдът не ги е обсъдил. Отбелязването от съда, че не кредитира съдебно-счетоводната експертиза, защото била непълна, всъщност представлява нарушение от страна на съда, касателно служебното начало. След като е установил, че експертизата е непълна, той е следвало да задължи вещото лице да я доработи или да допусне допълнителна експертиза, с което да се изяснят относимите към спора обстоятелства, за които се изискват специални знания на експерт. Наред с това съдът е следвало да обсъди тези експертизи и да извърши съпоставка с доказателствата, съдържащи се в ревизионната преписка и на база съвкупната преценка, да постанови решение по съществото на спора. Именно в това се изразява правомощието и задължението на съда като съд по същество да се произнесе дали ревизирания субект дължи или не определените му с акта данъчни задължения. Като не е изпълнил законовите изисквания за произнасяне по съществото на правния спор, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на което отменително основание правилно се позовава касатора. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради непроизнасяне от съда по съществото на спора, предвид задължението му, вменено от чл. 160, ал. 1 ДОПК и при липса на предпоставките по чл. 160, ал. 3 ДОПК. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав -по аргумент на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 във връзка с чл. 228 АПК не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,