Решение № 14701 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2013 г.

Решение № 14701 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 193/09.01.2013 г. по адм. д. № 6322/2011 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2151009143/24.02.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен съобразно събраните по делото доказателства и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "А. П. Ц." ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2151009143/24.02.2011 г. на ТД на НАП-София с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 270 855,20 лв за периода м. 5 - 9.2009 г. и са начислени лихви по фактури на "Нара 06" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 6, чл. 25, ал. 1, 2 и 5ЗДДС поради липса на осъществени доставки. Съдът е приел, че събраните доказателства установяват осъществяване на доставките на дрехи от "Нара 06" ЕООД. Като косвено доказателство, че стоките са получени от ревизираното лице съдът е посочил безспорния за страните факт, че стоките са били продадени на албанска фирма. От факта, че ревизираното лице е извършило износ на стоки на датите на издаване на спорните фактури не следва непременно, че изнесените стоки са доставени от "Нора 06" ЕООД. Следваше съдът да обсъди събраните по делото доказателства и доказателствената им стойност, какъвто анализ в решението не е направен. Допуснатото процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. По делото не са събрани доказателства с какъв транспорт е извършван износът. Ревизираното лице е поддържало, че е транспортирало закупените стоки по спорните фактури с нает товарен автомобил. В пътните листове е посочено, че транспортът е до склад на ревизираното лице. В първото заключение на вещото лице по данни от счетоводителя на ревизираното лице е посочено, че "А. П. Ц." ЕООД няма склад. Съдът е отбелязал, че договорът за наем на автомобила е с продължен срок до 20.08.2009 г., но не е обсъдил значението на този факт за приемо-предаването на стоките по фактурите с дати след 20.08.2009 г. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС на 1.09.2009 г. а 10бр. от фактурите са издадени през м. 9.2009 г. Вещото лице е дало заключение, че фактурите са отразени в дневника за продажби и справката-декларация на доставчика за м. 9.2009 г., като не са събрани данни такива да са били подавани в ТД на НАП, нито е приложен протокол за приемането им в ТД на НАП. Издаването на фактури с начислен данък от дерегистрирано лице следва да се обсъди от съда предвид чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът не е обсъдил противоречията между първото и третото заключение на вещото лице относно редовността на водене на счетоводството на доставчика в нарушение на чл. 202 ГПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства осчетоводени ли са разходи за гориво и поддръжка на товарния автомобил от ревизираното лице в периода на спорните доставки и да се обсъдят събраните доказателства по всяка фактура. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,