Решение № 11224 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12907/2014 г.

Решение № 11224 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12907/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Бургас чрез пълномощника си юриск. Мартин Ламбов срещу решение № 1408/24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2383/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено негово решение № 4402-1148-Ю/17.10.2012 г. към ЕАД 10BG001009Н0011460 с дата на приемане 6.10.2010 г. за претарифиране на внесени стоки от Турция и определяне като дължими задължения за мито в размер на 5 293,15 лв. и ДДС - 1 058,65 лв., платими от "Експрес-2Д" ЕООД - гр. Сливен. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът за да отмени решението е приел, че по делото не се съдържат достатъчни данни за тарифното класиране на стоките и в частност за определяне на допълнителния код на Мьорзинг. Според касатора правилно началникът на митницата се е позовал в решението си на представените по делото анализни свидетелства, в които липсват данни за средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте, каквото е изискването на Регламент (ЕО) № 948/2009 г. Неправилно съдът бил се позовал на заключението на съдебно-химическата експертиза, според която може да се определи тарифния код на някои от стоките, но не и да се определи допълнителния код по Мьорзинг. Този извод на съда касаторът счита за неправилен, тъй като е направен без да се обсъдят всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е разгледан подробно и обстойно доклада с отразените в него несъответствия и констатации на отдел "Последващ контрол" при Митница - Бургас въз основа на който е издадено и обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Експрес-2Д" ЕООД срещу цитираното по-горе решение на началника на Митница - Бургас. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Експрес-2Д" ЕООД - гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. Горанов я оспорва като неоснователна, а обжалваното решение като правилно иска да се остави в сила. Твърди, че са необосновано определени новите кодове от митницата и след като има два тарифни кода не може да се говори за еднакви (идентични) стоки. Цитира и съдебна практика по аналогични казуси -адм. дела № 4618/2015 г. и № 12519/2014 г. на Върховния административен съд (ВАС). Претендира и разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, приемайки че с ЕАД 10BG001009Н0011460/6.10.2010 г. "Експрес-2Д" ЕООД е декларирал под режим допускане за свободно обръщение на стоки от "Simsek Biskuvi ve Gida Sanayi A. S" - Турция - бисквити, кексчета, крекери и др. с фактура № 072697/4.10.2010 г. Съдът е приел за установено по делото, че дружеството е ползвало 100 % безмитна тарифна квота 090238, която е уредена в Регламент (ЕО) № 816/2007 г. на Комисията за откриване на годишни тарифни квоти за вноса на определени стоки от Турция, получени от преработка на селскостопански продукти, влизащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 3448/93 г. на Съвета. При административната проверка според съда е прието несъответствие между описанието на стоките, посочени в ЕАД и във фактура № 072697/4.10.2010 г., в анализните удостоверения и в продуктовия каталог на доставчика, публикуван в интернет. Според съда установено е, че номерата, които са вписани в колона "Item №" на фактурата и анализните свидетелства са номенклатурни номера на производител на съответните стоки. Този факт съдът е приел, че е констатиран и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което това различие е в описанието на стоките по фактура, по ЕАД и в счетоводството на получателя при заприходяването им. Съдът е приел за установено, че несъответствието е между словесното изписване на стоките във фактурата и в клетка 31 на ЕАД и в счетоводството на получателя. Частичното съответствие в описанието на стоките в други документи съдът е счел, че не може да компенсира и да преодолее несъответствието им по ЕАД, фактура и счетоводни регистри. Тези несъответствия според съда са "неверни или непълни данни" по смисъла на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и дават основание да се откаже приложената квота и да се извърши тарифно класиране по смисъла на чл. 20, § 1 и 6 от същия регламент. За конкретния случай съдът е счел, че приложимият Регламент е № 948/2009 г. на Комисията от 30.10.2009 г. за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета. В тази връзка съдът е посочил, че според правилата на приложимия регламент стоките, които не са включени в безмитните тарифни квоти за внос в Европейския съюз на преработена селскостопанска продукция от Турция, утвърдени с Регламент № 816/2007 г. на Комисията за откриване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, се