Решение № 6174 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 200/2009 г.

ВАСI отделение13.05.2009 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433/12.11.2008 г. по адм. д. № 537/2008 г. на Великотърновския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6174 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 200/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Хидрометалстрой" ЕООД моли да бъде отменено решение № 433/12.11.2008 г. по адм. д. № 537/2008 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 12001066/21.3.2007 г. на ТД-Монтана в частта за непризнат данъчен кредит 21652 лв. за м. 8 - 12.2005 г. и е определен корпоративен данък за 2005 г. за довнасяне 16 239, 52лв със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, поради нарушения на чл. 119, ал. 2 ДОПК РА бил нищожен. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли РА да бъде обявен за нищожен или жалбата против него да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Хидрометалстрой" ЕООД против РА № 12001066/21.3.2007 г. на ТД-Монтана в частта за непризнат данъчен кредит 21 652 лв. за м. 8 - 12.2005 г. и определен корпоративен данък за 2005 г. за довнасяне 16 239,52 лв. със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че заповедта за възлагане на ревизията № 1066/15.11.2006 г. е издадена от Пламка Иванова - началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД-Монтана въз основа на заповед № 005/3.1.2006 г. на териториалния директор на ТД-Монтана, с която Иванова е овластена да издава заповеди за възлагане на ревизии. Със заповед № 233/18.12.2006 г. на териториалния директор на ТД-Монтана е възложено на Венета Димитрова - началник отдел "Контрол" от 1.1.2007 г. да издава всички заповеди за възлагане на ревизии, включително и тези за определяне на компетентен орган, а в нейно отсъствие Пламка Иванова да издава всички заповеди за възлагане на ревизии. Въз основа на тази заповед е издадена заповед за определяне на компетентен орган № К 1066/16.2.2007 г. от Венета Димитрова и съдът е приел, че така определеният актосъставител е определен от редовно овластен орган по приходите и не е налице нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Разликата в лицата, издали заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определян не компетентен орган не се отразява на тяхната компетентност да издадат тези заповеди, предоставена им с цитираните заповеди на директор на ТД-Монтана. Съдът е приел също, че издадения от така определен орган ревизионен акт не е нищожен. С РА не е признат данъчен кредит за м. 8.2005 г. по фактура № 194/20.8.2005 г., издадена от "Скорпион-К" ЕООД на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, не е установено доставката да е осъществена и да е начислен данъка по нея. С договор от 22.8.2005 г. са били прехвърлени дружествени дялове от този доставчик на Жина Якова, която е декларирала, че не разполага със счетоводството на фирмата, нито е купувала тази фирма. Били са представени извлечения от счетоводни регистри едва в съдебната фаза на обжалване на акта и съдът е приел, че са съставени за нуждите на процеса и не е възприел заключението на вещото лице, основано на тези доказателства и представените от пълномощника на касатора в счетоводството на друга фирма. Бил е представен протокол за установяване завършването на СМР по фактурата, който не е акт обр. 19 изискуем по Наредба № 7/22.5.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, който е условие за заплащане на СМР. Не е представена количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора за възлагане на строителството. В производството пред съда са представени фактури за закупени варов разтвор - 1куб. м., пясък - 2 куб. м., цимент, строителни материали по опис, който не е представен и съдът е приел, че не е доказано фактурираните СМР да са осъществени, тъй като не са оборени констатациите в РА в този смисъл. Не са представени доказателства за кадрова и техническа възможност на доставчика да осъществи строителната услуга. Закупените строителни материали не са достатъчни за 360 кв. м. мазилка и 70, 5 куб. м. бетон, установени като осъществени в протокола от 20.8.2005 г. Представени са 4бр. граждански договори за наемане на физически лица за извършване на работи на обект, различен от процесния и съдът е приел, че са неотносими към спора. За периода м. 9 - 12.2005 г. с РА не е признат данъчен кредит 17 652, 70 лв. по 9 бр. фактури на "Скорпион-Д" ЕООД с предмет полизол, дървен материал, битумен грунд и СМР. Като подизпълнител е посочен "Енерго метал" ЕООД. Били са представени три договора с приложени протоколи за установяване и заплащане на натурални видове СМР, ведомости за заплати на доставчика за м. 11 и 12.2005 г. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на прекия доставчик е водено редовно, който извод съдът е възприел. Не е имало спор по начисляването на данъка. Съдът е приел, че не е установено реално осъществяване на доставките след като не са представени количествено-стойностни сметки към договорите, които според договорите са неразделна част от тях. По гражданските договори са наети шивачки, а не строителни работници. За доставките на стоки "Енерго метал" ЕООД няма предходни доставчици, по оборотната ведомост дружеството не разполага с ДМА, за да изпълни фактурираните доставки, нито са представени договори за наемане на такива. За м. 12.2005 г. е представен протокол за установяване извършени СМР между прекия и предходния доставчик за обект различен от обекта на СМР по пряката доставка. За полизолът съдът е приел, че само е префактуриран между получател, пряк и предходен доставчик. Съдът е приел, че с РА правилно не е признат данъчен кредит по фактурите на този доставчик на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС. По фактурите за доставки на стоки след като "Енерго метал" ЕООД няма предходни доставчици съдът е приел, че не е установено да е притежавал стоките, за да може впоследствие да прехвърли собствеността върху тях на прекия доставчик, нито е имал материална и техническа обезпеченост да извърши доставките. За 2005 г. е увеличен финансовият резултат с 20 000лв разходи по фактура № 194/20.8.2005 г. на "Скорпион-К" ЕООД и с 88 263, 50 лв - разходи по 9 бр. фактури на "Скорпион-Д" ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 14 и 15 ЗКПО, тъй като услугите не са реално осъществени. Съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, тъй като не е установено осъществяване на спорните доставки, които са сключени с цел отклоняване от данъчно облагане. Относно фактурите на "Скорпион-Д" ЕООД съдът е приел, че данъчните органи правилно са приложили чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО. Вещото лице е дало заключение, че разходите за стоки и услуги са свързани с дейността на касатора. Съдът е приел, че този извод на вещото лице не може да установи осъществяване на доставките, по които са направени разходите. Обосновано административният съд е приел, че издаденият ревизионен акт не е нищожен. Със заповед № 228/8.12.2006 г. на директора на ТД-Монтана е разпоредено Пламка Иванова да издава заповеди за възлагане на ревизии до 31.12.2006 г., а със заповед № 233/18.12.2006 г. е възложено на Венета Димитрова да издава всички заповеди за възлагане на ревизии от 1.1.2007 г., а в нейно отсъствие Пламка Иванова да издава заповеди за възлагане на ревизии. Със заповедта от 8.12.2006 г. изрично са ограничени правомощията на Иванова да издава заповеди за възлагане на ревизии до края на 2006 г., поради което правилно след изработване на ревизионния доклад и връчването му на 16.2.2007 г. заповедта за определяне на компетентен орган е издадена от изрично овластената за това със заповед № 233/18.12.2006 г. Венета Димитрова по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. По договорите за възлагане на СМ. Р е посочено, че видовете СМР се определят в количествено-стойностни сметки и се установяват с акт обр. 19, каквито по делото не са представени. От фактурите, издадени от "Енерго метал" ЕООД 6 бр. нямат подпис на съставител. В 6 бр. е посочено, че плащането по тях се извършва в брой. Представени са приходни касови ордери за получаване на плащането, които не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗСч, тъй като нямат име и подпис на съставител, а два от тях - нямат подпис и на получател на сумата. Доводът на касатора за неправилна оценка на доказателствената стойност и достоверността на доказателствата, представени едва в съдебното обжалване на ревизионния акт е неоснователен. Съдът подробно е обсъдил представените доказателства, противоречията между тях, липсата на актове обр. 19 за установяване извършването на СМР и е направил обоснован извод, че не е доказано фактурираните доставки да са осъществени. За предаване на стоките не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки. За тях не се твърди да са вложени в неосъществените доставки на строителни услуги. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юристконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юристконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд в завишен размер. На данъчната администрация се присъжда юристконсултско възнаграждение по делото, а не за всяка инстанция, както неправилно е постъпил съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,