Решение № 13862 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2015 г.

Решение № 13862 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано e по касационна жалба на "В. Л." ЕООД, представлявано от управителя В. Й. Д., подадена чрез адв. Бобев, срещу решение № 3570 от 21.05.2015 г. по адм. дело № 4886/2013 г. по описа на административния съд - С. град. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите за недоказана реалност на процесните доставки са необосновани, защото от представените по делото доказателства се установява, че спорните доставки са реални, като се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отмени ревизионният акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник юрисконсулт Василев дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 011203979 от 24.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с решение № 700 от 15.04.2013 г. на директора на дирекция " ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "В. Л." ЕООД вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 28 129.02 лв. и са начислени лихви в размер на 6 360,66 лв. за данъчни периоди - 01.06.2010 г. - 31.10.2010 г. по фактури с № № 25.16.06.2010 г., 26/22.06.2010 г., 36/22.06.2010 г. и 27/30.07.2010 г., издадени от "Дръмко" ЕООД с предмет доставка на стоки и маркетингови услуги, и е определен допълнителен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 12 631,32 лв. и лихви в размер на 2 693,41 лв. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, включително дадените от управителя на дружеството писмени обяснения, органите по приходите са формирали извод, че поради липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1от ЗДДС, за "В. Л." ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от "Дръмко" ЕООД с предмет доставка на стоки - ДМА /пендула, стойка за машини, платформа за обслужване, ел. двигатели - 2 броя, точиларка, универсален банциг, и услуги по договор за изпълнение на маркетингови поръчки. При тези констатации за данъчен период 2010 г. финансовия резултат на дружеството е увеличен на основание чл. 26, т. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със сумата в общ размер на 126 5200 лв., представляваща отчетени разходи за стоки и услуги по фактурите издадени от "Дръмко" ЕООД. В резултат на извършеното преобразуване за 2010 г. е установен допълнително корпоративен данък в размер на 22 069,19 лв., от които внесен 9 437,87 лв. и установен за довнасяне данък в размер на 12 631,32 лв. За да стигне до извод за законосъобразност на РА съдът е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискващата се форма и при спазени административнопроцесуални правила. При проверка на съответствието на акта с материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО решаващият състав е изследвал дали са били налице законовите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице по процесните фактури, издадени от доставчика "Дръмко ЕООД". Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е приел, че нито в ревизионното, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки, а в тежест на ревизираното лице е било да докаже, че доставките по спорните фактури са реални. Административният съд е приел, че не е доказано прехвърлянето на собствеността, чрез предаване на фактическата власт върху стоките от доставчика на получателя. Не са налице данни за съхранението на стоките и за използването им за дейността на оспорващия или за последващата им реализация. По отношение на фактура № 27/30.07.2010 г. с предмет маркетингови услуги решаващият състав е приел, че не се установява наличието на реално изпълнени от "Дръмко" ЕООД маркетингови услуги, състоящи се в проучване на пазара и разработване на нови пазари. От представения договор не става ясно в какво са се изразявали проучванията, какъв е резултата от тях и как са се отразили на стопанската дейност на ревизираното лице. посочено е, че по делото е представено маркетингово проучване, което предхожда с една година датата на издаване на фактурата, поради което не може да се приеме, че този отчет е изготвен в изпълнение на сключения между оспорващия и доставчика договор. След анализ на представените доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че ревизираното лице не е успяло да докаже, че спорните доставки на стоки и услуги са реални, като в тази насока се е позовал и на приложимата практика на СЕС, според която, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена действително. По отношение на определения корпоративен данък за 2010 г., решаващият състав е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като доставките по издадените фактури не са реални. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Административният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с доставките и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните доставки. Правилен е изводът на съда, че въпреки наличието на фактури и тяхното счетоводно отражение при ревизираното лице, предвид липсата на доказателства установяващи наличието на стоките при доставчика, тяхното приемо-предаване, транспорт и съхранение, не може да се направи извод, че доставките са реални. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките и извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. От представените доказателства не се установява от кои лица, кога и по какви критерии на възложителя са изпълнени възложените на доставчика проучвания. Представеното маркетингово проучване няма дата на съставяне, нито име на съставител, а съдържа само подпис, който се твърди, че е на А. Б. - управител на изпълнителя. Същевременно това твърдение се опровергава от наличната в Търговския регистър информация по партидата на юридическото лице, поради което не би могло да се приеме, че издателят на спорната фактура е и негов изпълнител. Липсват доказателства за превъзлагане от подизпълнител, т. е данни за друг който би могъл да я осъществи. Неоснователни са оплакванията на касатора, основаващи се на недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. В случая за целите на данъчното облагане следва да бъдат изследвани всички материалноправни предпоставки, обосноваващи правото на данъчен кредит, сред които е и установяване на обективното изпълнение на фактурираните услуги от лицето, което се твърди, че ги е изпълнило. Тази преценка изисква да бъдат изследвани клаузите на представения между страните договор, както и на другите съпътстващи документи. Тяхната съпоставка и взаимна противоречивост обосновават правилно изведения от съда краен извод за липса на реално осъществени доставки. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС - решението на СЕС от 31.01.2013 г. по съединени дела № С - 642/11 и С - 643/11. Даденото с решението тълкуване се отнася за случаите, в които на издателя на фактурата е съставен ревизионен акт, с който данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност. В тази хипотеза не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. Очевидно е, че това решение не е относимо в конкретния случай, тъй като по настоящото дело на доставчика е издаден ревизионен акт в който са извършени корекции вследствие на отказан данъчен кредит по фактурите, по които той е получател и които са предходни по отношение на процесната пряка доставка. Правилно е съдебното решение и по отношение на допълнително определения корпоративен данък за 2010 г. в размер на 12 631,32 лв. и лихви в размер на 2 693,41 лв. За данъчната отчетна 2010 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен на основание чл. 26, т. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със сумата, представляваща отчетени разходи за стоки и услуги по фактурите издадени от "Дръмко" ЕООД. Извършените корекции на декларирания от дружеството резултат правилно е обоснован от фактическите изводи за липса на реални доставки по издадените от доставчика фактури. Правилно е прието в обжалваното решение, че преобразуването на годишния финансов резултат на ревизираното дружество за 2010 г. с данъчните основи по фактурите, издадени от "Дръмко" ЕООД и определянето на корпоративен данък за довнасяне е правомерно. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО заплащането на неосъществени услуги представлява отклонение от данъчното облагане, което препятства вземането му предвид при определянето на данъчната основа (арг. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО) и признаването му за данъчни цели с арг. от чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Няма съмнение, че ЗКПО не предвижда признаване на разходи по фактури, които не отразяват действително осъществени данъчни събития. Предвид изложеното, съдебното решение като правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 752,81 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение