Решение № 6532 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2018 г.

Решение № 6532 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на А. М. А. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК, на влязлото в сила Решение № 14617/30.11.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5549/2017 г., с което е оставено в сила Решение № 162/23.03.2017 г. по адм. дело № 377/2016 г. на Административен съд - Х., отхвърлящо жалбата на А. против експертно решение на НЕЛК от 27.06.2016 г. за определяне на процент на трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност.

Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, не изразява становище по молбата.

Искането е допустимо - подадено е от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 и в сроковете по чл. 240 АПК, а разгледано по същество, е неоснователно.

1. Не са налице заявените основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

а. Приложеният към молбата за отмяна амбулаторен лист е от 31.05.2016 г. и при липсата на доказани пречки от обективен характер е могъл да бъде представен от молителката при разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции. Освен това той не удостоверява нови обстоятелства, респ. не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК - вписаната основна диагноза е "смесено тревожно-депресивно разстройство" и тя е свързана с обективното здравословно състояние на А., изследвано при преосвидетелстването от НЕЛК във връзка с определянето на ТНР. Ако пък са настъпили междувременно негативни здравословни промени, те могат да бъдат взети предвид при ново освидетелстване от органа на медицинската експертиза.

б. Неистинност на заключението на вещото лице по приетата от Административен съд - Х. съдебно-медицинска експертиза не е установена по надлежния съдебен ред. Молителката дори не твърди настъпването на подобен факт, поради което само на това основание е изключено приложението на чл. 239, т. 2 АПК. Несъгласието на страната със заключението или неправилното му интерпретиране от съда не е измежду предпоставките за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

1. Искането за отмяна е аргументирано с твърдения относно здравословното и финансово състояние на А., с които се отрича резултата от съдебната проверка за съответствието на процента на ТНР и срока на инвалидността с дължимите. Всъщност те са относими към правилността на касационното решение.

а. Отмяната по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционно производство, а не обжалване на съдебния акт като редовен стадий от съдебно-административния процес. Е. неправилност на съдебното решение не подлежи на пряка проверка в това производство. Решението е отменяемо при възможно противоречие с действителното правно положение и то - само ако е засегнато от някой от пороците, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК.

б. В молбата за отмяна не са изтъкнати други основания по чл. 239 АПК, а от обстоятелствената й част такава привръзка не може да бъде направена, за да подлежат хипотезите по т. 3 - 6 на чл. 239 от кодекса на конкретно обсъждане.

При неоснователността на искането то следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия