Решение № 7010 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2018 г.
ВАСIV отделение10.05.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 08.06.2018 г., постановено по адм. д. № 139/2018 г. от Административния съд-Р.. ОСЪЖДА "Ивел 10" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство "Дунав"-Р. разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7010 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "ИВЕЛ 10"ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя, против Решение № 18/08.06.2018 г. по адм. дело № 139/2018 г. по описа на Административен съд – Р.. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно приел, че е налице материална компетентност на органа, издал оспорената заповед. Липсвали доказателства за надлежно оправомощаване на директора на Териториалното поделение за провеждане на съответната тръжна процедура. В този смисъл част от представените от органа доказателства били ценени неправилно. Съдът не установил, че липсват документи, които са изискуеми за допускане до участие на кандидат. От съда се иска да отмени изцяло оспореното решение на Административен съд - Р. и да постанови друго, с което да прогласи нищожност на оспорената заповед или да я отмени като незаконосъобразна и реши делото по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна намира същата за неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна "Леспродукт" ООД, редовно призована не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на заетата позиция. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "ИВЕЛ 10"ЕООД против Заповед № 99/20.02.2018 г. на Директор на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "Дунав" гр. Р. /ТП ДЛС/, с която след проведен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии държавна собственост на територията на ТП ДЛС "Дунав" е определен купувач в обект № 1802 при съответна цена. С оспореното решение жалбата е отхвърлена изцяло и ЕООД е осъдено да заплати на ДЛС сумата от 500 лева, направени по делото разноски. За да постанови акта си, съдът е приел, че изводът на комисията по провеждане на търга, свързан с неизпълнение от страна на жалбоподателя на изискванията за участие, е обоснован. Представените от "ИВЕЛ 10" ЕООД документи на лицето Е. М., не установявали правоспособността му да управлява колесен трактор. Представените доказателства за наличието на категория "Твк-Г" не удостоверявало право на лицето да управлява колесен трактор. Изложени са подробни съображения за вида и категоризацията на земеделска, горска или мелиоративна техника и свързаните с използването й изисквания. Действията на комисията са преценени като законосъобразни и съобразени с поставените според тръжната документация изисквания. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касационния жалбоподател за нищожност на Заповед № 99 от 20.02.2018 година поради липса на компетентност на издателя й. Липсва задължение или изискване за предприемане на действия по упълномощаване на директора на ТП ДЛС "Дунав"-Р. от директора на "СЦДП" ДП-Г. за провеждане на всеки отделен търг или конкурс. Н. е Заповед с № 126 от 06.12.2011 г., издадена от директор на "СЦДП" ДП-Г., по силата на която на основание чл. 172, ал. 1, т. 14 от ЗГ, директорът на държавното предприятие оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията, а безспорно една от тези дейности е провеждането на търгове и конкурси според Наредбата – т. 2 от заповедта. Това оправомощаване не е оттеглено и е действащо и към настоящия момент. Заповедта е издадена от правоимащо по силата на закона длъжностно лице- директор на държавно предприятие, избран по реда на чл. 171 от ЗГ и името му не е от значение за действието й Освен горното следва да се има предвид и приетото като доказателство по делото нотариално заверено на 22.12.2016 г. пълномощно, според точки 2 и 3 от което директора на "СЦДП" ДП-Г. е оправомощил изрично директора на ТП ДЛС "Дунав" – Р. да провеждане на процедури по продажба на стояща дървесина на корен; на добита дървесина и на недървесни горски продукти. Налице е ясно изразена воля за делегиране на правомощия от директора на ДП на директора на ТП ДЛС "Дунав" – Р. за осъществяване на дейности, свързани с провеждането и приключването на тръжни процедури по продажба дървесина и недървесни горски продукти. По тези съображения твърдението за нищожност на обжалваната заповед е неоснователно. Настоящия съдебен състав споделя, формулираните в първоинстанционното съдебно решение изводи, за липса на допуснати нарушения при провеждане на тръжната процедура, свързани с отстраняването на дружеството – жалбоподател от участие в същата. От представените от участника доказателства не е установено, че разполага с персонал, който да има правомощия да работи със заложената в техническите изисквания техника. След обстойно изследване на приложимите законови норми и въведените с тях изисквания към лицата, опериращи с необходимата за изпълнение на поемания от кандидата ангажимент техника, съдът е достигнал до обоснован извод за обоснованост и правилност на становището на издателя на оспорената Заповед, свързано с липсата на доказателства за наличието на изискуемата по закон правоспособност на персонала на "Ивел 10" ЕООД. Липсват, релевантни за производството документи, установяващи техническите възможности на кандидата за изпълнение на предмета на търга. При изследване на изискванията към лицата, боравещи със специализирана и специална самоходна горска техника категория Твк-Г и колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини от категория Твк, не може да се обоснове извод за припокриване на същите и за възможност за упражняване на дейността с придобита категория за която и да е от тях. Мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази насока, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Към момента на придобиване на правоспособност за категория Твк-Г от Е. М. /27.08.2016 г. / е действала Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. В наредбата са обособени пет категории правоспособност, като са въведени и изисквания при провеждането на изпити за всяка от тях. Изпитите са се провеждали на машини, отговарящи на всяка една от категориите и при изпълнение на специфични за всяка от тях задачи. В практическият изпит за категория Твк са включени дейност, които липсват в изискванията при провеждане на изпит за категория Твк-Г, което води до извод за специфика при управлението и боравенето с техника от категорията Твк и необходимост от специални и допълнителни знания и умения. Поради описаното е правилен извода за невъзможност лице притежаващо категория Твк-Г да управлява и борави законно с техника от категорията Твк. Обемът на правоспособността за двете категории е различен и едната категория не покрива другата по начин едната категория да включва другата или да я замества. Притежаваната от Е. М. категория Твк-Г за управление на специализирана и специална самоходна горска техника, не отговоря на категорията Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини, а в представената като доказателство инвентарната книга на ДМА на "Ивел 10" ЕООД на ред 29 е записан - Трактор Т-40 АС Р05070. В свидетелството за регистрация на земеделската техника е посочено, че тракторът е колесен. Поради описаното правилно е преценено, че липсват доказателства за изпълнение на изискването, кандидата да разполага с работник или служител, който да притежава свидетелство за правоуправление за този колесен трактор. Тръжната комисия правилно е отстранила от участие този кандидат, а първоинстанционният съд е направил правилен извод, че с отстраняването от участие в тръжната процедура на кандидат, който не отговаря на поставените изисквания в заповедта и условията за участие, не е допуснато нарушение на процедурата и на материалния закон. По тези съображения касационната жалба в тази й част е също неоснователна. Не е налице и допуснато от първоинстанционният съдебен състав съществено процесуално нарушение, свързано с несъбиране на поискани от "Ивел 10" ЕООД писмените доказателства за участие на дружеството в други тръжни процедури, проведени от ТП ДГС "Б." – гр. Б. и ТП ДГС "С.". Всяка тръжна процедура се провежда на основание заповед, издадена от съответния директор на териториалното поделение, като процедурите могат да имат различен предмет – добив на дървесина, продажба на стояща дървесина на корен или продажба на добита дървесина. В правомощията на всеки от провеждащите тръжна процедура е да постави специфични изисквания за доказване на техническите възможности на кандидатите за участие, с оглед на предмета на търга. Поради това не може да се направи извода за нарушаване на принципа на предвидимост, залегнал в чл. 8, ал. 2 АПК, каквито твърдения са изложени в касационната жалба. Частта от касационната жалба, в която се твърди, че тръжната комисия не е проверила образованието и професионалната квалификация на работниците и служителите на кандидатите, участници в търга, не следва да се обсъжда. Този довод е наведен за първи път с касационната жалба, без да е навеждан в първоначалната, не е обсъждан от първоинстанционният съд, поради което за него няма и изложени мотиви. Поради липса на предмет на проверка, по тези доводи съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна по касационната жалба страна за присъждане на разноски следва да се уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0147793 от 29.06.2018 г. и платежно нареждане от същата дата, ТП ДЛС "Дунав" –Р. е направило разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които касационния жалбоподател следва да му заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение