Решение № 12223 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2016 г.

Решение № 12223 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от гр. Х. против решение № 962 от 18.02.2016 г. по адм. дело № 10209 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 602/09.09.2014 г. на Началник отдел "ХУСУ" към Дирекция "СП" - район Красно село. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ и на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, инвокирани като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С. - град е заповед № 602 от 09.09.2014 г., издадена от длъжностно лице н-к отдел ХУСУ, упълномощен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-490 от 09.10.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - С. - град, с която на А. П. П., действаща като майка и законна представителка на малолетното си дете Н. Б. Л., род. на 10.06.2007 г., със степен на увреждане 70% за заболяване с диагноза "инсулинозависим захарен диабет" с чужда помощ, е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че услугите не са ползвани в регистрирано лечебно заведение за физикална и рехабилитационна медицина в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (редакция - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 04.07.2014 г.). Обжалваното съдебно решение, с което оспорването е отхвърлено, не е съобразено със съдебната практика по аналогични дела, отнасящи се до правото на добавка на болни от диабет деца, участвали в летния курс-лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет през м. август 2014 г. в хотел "Орфей", комплекс П. С чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) е създадено право за хората с трайни увреждания на добавка във формата на парични средства за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. С подзаконовата норма на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) е предвидено, че добавката се изплаща при извършено балнеолечение, алтернативно, за рехабилитационни услуги. От страна на жалбоподателката П. в качеството й на майка на детето Н., е отправено искане за заплащане на добавка за рехабилитационни услуги, получени под формата на социална рехабилитация. Д. Н. е с призната степен на увреждане 70 на сто с определена чужда помощ (ЕР на ТЕЛК № 0114 от 16.01.2014 г.). На основание чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. С изменението на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм. с Решение № 10749 на ВАС на РБ, ДВ бр. 26 от 2016 г.) е поставено изискване балнеолечението или рехабилитационните услуги да са извършени в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Приема се, че цитираното изискване е било приложимо по отношение на медицинската рехабилитация. В случая са ползвани социални рехабилитационни услуги по смисъла на на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ: създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. При изпълнение на изискването на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ по делото е представено медицинско направление за санаториално лечение. Представена е фактура на стойност 252 лв., издадена на 16.08.2014 г., за разходите на детето при проведената му социална рехабилитация през периода 10.08. - 17.08.2014 г. в к. к. П. съгласно договор, сключен между НАДД (Националната асоциация на деца с диабет) и спа-хотел "Орфей". Договорени са програми с планински водач по маршрути и ползване на водни процедури. Представена е и фактура за направени разходи в същия размер от майката на детето като негов придружител. Социалните рехабилитационни услуги, получени в детския летен лагер на болните от диабет деца, ги подпомагат физически, интелектуално и психически (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за социални рехабилитационни услуги, ползвани от детето Н. Б. Л. и придружителя му, в размер съгласно чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен, като преписката бъде изпратена на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания. Във връзка с искането на касационната жалбоподателка за заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. следва да се съобрази възражението за прекомерност, направено от другата страна в касационна жалба от 15.01.2015 г. При материален интерес до 1000 лв. и съответно 300 лв. минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се вземе предвид обстоятелството, че макар делото да не е свързано с фактическа или правна сложност, упълномощеният адвокат е изготвил касационна жалба, писмена молба и писмено становище. Претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо материалния интерес, но предвид обема на извършената работа то следва да бъде намалено на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,