Решение № 2311 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2010 г.

Решение № 2311 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на " Диагностично консултативен център (ДКЦ) -1 Сливен", ЕООД, гр. Сливен против решение № 62/26.04.2010 г. по адм. дело № 203/2009 г. на Административен съд - Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 09 - 521/25.06.2009 г. на директора на РЗОК - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да постанови съдебното решение в обжалвана му част, административният съд е приел, че за ЗЗОЛ Ивайло Борисов не са извършени задължителни изследвания на ПКК, АСАТ и АЛАТ за начално лечение с Carbamazepin, а за ЗЗОЛ Исмет Ходжев не е осъществено ЕЕГ изследване при предписаното лечение с медицинския препарат Depakin. При втория случай е констатирана и липсваща карта за фармакологичен маршрут от датата на започване на лечението. Установени са също неизвършени изследвания ПКК, АЛАТ и АСАТ, но същите не са включени във фактическия състав на констатираното нарушение поради недостиг на средства от отпуснатите на лечебното заведение регулативни стандарти. Съдът е съобразил, че за така констатираните нарушения е наложена съответстващата се санкция по чл. 238, ал. 4, т. 3, б. "а" от НРД 2006 след потвърдително решение на арбитражната комисия и приетите по делото съдебно - медицински експертизи, установяващи причините и характера на неизвършените медицински дейности. Решението е правилно. Съдът законосъобразно е приел, че оспорената заповед № РД - 09 - 521/25.06.2009 г. е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Спазени са административно производствените правила - проверката на лечебното заведение е реализирана по силата на заповед № РД - 09 - 207/11.03.2009 г. на директора на РЗОК - Сливен, съставени са медицински протокол и съвместен протокол на основание чл. 228, ал. 3 от НРД 2006. Арбитражната комисия се е произнесла по направените възражения досежно констатираните нарушения с решение № 16/29.05.2009 г. и е потвърдила тяхната наличност. Съгласно договор № 200378/1.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативен център жалбоподателят се е задължил да предписва лекарства, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, по вид и количества, съобразени с изискванията на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД - 16 - 3/10.01.2008 г., Изискванията на НЗОК при издаване на протоколи за провеждане на лечение на болни с епилепсия с класически и други антиепилептични лекарствени продукти и другите действащи нормативни актове. Разрешаването и отпускането на лекарствените продукти се осъществява по разработените програми и критерии. Всяка програма за заболяване и лекарствените продукти за неговото лечение съдържа уводна част, включваща обосновка, степен на повлияване хода на заболяването и прогнозни резултати от предлаганото лечение, данни за заболеваемост и болестност в страната; критерии за включване на ЗЗОЛ в програмата; лечебно-диагностичен алгоритъм; периодичност на контролните прегледи; необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението; лечебно заведение, в което се диагностицира заболяването, предлага се терапията и се извършва оценка на ефективността на проведеното лечение. Съгласно т. 406 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК всички критерии съдържат необходимите документи за разрешаване отпускането на лекарства и лечебно-диагностичния алгоритъм, който е задължителен за ИМП. В приетите от НЗОК критерии за лечение на епилепсиите е включен раздел - Изследвания при диагностициране и проследяване на всички епилепсии, в който императивно е посочено, че изследванията на ПКК, трансаминази (АСАТ, АЛАТ) се назначават в началото на лечението и през 6 месеца (според вида на АЕМ) - необходими при лечение с валпроат, фенитоин, карбамазепин, извършва се ЕЕГ при диагностициране и се провежда периодичен ЕЕГ контрол в зависимост от терапевтичния ефект, като при терапевтично овладени пристъпи - през 6 месеца. При ЗЗОЛ Ивайло Борисов е установено, че не са извършени задължителните изследвания на ПКК, АЛАТ и АСАТ като лечебното заведение е могло да ги осъществи без да наруши изразходените средства за третото тримесечие на 2008 г. на отпуснатите регулативни стандарти след прехвърляне на лимити от острите към диспансерните заболявания. При ЗЗОЛ Исмет Ходжев не е осъществено ЕЕГ изследване при предписаното лечение с медицинския препарат Depakin и е констатирана липсваща карта за фармакологичен маршрут от датата на започване на лечението. Предметните предели на нарушението законосъобразно са ограничени от административния съд до този фактически състав, тъй като видно от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза неизвършването на изследвания ПКК, АЛАТ и АСАТ е станало поради недостиг на средства от отпуснатите на лечебното заведение регулативни стандарти. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение в оспорената му част настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Сливен искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, шесто отделение,