Решение № 11139 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2020 г.

Решение № 11139 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - П. срещу решение № 287 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 1732/2019 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г. по описа на ТП на НОИ - П., подадено от Г. П., при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – Г. П., от [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. П. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Bърховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- П. е отменил решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ– П., преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване/КС0/ при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г. по описа на ТП на НОИ - П., подадено от Г. П., при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административният орган не изложил мотиви във връзка с претендирания от Петков осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 14.06.2017 г. в размер на 3570,60 лв. по удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г., когато същият е работил на хонорар в Народно читалище "Х. Б. - 1905" - гр. П.. Приел е също, че административният орган не е зачел и установен в хода на производството осигурителен доход в размер на 1352110,00 лв. получен през периода от 01.06.1997 г. до 30.06.1999 г., както и в размер на 372,58 лв. получен през периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. от Професионална гимназия по механотехника "Проф. Ц. Л." - гр. П.. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2005 г. Петков е получил доход в размер на 4660,60 лв. по удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г., когато същият е работил на хонорар в Народно читалище "Х. Б. - 1905" - гр. П.. Петков има и доход в размер на 1352110, 00 лв. получен през периода от 01.06.1997 г. до 30.06.1999 г., както и в размер на 372,58 лв. получен през периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. от Професионална гимназия по механотехника "Проф. Ц. Л." - гр. П.. Тези доходи изобщо не са били изследвани в хода на административната процедура, макар за тях да са били налични данни в поддържания от ответника регистър на осигурените лице, като същите не са включени в издадените от осигурителя удостоверение обр. УП-2 № 1151-711/07.07.2016 г. и удостоверение обр. УП-2 изх. № 1868-1568/07.11.2016 г. Липсата на процесуална активност от страна на администрацията по отношение на посочените доходи е в нарушение на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, тъй като административният орган не е събрал всички доказателства, необходими за определяне размера на дължимата се пенсия. Тези доходи следва да бъдат изследвани, тъй като същите влияят върху преценката за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и върху преценката за размера на пенсията. В тази насока следва да бъдат изложени и мотиви. Стигайки до извода, че администратвният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице твърдените от жалбоподателя касационни основания. С оглед изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащането на разноски е основателно. Такива се дължат в размер на 400, 00/четиристотин/лева заплатени по приложения договор за защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,