Решение № 366 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2009 г.

Решение № 366 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на началника на сектор "Опазване на обществения ред и превенция" на 03 РПУ - СД на МВР, подадена срещу решение № 24 от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 6418 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон по изложени подробни съображения, като за установяване на касационните основания са представени към жалбата и писмени доказателства на основание чл. 219, ал. 1 от АПК - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, спрямо която решението има сила и е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните (ЗМВР), образувано по жалба на Симеон Пламенов Стефанов от гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с рег. № 665 от 13.10.2008 г. на началника на сектор "ООРП" - 03 РПУ при Столичната дирекция на МВР, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР. С оспорената административна заповед за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че при извършена проверка около 8, 15 часа на 23.09.2008 г. е констатирано, че служителят полицай III степен Симеон Стефанов - полицай в 03 РПУ, Столична дирекция на МВР, назначен като постови полицай на пост № 1 (входа на сградата на 03 РПУ), седи в кабинката без шапка и чете вестник, показвайки незаинтересованост по отношение на охраната на задържаните лица и по осъществяване на пропускателния режим в РПУ - нарушение на Инструкция № Iз-2295 от 2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР (ИППД), на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР на полицейския служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата е основателна, и заповедта за налагане на дисциплинираното наказание е отменена. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. От основанията за отмяна на заповедта, поддържани в жалбата, се установява, че жалбоподателят е оспорил да е извършил посоченото нарушение на служебната дисциплина, като е поддържал също, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Съдът на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК е приел, че "при издаване на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на формата на административния акт" - административната заповед не отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - не са посочени разпоредбите от наредбата, които са нарушени, не е посочено конкретно нарушеното правило за поведение на полицейски служител, липсва точно описание на извършеното нарушение, като заповедта е издадена и в нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - при определянето на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Правният извод на съда, че административната заповед е постановена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 229, ал. 2 ЗМВР, не е обоснован и установените факти не са правилно квалифицирани, като решението противоречи на материалния закон. Решението е и необосновано, защото изводите на съда не са в съответствие с установените фактически положения по административния спор. От събраните в административното производство доказателства и от представената в съдебното производство Инструкция относно изпълнение на ППД на Пост № 1 (Вход на 03 РПУ-СДП), която е издадена от началника на 03 РПУ в изпълнение на Инструкция за патрулно-постовата дейност в МВР 2006 г., е установено, че на основание служебна проверка и предложение с рег. № 1426 от 24.09.2008 г. (в което нарушенията на инструкциите за реда за носене на службата от постовия полицай, назначен наряд на Пост № 1 (Вход 03 РПУ-СДП), са посочени като нарушение на чл. 7 от Инструкцията за изпълнение на ППД), покана за даване на писмени обяснения, протокол от 23.09.2008 г. за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, и докладната записка на полицейския служител от 23.09.2008 г. административният орган е установил нарушенията на служебната дисциплина от полицейския служител. Дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение, установено след преценка на всички доводи и факти от значение за случая. Административната заповед се основава на действително установени факти (признати и в докладната записка на полицейския служител) за нарушение на чл. 7 - Други специфични задължения на нарядите - "основни задължения на постовия полицай, назначен на наряд на Пост № 1, за осъществяването на стриктен пропускателен режим и охрана на задържаните лица" (които задължения полицейският служител без шапка, четейки и подреждайки стари вестници в будката на поста, не може да осъществи). При тези установени обстоятелства по административния спор настоящата инстанция намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на полицейския служител са квалифицирани като нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, като заповедта отговоря на изискванията на чл. 146 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и съдът да постанови решение по съществото на делото, като отхвърли жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,