Решение № 2553 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2015 г.

Решение № 2553 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 210/10.02.2015 г. по адм. д. № 2649/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 091401072/13.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 851/27.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП Пловдив, в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 4320 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1103, 36 лв. за данъчен период м. 11.2011 г. по фактури издадени от "Енерджи Конструкшън" ЕООД с предмет "плащане по договор от 18.10.2011 г." Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му, уважаване на касационната жалба с отмяна на решението и постановяване вместо него на друго такова, с което да се потвърди РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не е представляван. Ответникът - "Прециз-2" ЕООД, с. Плазище, Община Джебел, в представено писмено възражение от упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и желае същата да бъде оставена без уважение като се присъдят разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се явява, не са представени списък на разноски, както и документи за направени такива за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от "Енерджи Конструкшън" ЕООД, съдът е обосновал изводи, че представените още в хода на ревизията документи доказват реално съществуване на гражданско-правни отношения при доставчика за наличие на кадрови потенциал за извършване на услугите - договори по граждански правоотношения, служебни бележки, сметки за изплатени суми, а при насрещни проверки част от физическите лица удостоверяват, че са работили на посочения обект и са получили възнаграждение за работата си. Съдът е приел, че обстоятелството, че доставчикът не е декларирал надлежно всички граждански договори и не е включил в счетоводните си сметки разплащанията по тях, не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя и да се отрази на правото му на данъчен кредит. Приел е също, че без значение е обстоятелството, че фактурите са съпроводени с касови бележки от касов апарат, който не е регистрирания такъв от доставчика. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от данните по административната преписка, отказът е постановен с мотив за недоказани реални доставки по процесните фактури с отразен предмет: "плащане по договор от 18.10.2011 г." Констатациите на ревизиращия орган са въз основа на насрещни проверки на доставчика "Енерджи Конструкшън" ЕООД, който не е намерен на данъчния адрес и данните от информационната система на НАП за нерегистрирани договори с лица със специалности, съответстващи на предмета по договора. Към периода на издаване на фактурите - м. 11.2011 г. дружеството е имало назначени три лица на трудов договор: "работник строителство", "работник товаро-разтоварна дейност" и "касиер". Декларираната от дружеството основна дейност е търговия на едно с дървен материал. Липсват данни за подадена справка за изплатени суми по чл. 73 ЗДДФЛ за 2011 г. Искането за представяне на документи от доставчика, свързани със спорните доставки, е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Такива не са постъпили от доставчика. Освен гореизложеното, всички касови бележки, които са приложени към спорните фактури са издадени от нерегистрирани ФУ, поради което плащането не е доказано и същото е косвено доказателство за нереалност на доставки по спорните фактури. При така установените констатации в хода на ревизията, не е доказано процесните СМР на посочения обект в гр. Видин да са осъществени от издателя на процесните фактури. Постъпилите в хода на ревизионното производство документи, за които се твърди че са във връзка с фактурите, са представени от ревизирания субект, без да е установен фактът, че изхождат от счетоводството на доставчика. Без да е изследвал начина на снабдяване на ревизирания субект с представените документи, като такива за които се твърди, че са изходящи от дружеството-доставчик, при това, без същият да е открит на данъчния адрес, съдът се е позовал на част от документите - граждански договори с две физически лица, които са представили декларации, с които потвърждават, че са работили на обекта в гр. Видин и им е заплатено възнаграждение. Безспорно е, че обекта, на който се твърди, че са доставени СМР, е посочен в Договор от 17.10.2011 г. сключен между "СИБанк" ЕАД и ревизираното дружество - "Прециз-2" ЕООД, първият в качеството си на възложител, а втория - в качеството на изпълнител на СМР. В договора и приложенията към него подробно са описани дейностите и начина на изпълнение от изпълнителя, който е само ревизираното дружество - "Прециз-2 " ЕООД, без да е вписано, че същият ще ползва подизпълнители. Всички документи, свързани с изпълнението и заплащане на СМР на посочения обект са между възложител "СИБанк" ЕАД и изпълнител "Прециз-2" ЕООД. Липсват безспорно доказателства строителните дейности да са изпълнени от подизпълнител - "Енерджи Конструкшън" ЕООД. При ненамиране доставчика на адреса и непредставяне на изисканите документи, свързани с фактурите, всички представени от ревизирания субект документи, за които се твърди, че изхождат от дружеството - доставчик, не са ценени от приходния орган като неползващи се с доказателствена сила. В хода на оспорване на РА пред първоинстанционния съд, жалбоподателят не е заявил доказателствени искания във връзка с доказване, че документите са изходящи от доставчика. Безспорни са единствено данните от проведените насрещни проверки и данни от информационната система на НАП, които констатации са вписани в РА и същите не са опровергани в хода на оспорването. Не е опроверган и фактът, че не е доказано плащане по процесните фактури, тъй като приложените фискални бонове са от нерегистрирано фискално устройство. В тази връзка, жалбоподателят също не е доказал, че плащане е отразено в счетоводството му като не е заявено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с която единствено този факт би могъл да се установи. Неустановеното плащане е допълнителен аргумент за постановения от ревизиращия орган отказ на данъчен кредит. Единствено позоваване от съда на практика на СЕС - Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, при несъобразяване с обективните данни по конкретния казус, води до неправилно прилагане, както на националните, така и на общностните разпоредби, свързани с данъка върху добавената стойност и произтичащите от същите права и задължения за регистрирани по ДДС лица. Настоящият случай касае възлагане на СМР на обект в гр. Видин - производствено предприятие "Вида стил", с възложител по основния договор "СИБанк" ЕАД и изпълнител ревизираното дружество "Прециз-2" ЕООД . Спор за реалност на доставки на СМР по договора с основния възложител "СИБанк" ЕАД, не съществува. Спорът е до това дали строителните дейности са извършени пряко от изпълнителя или същият е ползвал подизпълнител, в случая по негови твърдения - "Енерджи Конструкшън" ЕООД, тъй като по издадени фактури от същия като доставчик, ревизирания субект е ползвал данъчен кредит. Съдът не е съобразил факта, че във връзка с доказване реалността на доставките от подизпълнителя към възложителя по основния договор, доказателствената тежест е за ревизирания субект, тъй като същият, съобразно твърденията си, е в качеството не на изпълнител, а на посредник между възложителя по основния договор и фактическия изпълнител, както се твърди - "Енерджи Конструкшън" ЕООД. Тези твърдения не са подкрепени от данните по делото, които установяват възлагане и приемане на дейностите с подписани от страните по основния договор документи, а именно "СИБанк" ЕАД и "Прециз-2" ЕООД. Издадените фактури от "Енерджи Конструкшън" ЕООД и допълнително представените от жалбоподателя документи приповтарят всички първични документи по възлагане на дейностите, а именно: Договор от 18.10.2011 г. приповтаря Договор от 17.10.2011 г. и също останалите документи, свързани с основното възлагане. Не е опровергана констатацията на ревизията за ненамиране доставчика на адреса му, невъзможност за проверка на счетоводната му отчетност и данни от регистрите на НАП, установяващи нерегистрирани трудови и граждански договори на лица, които да осъществят строителните дейности в обема по Договора и анекса, както и за процесния период - от сключване на договора - 17/18.10.2011 г. до датите на издаване на фактурите - 02.11, 07.11 и 10.11.2011 г. Липсват доказателства за плащане по процесните фактури, тъй като приложените фискални бонове не са от фискално устройство, регистрирано от "Енерджи Конструкшън" ЕООД. При тези неопровергани данни в хода на ревизията, липсват безспорни доказателства, че оспорените фактури отразяват реални стопански операции -"плащане". В хода на съдебното оспорване, жалбоподателят не е имал каквито и да е доказателствени искания и съдебното производство е приключило в две съдебни заседания - на 27.10.2014 г. и на 10.11.2014 г. При извършване на строителни дейности, свързани с възлагане, безспорни са единствено документите свързани с възлагане и приемане на дейностите, а същите са със страни: възложител "СИБанк" ЕАД и изпълнител "Прециз-2" ЕООД, който е изпълнителя на реално съществуващите СМР в обекта. Няма данни в посочената документация да фигурира "Енерджи Конструкшън" ЕООД като подизпълнител. Липсват и други безспорни доказателства за доказване на това обстоятелство, при което ползвания данъчен кредит по фактури, по които не е доказано реално изпълнение и по които няма доказано плащане, е незаконосъобразен, както е приел ревизиращия орган. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност и то осъществена от издателя на фактурите. След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на услуги СМР и строителни материали, осъществени на обекта не от него, а от подизпълнител - "Енерджи Конструкшън" ЕООД, следва да се притежават от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени страни по един и същ договор и за изпълнението на същия и двете страни по договора следва да разполагат с относимите доказателства за доставката по вид и обем, съответно и стойност на всяка дейност по договорените СМР. Получателят на доставките СМР - възложителя по основния договор - "СИБанк" ЕАД следва да притежава в тяхната последователност всички необходимите доказателства за установяване реалното изпълнение на доставките на СМР и фактурираните строителни материали - количествено стойностни сметки и приемо-предавателни протоколи, свързани с приемането на дейностите, съответно - заплащане и осчетоводяването им. В така представените документи фигурират единствено възложител "СИБанк" ЕАД и изпълнител "Прециз-2" ЕООД, без да е посочено "Енерджи Конструкшън" ЕООД като подизпълнител. Така представените документи водят до извод, че дейностите са осъществени реално от ревизирания субект, който в качеството си на изпълнител към "СИБанк" ЕАД по Договора от 17.10.2011 г. има съответната документация, при което не е ползвал подизпълнител и издадените от "Енерджи Конструкшън" ЕООД фактури не отразяват реални стопански операции и ползвания по тях данъчен кредит от жалбоподателя, е незаконосъобразен. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Поради липса на безспорни доказателства, че на посочения обект в гр. Видин, във връзка с възлагане на строителни услуги от "СИБанк" ЕАД, "Прециз-2" ЕООД като пряк изпълнител, е ползвал подизпълнител, издадените фактури от "Енерджи Конструкшън" ЕООД с предмет "плащане по договор от 18.10.2011 г.", не отразяват реални стопански операции. Не е доказан нито факта на осъществяване на доставки, нито доказателства за осъществен предмет по фактурите - "плащане", тъй като приложените към фактурите фискални бонове не са от фискалното устройство, регистрирано в НАП като такова на "Енерджи Конструкшън" ЕООД. Оспореният РА е законосъобразен и като е стигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция дължи произнасяне по същество с постановяване на решение, с което да отхвърли като неоснователно обжалването на процесния РА. При този изход на спора разноските присъдени на дружеството-жалбоподател следва да се отменят и да се присъди на Дирекция "ОДОП"-Пловдив юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 1085 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение