Решение № 243 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 619/2014 г.

Решение № 243 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 619/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Зам. -окръжен прокурор на Р. е подал касационен протест срещу въззивна (нова) присъда на окръжния съд в града, оправдателна за подсъдимия Я. П. Е.. Протестираната присъда - 15/13.III.2014 г. по внохд 135/2014 г., е постановена след отмяната на осъдителна присъда на Русенския районен съд. И двете присъда са по обвинението на Е. в длъжностно присвояване по чл. 201, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК (като извършител на престъплението, подпомогнат от друго лице-И. Д. С., който обаче още на 8.V.2013 г. постигнал споразумение с прокурора за осъждането си по същото обвинение, но във вр. с чл. 20, ал. 4 НК). Споразумението със съучастника-помагач е било постигнато всъщност не само преди посочените две присъди-първоинстанционната и въззивната, но и преди друга първоинстанционна присъда, оправдателна като сега оспорената и отменена от друг състав на въззивния съд с връщане на делото за ново разглеждане. Първото, поради което е подаден касационният протест, е мотивирането на въззивната оправдателна присъда - с буквалното възпроизвеждане на мотивите към оправдателната присъда на РРС, която първият въззивен състав е отменил. Протестът обаче съдържа доводи както срещу този начин на процедиране от страна на РОС (окачествен като съществено процесуално нарушение), така срещу недостатъците в работата на съда, които прокурорът отнесъл към нарушенията на материалния закон; поискал е отмяна на протестирания съдебен акт и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Защитникът на подсъдимия Е. е възразил по реда на чл. 351, ал. 3 НПК и в двете насоки, в които е оспорена въззивната присъда; тя според него трябва да бъде потвърдена. В съдебното заседание на ВКС участие е взел единствено съответният прокурор и той поддържа касационния протест. ВКС намери протеста за основателен, макар и не във всичко изложено в негова подкрепа. I. Развитието на делото досега (оправдаване-отмяна на оправдаването, поради "липса на мотиви"-ново разглеждане с осъждане-отмяна на осъждането и ново оправдаване със същите мотиви като за отмененото първоначално оправдаване) според ВКС компрометира правосъдната дейност. От една страна е демонстрирана пълна непоследователност при решаването на един и същи въпрос в една и съща инстанция. Вярно е, че противоречивото произнасяне по въпроса за "липсата на мотиви" е на два различни съдебни състава, а законът не забранява на втория от тях да е на различно мнение от първия (точно заради това прокурорът, подал касационния протест, неправилно смята, че вторият въззивен състав е бил длъжен да се подчини на мнението на първия). Елементарната коректност обаче преди всичко, а след това изискването за убедителност са налагали обяснение на възникналото противоречие. Обяснението е било дължимо освен това на първоинстанционният съд, особено ако при новото разглеждане на делото същият е изпълнил дадените му указания в отменителното въззивно решение. От друга страна, така обективираното противоречиво произнасяне в рамките на едно и също дело, даже да е било продиктувано от напълно законосъобразни съображения, остава открити всички възможни съмнения, които чл. 29, ал. 2 НПК включва в приложното си поле и които нямат нищо общо с правосъдието: че вторият въззивен съдебен състав поради проявената и необяснена непоследователност "може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото" (разр. -ВКС: т. е. според законодателя е достатъчно и само възможното съмнение в тази насока). II. Буквалното възпроизвеждане от втория въззивен съдебен състав на чужди оправдателни мотиви би могло, разбира се, да бъде приравнено само по себе си на "липса на мотиви" (както също е предложил - този път вече правилно - протестиралият прокурор, а пък неправилно от страна на подсъдимия му е възразено, че подобно възпроизвеждане не било между хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК). Според ВКС обаче този аспект на нарушението е по-незначителният - той лесно би могъл да отпадне, ако например чуждите съображения бяха обявени за по-добри от възможните собствени. III. Отмяната на въззивната присъда при това положение е по-издържано да се извърши съобразно правомощието на ВКС по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. В момента, в който мотивите към въззивната присъда са били оформени по начин, предизвикващ съмнение в обективността и безпристрастието на съдебния състав, последният се е превърнал в "незаконен" и е бил длъжен да се самоотведе (вж. и р. 622 от 24.VII.2006 г. на I-во н. о., Бюл. 6/07). По-нататък, при новото разглеждане на делото, което трябва да последва, въззивният съд е необходимо да има предвид доводите и възраженията на страните пред касационната инстанция - онези, по които сега ВКС няма как да се произнесе. Препоръчително е според ВКС да бъде взето отношение и по един друг въпрос - значение за изхода на делото на споразумението, което вече е постигнал съучастникът на подсъдимия (вж. повече в р. 171 от 13.VIII.2010 г. на I-во н. о., Бюл. 11/10). Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпореди от глава двадесет и трета от НПК, ВКС - I-во наказателно отделение