Решение № 6412 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2013 г.

Решение № 6412 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 7032 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 9632/2011 г. на административен съд - София град в частта му, в която е отменен, като незаконосъобразен отказ за финансово подпомагане в размер на 47017.43 лева на Благовеста Димитрова Василиева по мярка 214 АЕП, код АП 46, обективиран в уведомително писмо на изпълнителния директор на фонда изх. № 02-260-6500/14787 от 10.10.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Правят се доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е допуснал редица процесуални нарушения, като не е анализирал в цялост доказателствата по делото; не е обсъдил изобщо доводите на ответната страна относно предмета на спора, както и доводите на жалбоподателката относно причините за неиздаване на паспорти на животните; не е изложил мотиви относно позоваването си на двата регламента. Счита, че решението следва да се отмени в обжалваната му част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Благовеста Димитрова Василиева против уведомително писмо № 02-260-6500/14787 от 10.10.2011 г. С него е отказано финансово подпомагане по три подмерки на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони. Първата е с код АП06 с поискани и отказани 8424.53 лева. Втората е с код АП13 с поискана и отказана сума от 6712.03 лева. Третата е с код АП46 с поискана и отказана сума от 47017.43 лева. Предмет на касационното производство е само решението на административния съд относно третата подмярка, поради което обсъждането на фактическата и правна страна на спора и съответно правилността на съдебното решение следва да се концентрира само върху тази подмярка - направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Възраженията в първоинстанционната жалба срещу отказа за субсидиране по АЕП, код АП46 са били за това, че при констатирана нередовност само на един брой животно при общо заявени 125 броя, е прието неспазване на базово изискване и е отказано финансово подпомагане в цялост. Жалбоподателката е твърдяла противоречие на административния акт с материалния закон, поради обстоятелството, че при установени нередности при животни до три броя, санкцията е само в размера на наддекларираните животни. В случая нередност е констатирана само за едно животно, съставляващо 0.81 %, поради което с такъв процент най-много би могла да се намали претендираната помощ. Съдът е възприел констатациите в уведомителното писмо за декларирани по подмярката общо 126 броя животни. Приел е и отразените резултати от извършена проверка на място: липса на ушна марка при едно от животните. То съставлява 0.81 % от заявените за подпомагане и води до намаление на оторизираните животни на 118.23871. По отношение на други три животни с номера BG30229820, BG30727597 и BG 30727600 съдът е приел, че не са спазени изискванията за управление на агроекологичната дейност. За първото от изброените три не е представен и сертификат от развъдната асоциация. Установено е и липсващо животно, за което не е подадено своевременно уведомление. За изясняване на спора, съдът е допуснал по искане на ответната страна съдебно-техническа експертиза. Приел е представеното от нея заключение за едно липсващо животно. При тези данни по делото е посочил, че следва да се приложи чл. 17 от Регламент 1975/2006 г. и Методиката за намаляване на агроекологичните плащания по мярка 214, постановяваща, че при разминаване до три броя животни, се налагат санкции с установения размер. Счел е, че отказът да се изплати цялата сума е незаконосъобразен. Отменил е административния акт в тази му част и е върнал преписката на изпълнителния директор с указание да намали финансовото подпомагане с процентното отношение на наддеклариране. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилността му. Административният съд е разгледал спора формално, което му е попречило да отдели спорното от безспорното и да концентрира доказателствените усилия към установяване на онези факти, които са от значение за правилното му решаване. Приел е за установени факти, по които страните не спорят. Такава е констатацията за установено едно животно с нередност - това с липсваща ушна марка и съответно влиянието му върху процента на оторизираните за подпомагане животни. В същото време изобщо не е обсъдил доводите на ответната страна, отразена в представената от нейния пълномощник писмена защита. Поради това не е съобразил, че спорът е относно отказаната изцяло сума, но не поради липсващо животно, а поради констатацията на административния орган, че не са спазени базови изисквания и съответно влиянието на неспазването на тези изисквания върху отказа да се оторизира поисканата сума. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателката в първоинстанционното производство е кандидатствала за финансово подпомагане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с едри преживни животни /ЕПЖ/ - описаните от нея две породи говеда. Освен административните проверки е извършена и проверка на място през периода от 9.11.2010 година до 30.11.2010 г. За резултатите от нея са съставени контролни листове от техническия инспекторат. В контролния лист за резултатите от проверката на място - графата за изпълнени изисквания по чл. 51, ал. 2 от ЗВМД е отбелязана констатация "не". Разпоредбата в приложимата й редакция в сила от 1.01.2011 г. изисква на едрите преживни животни след идентификация да се издава ветеринарномедицински паспорт. В същото време в т. 13 от попълнения контролен лист, образец ЗЖ-113 на л. 89 от преписката на въпрос, формулиран в т. 13 - "Имат ли всички ЕПЖ паспорти, разпечатани от ИС на НВМС?" е отбелязан отговор "да" с изписване на знака "х" в това квадратче. Противоречие обаче не съществува, доколкото в забележка към листа, обобщаващ резултатите от проверката изрично е отразено, че за три броя животни не са представени паспорти. Това са трите животни с номера BG30229820, BG30727597 и BG 30727600. Първото е описано в протокола за оглед, като Искърско говедо/Българско сиво говедо на възраст над 2 години. Другите две са описани, като Родопско късорого говедо на възраст от 0.5 до 2 години. При това установяване от фактическа страна, правният спор между страните е на първо място относно обстоятелството дали е задължително издаването на паспорти и на второ място за правните последици от така констатираната липса на ветеринарномедицински паспорти на трите ЕПЖ. По първото обстоятелство, пълномощникът на жалбоподателката е поддържал в последното съдебно заседание на 21.11.2012 г., че родопското късорого говедо достига полова зрялост на по-ниска възраст и би създало потомство под 2-годишна възраст. В тези случаи за новороденото не се издава паспорт, а само подлежи на сертифициране. По делото обаче е доказана само породата и възрастта на двете животни от тази порода, отразени в таблицата с поредни номера 122 и 123 на л. 64 от делото. Недоказано е останало твърдението, че за тях не следва да се издават паспорти. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, върху жалбоподателката в първоинстанционното производство лежи доказателствената тежест да установи твърдението, че те са изключени от задължителното прилагане на чл. 14 от раздел II - Идентификация на едри преживни животни от Наредба № 61/2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти. Съдът от своя страна не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да й укаже, че за това обстоятелство, тя не сочи доказателства. Отделно от това, съдът не се е произнесъл изобщо по приложението на материалния закон, като не е тълкувал приложимите правни норми на чл. 16 и чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 11/2009 г. в съответната й редакция, обн. ДВ, бр. 18/2011 г. и препращането към Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по "мярка 214". Допуснатите нарушения на процесуалните правила съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в обжалваната му част ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в касационното производство, произнасянето следва да се извърши от административния съд по правилата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,