Решение № 5477 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ш. Р. , гражданин на Афганистан, подадена чрез назначения служебен защитник адв. Пантова от САК против Решение 27513 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело 7075/2024г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на М. Ш. Р. против Решение N 7253 от 27.06.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложил е мотиви, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. В разглеждания случай, от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. При проведеното интервю изрично е заявил, че искал да живее в Лондон и че има финансови затруднения. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Правилно е прието от решаващия състав, че по отношение на чужденеца не е установено и преследване, релевантно на предвидените в чл.8, ал.2- 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Обсъдени са всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Афганистан поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. При проведеното интервю изрично е заявил, че искал да живее в Лондон и че има финансови затруднения. Основата му цел е да има доходи и да изпраща пари на семейството си в Афганистан. Подал е молба за закрила в България само поради липса на средства да стигне до крайната цел в Западна Европа. Заявеното от жалбоподателя пред ДАБ - МС във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Афганистан, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.в от Директива 2011/95/ЕС. В проведеното интервю, касаторът е заявил като причина за напускане на Афганистан обстоятелството, че е участвал в местна съпротива срещу талибаните. Правилно съдът е анализирал приложените справки и е отчел обстоятелството, че талибаните са обявили амнистия, включително и за бивши военни и политици, свързани с предходния режим, които са се завърнали в страната по произход без проблеми. Съдът, след извършената преценка на фактите от бежанската история на касатора правилно е приел, че нито един от изнесените факти не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона и административният орган обосновано е приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Касаторът сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го направи поради други причини. Работил е в Турция от 2022 г., но решил да отиде в Лондон. Правилен се явява изводът, че чужденецът е мигрант и напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази му част решението е подробно мотивирано като формираните изводи, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Афганистан. Правилно, съдът е отчел разликата между чл.9, т.1 и 2 ЗУБ и чл.15, б.а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл.9, т.3 ЗУБ и чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива и е приел, че посочените хипотези от Решението на Съда на ЕС не са налице в случая. Решаващият състав , съобразявайки дефиницията, дадена с решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело Diakit, С-285/12 относно съществуването на въоръжен конфликт по чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС и приобщената към преписката справка за общото положение в Афганистан, както и публично достъпните актуални доклади на органите на ООН, ЕСПОУ и др. независими и обективни източници на информация, правилно е извел правилни правни изводи. Правилно, съдът е приел, че за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Афганистан, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. Информацията относно Афганистан като държава на произход сочи, че след като силите на НАТО напускат, талибаните официално прекратяват въоръжената си борба, обявяват обща амнистия за цялата политическа и военна опозиция и обявяват извеждане от употреба на оръжия в цялата страна, в резултат на което цивилните отново започват да се чувстват в безопасност. Не са налице и лични обстоятелства, сочещи, че касаторът би станал специфична цел на такова насилие поради присъщи на положението му елементи. Не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните му характеристики. Както, правилно е прието и от административния орган и от административния съд, кандидатът е мигрант лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде по причини с личен характер и икономически съображения съгласно т.62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на СВКБООН. Декларираната от касатора причина да напусне Афганистан е от личен, социално-икономически характер, свързана с желанието за по-добър живот и е извън обхвата по ЗУБ. Чужденецът не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му против решението на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на международна закрила. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение