Решение № 3027 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2012 г.

Решение № 3027 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 245 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 3993 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 3306/2012 г. на Административен съд София - град, подадено от Юлияна Симеонова Куюмджиева и Свобода Симеонова Ханджиева, и двете от гр. София, и второ искане за отмяна на същото решение, подадено от Райко Данаилов Станев, от гр. София. Исканията са мотивирани с неучастие на лицата по делото, по смисъла на чл. 245 и сл. АПК. В писмено възражение ответницата по исканията за отмяна Вяра Ботева Илиева изразява становище за неоснователност на искането за отмяна, подадено от Юлияна Симеонова Куюмджиева и Свобода Симеонова Ханджиева. Върховният административен съд, Второ отделение, намира исканията за неоснователни по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е отменена по жалба на Вяра Ботева Илиева заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК в частта, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 02659.2194.2013 (по предходен план имот № 1530, парцел I, кв. 24) по плана на гр. Банкя. Постановено е връщане на административната преписка на административния орган за одобряване на кадастралната карта в съответствие с наличните годни кадастрални данни и за вярно попълване на кадастралния регистър в съответствие с наличните данни за собствеността върху имота и постройката. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. На отмяна подлежат само тези съдебни актове, които са необжалваеми и се ползват със сила на пресъдено нещо, а силата на пресъдено нещо се формира, когато спорът е решен по същество. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. От това следва, че отмяна по чл. 246, ал. 1 от АПК може да иска онова трето лице, за което въпреки неучастието си в делото, са налице следните кумулативно дадени предпоставки: решението да има сила спрямо него, т. е правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, да важат и за него; то да е неблагоприятно за него; и да е имало качеството на заинтересовано лице; Заинтересовани лица да обжалват заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. - чл. 49, ал. 4 от ЗКИР. По отношение на искателя Райко Данаилов Станев - с мотивирано определение в съдебно заседание, проведено на 20.06.2012 г. по делото, чието решение се иска да бъде отменено в това производство, решаващият съд е оставил без уважение искането му за конституиране като заинтересувано лице като неоснователно. Установено е, че имотът на Райко Станев не е бил нанесен в действащия план, поради което към момента на искането му за конституиране не е бил налице за него правен интерес. По настоящото производство, в писмената защита, Райко Станев е направил искане по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК, но искането може да бъде направено само от страна в процеса, решението по който се иска да бъде отменено, каквато Станев не е бил. Съдът приема за релевантно правното основание, посочено в заявлението от 14.12.2012 г., а именно - чл. 245 и чл. 246 АПК. Касателно искателките Юлияна Симеонова Куюмджиева и Свобода Симеонова Ханджиева - от молбата им по чл. 246, ал. 1 АПК (приложена по делото) е видно, че на самостоятелно основание двете са поискали от АССГ да отмени заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК в частта за съсобствения им имот. От наличните многобройни доказателства и изявления на страните става ясно, че явно е налице спор за собственост и граници между искателите. Настоящото производство, обаче, няма за предмет да изследва законосъобразността на процесния административен акт и постановеното съдебно решение. Видно е, че решение № 3993 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 3306/2012 г. на Административен съд София - град не прегражда развитието на съдебното производство, тъй като искателите са завели и водят самостоятелни производства против процесната заповед. В самия съдебен акт съдът е отбелязал на стр. 3, че му е служебно известно, че трети лица заявяват собственически права за имотите на жалбоподателката, предвид другите образувани дела в същия съд, но не се представят за разрешен материално-правен спор за установяване на вещни права и за граници на имотите. Оспорената заповед, принципно, е следвало да бъде издадена в съответствие с материално-правните норми и при спазване на изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти, без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. По изложените съображения не може да се приеме, че искателите са били лишени от възможността да участват в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението е неблагоприятно и има сила за тях. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1 и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248 вр. чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,