облагат със ставките, предвидени за тях. За целите на подпозиция 1905 31, към която административният орган е отнесъл стоките от групи 6, 7 и 8 изразът "сладки бисквити" се прилага за продуктите с тегловно съдържание на вода, непревишаващи 12 % и съдържание на мазнини, непревишаващи 35 % (като не се вземат предвид продуктите, използвани за пълнеж или за покриване на бисквитите при изчисляването на тегловното съдържание). Според съда тарифното класиране неправилно е извършено от митническия орган, без да е извършено лабораторно изследване, като се има предвид, че не се съдържат достатъчно данни в документите, а това било установено и от съдебно-химическата експертиза. Съдът се е позовал на това заключение, в което е констатирано, че наличните данни по делото позволяват да се определи само тарифното класиране на някои от внесените стоки, но не и да се определи допълнителния код по Мьорзинг. Изводът, направен от съда е, че митническият орган неправилно е определил допълнителния код по Мьорзинг за процесните стоки, без да разполага с необходимите данни за средното съдържание на мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте. Позовал се е и на трайна съдебна практика на ВАС, според която за да се класира стоката в една конкретна позиция, следва да бъдат установени по категоричен начин вида, състава и съдържанието на стоката, което съдът е приел, че в процесния случай не е налице. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото е ограничен върху тарифното класиране на процесните стоки, внесени от Турция, както и за определяне на допълнителния код по Мьорзинг. Последният се свързва със стоки, произведени от преработена селскостопанска продукция. С оглед подробния анализ на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните по-горе Регламенти, първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, че неправилно митническите органи са определили допълнителния код по Мьорзинг, без да се извършат необходимите лабораторни изследвания, а са ползвали само данните по представените документи, които не дават достатъчно информация за съдържание на мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте. Правилно решаващият съд е приел, че необосновано митническият орган е претарифирал стоките, използвайки информацията по друг ЕАД (по него също не е определен допълнителния код по Мьорзинг), мотивирайки че се касае за идентични стоки. Регламентацията на"идентични стоки" се съдържа в чл. 30, § 2, б. "а" от Митническия кодекс (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета) и това са тези стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В същото време в чл. 66, ал. 1, т. 3 ППЗМ се съдържа легална дефиниция на това понятие и това са стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични. Решаващият съд е извършил правилна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, приемайки, че в случая не се касае за идентични стоки, тъй като информацията в документите по процесния внос не е достатъчна относно съдържанието на хранителните продукти - сладкарски и бисквитени продукти и с оглед и неоспорената съдебно-химическа експертиза правилно е установено, че за процесните стоки липсват данни за съдържанието на мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте. Вещото лице е категорично, че при липсата на тези необходими данни за стоките не може да се определи допълнителния код на Мьорзинг. В този смисъл неправилно митническият орган се е позовал на т. нар. "идентични стоки" по друг ЕАД за внос от Турция. Всякакво сравнение с документи по друг ЕАД, съобразяване на "Item №" с оглед приравняването на стоките, може да бъде извършено, ако е налице информация за внесените стоки относно техния състав, а в процесния случай такава информация от документите правилно е прието от съда, че е недостатъчна. Правилно първоинстанционният съд сочи в решението си, че тежестта за установяване на релевантните факти за спорното правоотношение се носи от административния орган, но в процесния случай това не е направено, тъй като при липса на доказателства за състава на внесените стоки относно мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте не може да се определи допълнителния код на Мьорзинг и не се установява, че внесените стоки са в предметния обхват на Регламент (ЕО) № 816/2007 г. В този смисъл законосъобразно съдът е приел, че оспорения пред него индивидуален административен акт на началника на Митница - Бургас е незаконосъобразен и правилно го е отменил. По аналогични дела пред ВАС са цитираните от адв. Горанов решения, които се споделят от настоящия съдебен състав. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Горанов, на "Експрес - 2Д" ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,