Решение № 1247 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Кирова, срещу решение 4089 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 833/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-22002222000950-091-001/08.09.2022 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение 1840/28.11.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството Фешън Чойс ООД са установени задължения за ДДС за данъчните периоди от м. 07.2016 г. до м. 02.2017 г. в общ размер на 46 399, 42 лв., както и начислени лихви в размер на 27 193, 11 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., общо в размер на 21 542, 75 лв. и начислени лихви в размер на 11 403, 93 лв. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Счита, че съдът неправилно е приел, че липсват основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди се, че не е опровергана презумпцията за вярност на констатациите в РА. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Фешън Чойс ООД, [ЕИК], чрез адв. Панова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. С Ревизионен акт Р-22002222000950-091-001/08.09.2022 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден с Решение 1840/28.11.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП на дружеството Фешън Чойс ООД са установени задължения за ДДС за данъчните периоди от м. 07.2016 г. до м. 02.2017 г. в общ размер на 46 399, 42 лв., и начислени лихви в размер на 27 193, 11 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., общо в размер на 21 542, 75 лв. и начислени лихви в размер на 11 403, 93 лв. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. На първо място решаващият състав на АССГ е счел, че неоснователно ревизията е протекла по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Прието е, че съобразно приложените към административната преписка доказателства не може да се изведе извод за наличие на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а оттам и за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За да стигне до този извод съдът е съобразил, че липсват доказателства, от които категорично да се установява, че визираните доставки на стоки, извършени чрез "Еконт Експрес" ЕООД, в ревизирания период, по които са получавани суми от наложени платежи, са осъществени от Фешън Чойс ООД. Прието е, че освен че изводите на приходната администрация са базирани на вторични документи - справките, получени от третото лице "Еконт Експрес" ЕООД, при анализа на същите е видно, че като изпращач на стоките, посочени в тях и като получател на сумите по платежните нареждания с РКО е обективирано трето лице, за което няма данни да се намира в трудови, търговски или граждански правоотношения с ревизираното лице. Посочено е, че няма данни получените суми да са предадени на дружеството и да са постъпили като приход на същото. На следващо място съдът е приел за недоказано и обстоятелството, че всички стоки, предмет на установените от страна на ревизиращите органи доставки, са собственост на ревизираното дружество, като е счетено, че изводите за това са направени единствено въз основа на вида на стоките. Посочено е, че в подкрепа на приетото е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че счетоводството на дружеството не е водено по начин, който да предполага възможност за укриване на доходи. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания РА като незаконосъобразен относно определените задължения за ДДС и ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следователно съдът, за да приеме за верни констатациите на органите по приходите, е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в случая тези на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От тази гледна точка административният съд правилно е приел, че презумпцията по чл.124, ал. 2 от ДОПК е оборена в съдебното производство, доколкото констатациите на които се позовават органите по приходите, не се основават на доказателства. В тази връзка правилно решаващият състав на АССГ е приел, че липсата на предпоставка за извършеното на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК обуславя и липсата на презумптивна доказателствената сила на констатациите, отразени в оспорения акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства, от които е възможно категорично да се приеме, че визираните в РА доставки на стоки, извършени чрез куриерска фирма Еконт Експрес ЕООД, в ревизирания период са осъществени от ревизираното дружество. На първо място не установено ревизираното дружество да е изпращач на стоките, нито получател по наложените платежи, още повече това се опровергава и от представените от куриерската фирма данни, съобразно които изпращач на стоките е трето лице, несвързано с дружеството. На следващо място правилно е съобразена и липсата на доказателства посочените суми да са постъпили в патримониума на Фешън Чойс ООД. В подкрепа на това твърдение е липсата на констатирани неосчетоводени стопански операции или нарушена поредност на поръчките осъществявани от дружеството. В касационната жалба не се сочат фактически и правни основания налагащи промяна на изводите на административният съд. Въз основа на гореизложеното съдът правилно е отменил РА, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноските в размер на 7 700 лева за заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно представен договор и списък на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение